Дончо Костов: генетик, признат от света, но реабилитиран у дома цели 40 години след смъртта си

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Над 200 научни статии в списания като „Nature“, „Science“ и „Proceedings of the National Academy of Sciences“ носят под себе си името на българския учен Дончо Костов (1897–1949). В чуждестранните публикации то се изписва като Kostoff, форма, под която той е познат и цитиран и до днес в световната генетика. Малцина български изследователи от първата половина на ХХ век постигат подобно международно присъствие, и малцина плащат за работата си толкова висока цена.

Костов е роден през 1897 г. в софийското село Локорско. Завършва Първа софийска мъжка гимназия през 1916 г. и постъпва да учи естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Агрономското си образование довършва в германския град Хале (Halle) през 1924 г., а няколко години по-късно заминава за Съединените щати с Рокфелерова стипендия. Между 1926 и 1929 г. специализира генетика в Харвардския университет при Едуард Мъри Ийст (Edward Murray East), един от основателите на съвременната генетика на растенията.

Връща се в България като асистент на професор Иван Иванов в Агрономическия факултет на Софийския университет, но международната му кариера едва тогава набира истинска сила. От 1932 до 1939 г. Костов работи във Всесъюзния институт по растениевъдство в Ленинград, ръководен от Николай Вавилов, тогава един от най-влиятелните центрове за генетика и селекция на растения в света. Между 1934 и 1936 г. едновременно с това преподава и в Ленинградския университет.

Именно през тези години Костов публикува откритията, с които влиза в учебниците по генетика. През 1929 г. описва андрогенетични хаплоидни растения при тютюна, тоест екземпляри, развили се с единичен, а не двоен набор хромозоми. Година по-късно изследва как алкалоидите предизвикват мутации, а отделно успява да заснеме под микроскоп структурата на хромозомите на плодовата мушица (Drosophila), постижение, което по онова време е на границата на техническите възможности на цитологията.

Централен резултат от целия този период е монографията му „Cytogenetics of the genus Nicotiana“ (Цитогенетика на рода Nicotiana), издадена между 1941 и 1943 г. Трудът обобщава близо две десетилетия изследвания върху рода на тютюна и дава едно от най-подробните по онова време доказателства за ролята на хромозомите в еволюцията на видовете. За него Костов получава международната награда „Бернардини“. Днес в специализираната литература по цитогенетика на тютюна още се среща терминът „synthetic tobacco of Kostoff“, изкуствено получен вид от рода Nicotiana, който носи неговото име и продължава да се използва като изследователски обект.

През военните и следвоенните години Костов съчетава няколко роли: преподава биология в Медицинския факултет между 1942 и 1946 г., води курс по генетика в Агрономическия факултет и оглавява Централния земеделски изпитателен институт. През 1946 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките, а през 1948 г. става и член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб.

През 1947 г. основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН, първата у нас институция, изградена специално около генетиката и цитологията на растенията. Впоследствие институтът е преименуван на Институт по генетика „Академик Дончо Костов“, а от 2010 г. влиза в състава на днешния Институт по физиология на растенията и генетика, наследник на школата, която той създава.

Точно в годините, когато институтът му тепърва укрепва, съветската биология минава под пълния контрол на агронома Трофим Лисенко, който отхвърля класическата хромозомна генетика като идеологически неприемлива за съветската наука. Костов, чиято цяла кариера е изградена върху точно тази генетика, застава открито срещу налаганите от Москва лисенковски принципи. Натискът върху него нараства успоредно с политическото налагане на лисенкоизма в България след 1948 г. Костов умира от инфаркт на 9 август 1949 г., на 52-годишна възраст, вероятно свързван именно с това напрежение. Последиците за школата му също са тежки – към стотина други български генетици и биолози са подложени на професионални репресии в следващите години.

Официалното признание в собствената му страна идва едва цели четиридесет години по-късно. През юни 1988 г. Костов е удостоен посмъртно с орден „Георги Димитров“, тогава най-високото държавно отличие в България. Списание „Nature“ описва момента като символичен край на периода, в който резултатите на българската класическа генетика остават потискани.

Значението на Дончо Костов за световната наука лежи на конкретни, проверими резултати: описани хаплоиди, документирано мутагенно действие на алкалоиди, ранна фотография на хромозомна структура и монография за рода Nicotiana, върху която и до днес се позовават изследователи на цитогенетиката на тютюна. За България той е основателят на съвременната генетика и растениевъдната наука като организирана институционална дейност, а не само като лично постижение: институтът, който създава през 1947 г., съществува в приемствена форма и до днес. Историята му е показателно предупреждение за това какво може да струва на науката, една политическа доктрина заменяща проверимия резултат с идеологическа присъда.

 

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA. 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.