Благовест Сендов: математикът, който остави следа във всяка посока

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

На 8 февруари 1932 г. в Асеновград се ражда Благовест Христов Сендов — човек, чието име днес носи нерешена задача от комплексния анализ, изучавана от математици по целия свят. След отличната си дипломна работа в Софийския университет през своята кариера Сендов минава през ролите на математик, ректор, основоположник на българската информатика, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание и посланик в Япония. Малко учени по света съчетават толкова разнородни постижения в една биография, а по-малко от тях остават значими преди всичко с научната си работа.

Сендов завършва математика в Софийския университет предсрочно, през 1956 г., с отличен успех, специализира числени методи в Московския университет (1960–1961) и изчислителна математика в Лондон (1968), а през 1964 и 1967 г. защитава кандидатска и докторска дисертация в института „Стеклов“ в Москва. Именно през тези години, през 1959 г., той формулира предположение за разположението на нулите на полиномите: ако всички корени на полином лежат в затворения единичен кръг, то всеки от тях се намира на разстояние не повече от 1 от поне една критична точка на полинома.

Днес то е познато като „хипотезата на Сендов“ — макар че за известен период погрешно е приписвано на Любомир Илиев, след като през 1967 г. британският математик Уолтър Хейман го свързва с неговото име. Хипотезата е доказана за полиноми до девета степен от поредица автори между 1969 и 1999 г., а през 2020 г. американският математик Терънс Тао — носител на Филдсов медал — доказва, че тя е вярна за полиноми с достатъчно висока степен. Тя остава един от отворените проблеми в теорията на полиномите и се среща в учебници и статии по комплексен анализ по целия свят. Освен това Сендов създава българската школа по теория на апроксимациите и през 60-те и 70-те години разработва математически модели на еукариотни клетки, получили международно признание в биологията.

Сендов е сред хората, поставили началото на изчислителната наука в България. През 1961 г. той застава начело на първия у нас изчислителен център, а между 1962 и 1963 г. проектира математико-логическата част на първия български компютър „Витоша“. През 1971 г. участва в инициирането на Единния център по математика и механика, обединил ресурсите на Българската академия на науките и Софийския университет, където е заместник-директор по учебната част — стъпка, която по-късно оформя институционалната рамка на българската математика и информатика.

Като декан на Математическия факултет (1970–1973) и ректор на Софийския университет (1973–1979) той въвежда тристепенна система на обучение — блокове А, В и С, — която предхожда днешната структура бакалавър-магистър-доктор. Между 1979 и 1992 г. ръководи Проблемна група по образованието, разработила експериментален подход, близък до това, което днес се нарича обучение чрез изследване (inquiry-based education).

Академичната кариера на Сендов преминава бързо през степените доцент, професор, член-кореспондент на БАН (1974) и академик (1981). След което той е избран за председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP) в периода 1984–1992 г., за заместник-председател на Международната програма по информатика на ЮНЕСКО (1986–1990) и за президент на Международната асоциация на университетите. Чуждестранните академии на науките на Украйна и Сърбия (последната — през 2000 г.) го избират за свой член, а публикациите му в областта на математиката и информатиката надхвърлят 200.

Сендов има принос и за международното признание на българина Джон Атанасов като един от създателите на съвременния компютър — за което е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен.

Освен учен, Сендов е и публична фигура – председателства Държавния комитет за наука (1986–1988) и Българската академия на науките (1988–1991), а между 1986 и 2003 г. е шест пъти народен представител — сред годините му в Народното събрание е и постът председател на парламента (1995–1997). През 2000-те той е посланик на България в Япония.

Тази комбинация от роли — световно известен математик, строител на институции и политик — рядко се среща в една биография. Днес неговото име носят професионални гимназии по информатика в няколко български града, а хипотезата на Сендов продължава да занимава математици, работили с нея близо седемдесет години след формулирането ѝ. Тъкмо в това съчетание — задача, поставена от млад математик от Асеновград и все още неразрешена докрай в световната наука, редом с институциите, които е изградил у дома — се крие огромното значение на Благовест Сендов: учен, чиято работа свързва една малка страна с големите въпроси на математиката.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA. 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.