На 10 август 1915 г. над българска земя се вдига биплан, построен от 19-годишно момче и това е първият самолет, произведен изцяло в България. Конструкторът му, Асен Йорданов, ще стане известен в родината си като бащата на българската авиация, а в Съединените щати — под името Асен Джорданоф (Assen Jordanoff) — като инженер, писател и изобретател, чиито учебници обучават цяло поколение американски пилоти през Втората световна война.
Асен Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. в София. Баща му е икономист и химик, завършил образованието си в Германия, а майка му — музикантка и писателка. Средата, в която израства, съчетава техническа и хуманитарна култура и това личи в по-късния му път: инженер, който пише книги, и изобретател, който основава собствени компании.
Страстта му към летенето се пробужда рано – още на 16 години той построява своя първи действащ планер и постига полет с продължителност над дванайсет минути — постижение, за което тогавашен български вестник пише като за дело на „много млад български авиатор“. Малко по-късно, чрез запознанството си с лейтенант Симеон Петров, младият Йорданов посещава във Франция школата за пилоти на Луи Блерио — един от пионерите на авиацията и първият човек, прелетял Ламанша със самолет.
Придобитите знания от Франция Йорданов прилага у дома, като през лятото на 1915 г., едва на 19 години, той проектира и построява биплана, известен като „Йорданов-1“ (наричан още „Експрес“) — първият самолет с изцяло българско производство. Конструкцията включва решения срещу сваляне на скоростта, необичайни за времето си технически подробности, които показват, че младият конструктор мисли не само като занаятчия, но и като инженер.
По време на Първата световна война Йорданов служи като пилот и участва в 84 бойни мисии, за които е удостоен с орден „За храброст“. Военният опит го утвърждава като един от малкото хора в България с реална, изпитана в бой авиационна експертиза — рядко съчетание за началото на XX век.
През 1921 г. Йорданов емигрира в Съединените щати. Там завършва обучение по аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство и минава през позицията на чертожник в конструкторско бюро, преди да стане изпитателен пилот. Работи последователно за някои от най-големите имена в американската авиация — Къртис-Райт, Боинг, Локхийд и Дъглас, — където е тестов пилот, каскадьор във въздуха, пощенски пилот и летателен инструктор.
Именно тук се проявява другата му страна — писателската. През 30-те и 40-те години на XX век Йорданов написва повече от десет практически ръководства за пилоти, сред които „Flying and How to Do It“, „Your Wings“ и „Through the Overcast“. Книгите му се продават в над 750 000 екземпляра в САЩ и Европа — тираж, необичаен по големине за техническа литература. Той съставя и официалните технически наръчници за някои от най-известните самолети от Втората световна война: изтребителите Къртис P-40 „Уорхоук“ и Локхийд P-38 „Лайтнинг“, бомбардировачите Боинг B-17 „Флаинг Фортрес“ и B-29 „Суперфортрес“. Тези ръководства обучават хиляди американски пилоти и техници — принос, който го превръща в най-големия по обем издател на специализирани военни наръчници в САЩ.
През 1940 г. Асен Йорданов основава собствена компания — „Джорданоф Авиейшън Корпорейшън“, с офиси на Медисън Авеню в Ню Йорк, а през следващите години добавя „Джорданоф Електроникс“ (1946) и „Стратопорт Корпорейшън ъв Америка“ (1956).
Списъкът с негови изобретения е разнороден и показва един инженер, който търси приложения отвъд самолетната кабина:
– „Джордафон“ е безжичен телефон с функция за автоматичен отговор, усилвател и вътрешна връзка, който изпреварва с десетилетия по-късните телефонни секретари.
– Система за замразяване на горивото с помощта на сух лед и алкохол цели да намали запалимостта на авиационното гориво.
– Устройство за обратна тяга е насочено към по-добра ефективност на реактивните двигатели.
– А концепцията за „Стратопорт“ представя летище с двупосочна писта и шумозаглушаващи екрани.
През 50-те години Йорданов насочва вниманието си и към автомобилната безопасност. През 1957 г. проектира ранна концепция за въздушна възглавница, предназначена да предпазва пилоти и водачи при удар — идея, която ще стане стандарт в автомобилната индустрия чак десетилетия по-късно.
Приносът на Йорданов е отбелязан по няколко начина, които рядко се събират около една биография. Той получава почетно гражданство на Ню Йорк, включен е в справочника „Who’s Who“, а личните му документи се съхраняват в архива на Смитсъновия институт. Портретът му е изложен в Залата на славата на летище Ла Гуардия, а част от неговите експонати са включени в експозицията на Националния музей на авиацията и космоса във Вашингтон. Заслугите му са отбелязани и географски — залив в Антарктида носи неговото име.
В България Йорданов е признат за основоположник на аеронавигационното инженерство като дисциплина — човекът, който с първия си самолет от 1915 г. поставя началото на българското самолетостроене. В САЩ приносът му е двоен: като инженер, чиито технически наръчници обучават военновременното поколение пилоти, и като изобретател, чиито идеи — от телефонния секретар до въздушната възглавница — значително изпреварват времето си.
Асен Йорданов умира на 19 октомври 1967 г. в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк, на 71-годишна възраст. Пътят му — от българско поле край София до архивите на Смитсониън и картата на Антарктида — остава един от най-необичайните примери как българска инженерна мисъл намира приложение в световен мащаб.
Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.
