Васил Златарски – основателят на българската медиевистика

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Допреди Васил Златарски българската история от периода на Средновековието се е пишела предимно чрез преразказ на летописи, легенди и национален патос. След него тя се превръща в наука с извори, критически анализ и точна хронология. Роденият през 1866 г. във Велико Търново Златарски е човекът, на когото българската медиевистика дължи своя научен фундамент — а световната византология и славистика го познават като един от най-задълбочените изследователи на ранносредновековните Балкани.

Златарски е петото и последно дете на Никола Попвасилев Златарски, учител и обществен деец от търновския край още отпреди Освобождението. Началното си образование получава в родния град, а по-нататък учи в семинарията в Лясковец. Пътят му към историята минава през Русия: завършва класическа гимназия в Санкт Петербург, а след това и история в тамошния Императорски университет — школа, която по онова време формира едни от най-строгите извороведи в Европа. Между 1893 и 1895 г. Златарски специализира в Берлин, където се докосва до немската школа по критика на изворите — метод, който по-късно става негов запазен знак.

Тази комбинация — руска университетска подготовка и немска източниковедска дисциплина — е рядка за българските учени от онова поколение и обяснява до голяма степен защо трудовете му издържат проверката на времето.

Златарски се връща в България и постъпва като учител в София, а скоро след това започва да преподава в новооткритата Висша школа, прераснала по-късно в Софийски университет. През 1906 г. става редовен професор по българска история и история на балканските народи. В същата 1906 г. е избран и за декан на Историко-филологическия факултет — пост, който заема повторно между 1919 и 1920 г. Университетска общност му гласува доверие и за ректор — два пъти, през 1913–1914 г. и през 1924–1925 г. Освен в университета, чете лекции по средновековна българска история, история на османския период и на Възраждането във Военното училище, в Духовната семинария и в Свободния университет.

Централното дело на Златарски е четиритомната „История на българската държава през средните векове“ — работа, на която посвещава над две десетилетия. Първата част на първи том излиза през 1918 г. (485 страници), втората част на същия том — през 1927 г. (893 страници), вторият том — през 1934 г. (566 страници), а третият — чак през 1940 г., пет години след смъртта на автора (637 страници). В тези общо над 2500 страници Златарски проследява историята на българската държава от нейното възникване в края на VII век до 1280 година.

Методът му е характерен: преди да напише отделен том, той публикува поредица от специализирани студии и статии по конкретни хронологични и изворови въпроси, а едва след тази подготвителна работа синтезира резултатите в цялостен разказ. Подходът му дава изключително солидна документална основа, макар че на места оставя следа от неравномерна композиция — личи, че отделни глави тръгват от вече публикувани изследвания. Трудът се превръща в основна справочна книга за поколения студенти историци и остава началната точка на всяко сериозно изследване на средновековна България и до днес.

Златарски е редовен член на Българската академия на науките, дълги години секретар и председател на нейния Историко-филологически клон, а от 1926 до смъртта си през 1935 г. — подпредседател на академията. Основава Българското историческо дружество и го председателства до края на живота си, като едновременно с това редактира неговите „Известия“. В международен план той членува в четиринайсет чуждестранни академии и научни дружества — необичайно висок брой за български учен от началото на XX век. Връхна точка на международния му авторитет е 1934 г., когато председателства Четвъртия международен конгрес по византология, домакинстван от София — събитие, което поставя българската наука на картата на европейската историческа наука. В работата си Златарски поддържа контакти и сътрудничи с водещи чуждестранни специалисти по византийска и балканска история като А. А. Василиев и Анри Грегоар.

Значението на Васил Златарски за България е наистина огромно. От една страна, той пръв прилага системно критическия историографски метод към българското Средновековие — съпоставя византийски, латински, старобългарски и славянски извори, вместо да ги преразказва некритично, и така поставя историята на държавата на строго научна основа. От друга страна, делото му върши и обществена работа: в годините след Първата световна война, когато България преживява национална травма, синтезът му за силната средновековна българска държава дава на образованата публика опора и историческа самоличност.

За световната наука Златарски е част от плеядата учени, изградили съвременната византология и славистика като самостоятелни дисциплини в първите десетилетия на XX век — редом с именити европейски историци, с които лично си партнира в изследователската работа. Затова и днес изследователите не могат да пишат за ранносредновековна България, без да застанат в диалог с неговата „История на българската държава през средните векове“ — труд, роден от едно съзнателно решение да се замени преразказът с доказателството.

 

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.