„Роман“ вече лети: новият телескоп на NASA ще картографира Вселената с невиждан размах

Ракетата Falcon Heavy на SpaceX с телескопа „Нанси Грейс Роман“ на борда, уловена в момент когато преминава пред слънцето по време на изстрелването си от стартовия комплекс 39A на 30 август 2026 г., в космическия център „Кенеди“ на НАСА във Флорида. Снимка: NASA/John Kraus

 

Космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“ на NASA започна пътуването си към мястото, от което ще наблюдава огромни области от небето с детайл, сравним с този на „Хъбъл“. Апаратът беше изстрелян успешно на 30 август в 14:26 ч. българско време с ракета Falcon Heavy от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Седем минути след старта наземният екип вече получаваше телеметрия, а 31 минути след излитането телескопът се отдели от ракетата. NASA потвърди и успешното разгъване на слънчевите панели и долната част на слънцезащитния щит.

Това не е просто поредният голям телескоп. „Роман“ е проектиран като машина за широки обзори: вместо да се взира дълго в малка област, той ще снима големи участъци от небето бързо и с висока разделителна способност. Основното му огледало е с диаметър 2,4 метра — колкото огледалото на „Хъбъл“ — но широкоъгълният му инструмент вижда поле поне 100 пъти по-голямо. Според NASA конструкцията трябва да му позволи да изследва Вселената около хиляда пъти по-бързо от „Хъбъл“.

Телескопът се отправя към втората точка на Лагранж между Земята и Слънцето, известна като L2. Тя се намира на около 1,6 милиона километра от Земята. Там гравитацията на Слънцето и Земята и движението на апарата създават подходящи условия за стабилна работа. До същия район наблюдава и космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Пътуването на „Роман“ ще продължи приблизително три месеца, като през това време екипът ще разгъне останалите компоненти, ще включи инструментите и ще извърши поредица от проверки и калибрации.

Основната камера, Wide Field Instrument, има 300 мегапиксела и 18 детектора с 4K резолюция. Тя работи в инфрачервената област — светлина, която човешкото око не вижда, но която позволява на астрономите да надникват през космическия прах и да проследяват много далечни обекти. NASA очаква „Роман“ да измери светлината от около един милиард галактики през работния си живот. Всеки ден апаратът ще изпраща около 1,4 терабайта данни — най-високия дневен обем за астрофизична мисия на агенцията досега.

Една от главните задачи е да се изследва защо разширяването на Вселената се ускорява. Учените наричат неизвестната причина „тъмна енергия“. Като картографира разпределението на галактиките и наблюдава как масивни структури изкривяват светлината зад тях, телескопът ще помогне и за изучаването на тъмната материя — невидимата форма на материя, която разпознаваме по гравитационното ѝ действие. Голямото зрително поле е решаващо: за да се открият слабите статистически следи на тези явления, са нужни огромни и еднородни каталози.

„Роман“ ще търси и планети около други звезди. Една от техниките е гравитационното микролещене: когато звезда с планета премине пред по-далечна звезда, гравитацията на близката система за кратко усилва светлината на фоновия обект. Така могат да бъдат откривани светове, които са трудни за намиране с други методи. Предстои и технологична демонстрация с коронограф — устройство, което потиска ярката светлина на звезда, за да направи по-видими намиращите се до нея планети и прахови дискове. Това не е инструмент, предназначен конкретно да открива близнаци на Земята, а стъпка към бъдещи обсерватории, способни да снимат по-малки и по-бледи светове.

Мащабните обзори почти сигурно ще донесат и открития, които не са били предварително планирани. Данните ще бъдат публични и ще се използват за изследвания на звезди, черни дупки, галактики и ранната Вселена. За обработката им NASA очаква да помагат машинно обучение, изкуствен интелект и граждански научни проекти.

Научната работа на телескопа все още не е започнала, успешният старт и първите разгъвания са ключови, но преди това той трябва да достигне работната си орбита и да премине пълно въвеждане в експлоатация. Първите изображения се очакват в началото на 2027 г. Едва след тях ще стане ясно как реалната работа на инструментите съответства на амбициозните очаквания.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.