На 24 юли 1927 г. в село Оряховица, край Стара Загора, се ражда дете, което половин век по-късно ще бъде наричано едно от най-влиятелните имена на българската наука в чужбина. Минко Балкански учи в родния си край, завършва в Нова Загора и през 1946 г. заминава за Франция. Осемдесет години след това той все още е активен физик, филантроп и почетен гражданин на Стара Загора, а животът му преминава между два свята, които рядко се събират: лабораторията по физика на твърдото тяло в Париж и класните стаи на малки български градове.
Във Франция Балкански завършва инженерна химия във Висшето училище по химия в Бордо, а докторската му дисертация по електрохимия е защитена в Сорбоната през 1954 г., когато е на 27 години. Пътят му към физиката минава през няколко от най-силните лаборатории на Запада. Работи в Центъра за изследвания при високо налягане, в Института „Макс Планк“ в Берлин, където се насочва към физика на полупроводниците, и в лабораторията на Артър фон Хипел в Масачузетския технологичен институт. На 28 години той вече е професор по физика на твърдото тяло — необичайно ранно назначение за времето си — и по-късно оглавява лаборатория по физика на твърдото тяло към университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж, която ръководи в продължение на десетилетия, докато не получава титлата почетен професор.
Връщането във Франция не е единствено кариерен избор. Комунистическите власти в България го осъждат задочно на смърт, задето не се прибира да отбие военната си служба, и той получава френско гражданство. Едва след политическите промени в началото на 90-те години Балкански стъпва отново на българска земя — за първи път от петдесет години.
Научната област, в която Балкански изгражда репутацията си, е физиката на полупроводниците — материалите, от които са направени транзисторите, соларните клетки и всеки чип в съвременната електроника. Лабораторията му изследва как светлината взаимодейства с кристалната решетка на тези материали: как трептенията на атомите (наречени фонони) и колебанията на електроните променят разсейването на светлината, метод, познат като Раманова спектроскопия. Тези на пръв поглед абстрактни измервания дават на физиците начин да „видят“ отвътре свойства на материалите, които по-късно определят как работи всеки полупроводников елемент.
Балкански е автор или съавтор на около 30 книги и над 2000 страници научни публикации. Като редактор оставя и труд с дълъг живот в областта: том втори, посветен на оптичните свойства на твърдите тела, от многотомното справочно издание „Наръчник по полупроводници“ (Handbook on Semiconductors), издадено от North-Holland през 1980 г. заедно с други водещи физици в областта като Т. С. Мос, Уилям Пол, Сирил Хилсъм и Сиймор Келър. Подобни наръчници се превръщат в стандартна отправна точка за изследователи по цял свят — практическа мярка за влиянието на един учен, по-трайна понякога дори от отделните открития.
Кариерата му далеч не остава затворена само в една лаборатория. Балкански изнася лекции в 34 университета в Европа, Азия и Америка, включително Масачузетс, Бъркли и Сорбоната, а близо три десетилетия, от 1970 г., е гостуващ професор в Калифорнийския университет в Ървайн, където през 1995 г. получава титлата „изтъкнат професор“. Организира и международни летни школи по физика — сред тях програми на НАТО за напреднало обучение, провеждани включително в Созопол — с ясната цел да свързва източни и западни изследователи в години, когато политическите граници правят това трудно.
Приносът му е награден с френския орден на Почетния легион и с френския орден „За заслуги“. Носител е и на полския орден „За заслуги“ като командор със звезда, на най-високото индийско отличие за чуждестранен учен, връчено му лично от президента на Индия, и на членство в Индийската академия на науките. От България получава най-високото държавно отличие, орден „Стара планина“ (2003), а университетите в София и Стара Загора, Американският университет в България и Нов български университет го обявяват за свой почетен доктор.
След завръщането си в България през 1992 г. Балкански основава фондация „Миню Балкански“, кръстена на баща му, за подкрепа на надарени български ученици. Семейната му къща в Оряховица се превръща в образователен център с курсове по френски език, астрономия, математика и програмиране. Фондацията организира ежегодни национални състезания по математика, физика и информатика, чиито победители получават стипендии за обучение в лицея „Луи льо Гран“ в Париж. Дарява компютри на над сто български училища, а през 2006 г. открива Национален институт за образование в родното му село. Балкански подпомага финансово и Американския университет в България. През 2021 г. Общинският съвет в Стара Загора кръщава на негово име професионална гимназия по компютърни науки и математически анализ.
Малцина учени успяват да съчетаят десетилетия основно изследване в тясна научна ниша с толкова последователна инвестиция в образованието на родната си страна. Балкански остава пример именно заради това съчетание: физик, чиято работа върху оптичните и вибрационните свойства на полупроводниците принадлежи към основите на съвременната електроника, и същевременно дарител, чиито стипендии и училищни програми продължават да отварят врати пред българчета от малки градове — там, откъдето самият той някога е тръгнал.
