Модел за 2050 г. предупреждава, че средните стойности скриват големи неравенства в достъпа до ресурси

 

Когато говорим за бъдещия достъп до храна, вода и енергия, една средна стойност за цяла държава или регион може да изглежда успокояваща. Но тя лесно скрива хората, за които основните нужди поглъщат огромна част от дохода. Ново моделиращо изследване с участие на учени от Масачузетския технологичен институт показва колко различни могат да бъдат рисковете през 2050 г. според мястото, ресурса и доходната група.

При някои сценарии най-бедните 10% от населението в Южна Африка биха отделяли 49,6% от дохода си за храна, докато най-богатите 10% — около 5,5%. За Западна и Източна Африка съответната прогнозна тежест за най-нискодоходната група достига 48,4% и 42,5%. Това не са твърди предсказания, а резултати от набор възможни бъдещи развития. Те показват къде системата може да стане особено уязвима при неблагоприятна комбинация от икономически, климатични и ресурсни фактори.

Изследването е публикувано в списание Earth’s Future. Учените използват версия 7.1 на Global Change Analysis Model (GCAM) — модел, който свързва икономика, енергетика, водни ресурси, земеползване и климат. Светът е разделен на 32 големи региона, 235 водосборни басейна и 384 района за земеползване. Това позволява промените в една система, например земеделието, да бъдат проследени заедно с ефектите върху цените, търговията, водата и енергията.

Екипът променя 12 основни групи фактори, сред които население, брутен вътрешен продукт, разпределение на доходите, въглеродна интензивност, земеползване, търговия със земеделски стоки, потребление на енергия и използване на вода. Общо са изпълнени 3735 сценария. Целта не е да се избере един „най-вероятен“ свят през 2050 г., а да се открият комбинациите, които водят до сигурност или недостиг за различни групи хора.

Този подход е важен, защото ресурсните системи са свързани. Повече напояване може да увеличи добивите, но изисква вода и енергия. Промени в международната търговия могат да намалят местен недостиг, но да увеличат зависимостта от външни пазари. Доходът определя не само какво количество ресурс е налично, а и дали домакинството може да си го позволи. Затова няма единствен двигател на несигурността.

Моделът очертава различни географии за различните проблеми. Рискът за продоволствената сигурност е най-остър в части от Субсахарска Африка. Висока енергийна тежест за хората с ниски доходи се появява в части от Азия, Източна Европа и Близкия изток. В някои райони на Близкия изток разходите за жилищна енергия през 2050 г. достигат 18,9% от дохода на най-бедната група, но само 1,7% при най-богатата. За най-нискодоходната група в Източна Европа тежестта достига 11,3%, докато при най-високодоходната остава под 5%.

Сравнението с базовите данни от 2015 г. показва и колко широк е диапазонът на несигурността. В Западна Африка най-бедната група е отделяла средно около една четвърт от дохода си за храна. За 2050 г. сценариите дават стойности от приблизително 20% до 75%. За Южна Африка изходната стойност е около 20%, а бъдещият диапазон е 25–65%. Голямата ширина не прави анализа безполезен; тя посочва кои решения и външни условия могат да отведат системата към много различни резултати.

За политиките най-същественият урок е, че регионалната средна стойност не е достатъчна. Ако цените или наличността изглеждат приемливи средно, най-уязвимите домакинства пак могат да останат под силен натиск. Анализът по доходни групи помага да се разпознаят рискове, които иначе изчезват в обобщената статистика, и да се търсят насочени мерки според местната комбинация от земеделие, водни ресурси, енергийна система и търговия.

Изследването обаче не е прогноза за това какво непременно ще стане. Моделите опростяват реалността, докато възможни войни, политически решения, технологични пробиви, миграция и екстремни събития могат да променят траекториите. Числата трябва да се четат като условни резултати: „ако се съчетаят тези допускания, възможен е такъв натиск“. Именно затова хиляди сценарии са по-полезни от една единствена линия към бъдещето.

Проучването предлага карта на уязвимостите, а не календар на неизбежни кризи. Неговата сила е в предупреждението, че ресурсната сигурност има социално измерение. Един и същ свят през 2050 г. може да изглежда относително стабилен в регионалната статистика и едновременно с това крайно несигурен за хората в най-ниската доходна група.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.