Марсианските скали разкриват поне три различни водни епизода в кратера Йезеро

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива
Изображение: NASA/JPL-Caltech/MSSS

 

Когато марсоходът Пърсивиърънс стига до вътрешния ръб на кратера Йезеро през септември 2023 г., учените очакват да видят седиментни скали, натрупани някога по брега на древно езеро. Вместо това апаратът открива магмени скали, които пазят в себе си много по-сложна история. Нов анализ показва, че те са били променяни от вода поне три пъти през своето съществуване — от богати на въглероден диоксид подпочвени води, вероятно от самото езеро и накрая от гореща течност, циркулирала под повърхността.

Резултатите са публикувани в рецензираното списание Communications Earth & Environment, а екипът е ръководен от Кандис Бедфорд от Университета „Пърдю“ и използва измервания на инструмента SuperCam на Пърсивиърънс. Изследваната зона се нарича Margin Unit и се простира по някогашната брегова линия на езерото в кратера Йезеро.

От орбита учените вече и преди са виждали силен сигнал от карбонатни минерали. На Земята карбонатите често се образуват в плитки морета и езера и могат да съхраняват химични следи от древна среда. Логичното първоначално обяснение е било, че карбонатите в Йезеро са се образували при взаимодействие между скалите и езерната вода. Данните от самата повърхност обаче показват, че мястото е било пресечна точка на няколко различни водни системи.

SuperCam определя състава на скалите чрез светлината, която те отразяват, и чрез лазер. От разстояние до 6,5 метра лазерният импулс изпарява миниатюрна част от целта и създава плазма. Нейният спектър разкрива кои химични елементи присъстват. В Margin Unit марсоходът е анализирал по този начин повече от 185 скални цели, а наблюденията обхващат около 265 метра разлика във височината.

В по-високите части скалата е едрозърнеста, кристална и богата на оливин — минерал от магнезий, желязо, силиций и кислород. Тя почти не носи следи от контакт с вода. Според изследователите този материал е кристализирал бавно в магмено тяло дълбоко под земята, а по-късната ерозия го е разкрила на повърхността. По-ниско, близо до древното езерно дъно, оливиновите зърна са напукани, а между тях има силициеви минерали.

Редът на промените може да бъде възстановен по това как минералите запълват пукнатините. При първия воден епизод богата на въглероден диоксид подпочвена вода е реагирала с оливина. Така са се образували карбонатни жилки. Днес те изпъкват като тесни ръбове, защото околната по-мека скала е била износена.

Вторият епизод вероятно е свързан с езерото. Силициевите минерали са повече в скалите, които са лежали под древната водна линия. Реакцията, която превръща оливина в карбонат, също може да остави силициев материал. Тези минерални промени свидетелстват за позицията на някогашния бряг.

Последната позната водна фаза е оставила на едно място минерална жилка с дебелина около 25 сантиметра. В нея са открити калциев сулфат и флуорит. Флуоритът обикновено се образува, когато гореща вода преминава през вулканични скали, затова екипът тълкува находката като свидетелство за по-късен хидротермален епизод под повърхността.

Откритието е важно за разбирането на обитаемостта на ранния Марс. На Земята взаимодействието между вода и оливин може да освобождава водород — източник на енергия за някои микроорганизми. Получените карбонати и силициеви минерали пък могат да запазват следи от минала микробна активност. Това прави подобни скали интересни цели в търсенето на древен живот.

Изследването не съобщава за открит живот или биосигнатура, но описва геоложки среди, които потенциално са могли да осигурят вода, химична енергия и условия за съхраняване на такива следи. Екипът може да подреди водните събития, но засега не може да определи възрастта на всяко от тях. Следващата задача е тази минерална история да бъде свързана по-точно с промените в климата на Марс и с историята на древното езеро в кратера Йезеро.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.