Автор: Коста Влъчков – политолог и филолог, докторант по „Теория и практика на превода“ , НБУ
Резюме
Политическата комуникация винаги е играла особена роля в живота на обществото. Преводът на политически дискурс има за цел да предизвика у получателя, говорещ различен език и принадлежащ към различна култура, реакция, подобна на тази на оригиналния текст. Настоящата статия разглежда превода като механизъм за представяне на друга култура и неговата значителна роля в съвременния свят, или преводът като инструмент за културна ретранслация между езика и политиката.
Ключови думи: превод, политически дискурс, политическа реч, политически текстове, културна ретранслация, език и политика
Въведение
Преводът на политически текстове изисква от преводачите не само задълбочени познания по езика, но и определен опит, който развива професионални умения. Чрез използване на различни стилистични и езикови похвати, които да повлияят на слушателя, преводът трябва да отразява всички характеристики на речта. В политическите речи ролята на езика като средство за постигане на власт и начин за нейното задържане е особено очевидна. Това определя актуалността на изучаването на езиковите и стилистичните особености на политическата реч и идентифициране на ефективни начини за езиково въздействие върху широка аудитория.
Целта на изследването е да се идентифицират предизвикателствата при превода на текстове на социално-политически теми от гледна точка на функционално-комуникативния подход в превода на политически речи от английски на български език. Актуалността на изследването се определя от необходимостта от анализ на езиково-стилистичните особености на политическата реч като ефективен инструмент за въздействие върху аудиторията. Използването на езика за убеждаване или пропаганда позволява на политическите лидери да контролират и манипулират общественото мнение, да налагат определени възгледи на обществото, да влияят на поведението на хората, да ги карат да се ориентират към определени решения, да се съгласяват с определени планове и други. Общоприет факт е, че политическият дискурс е най-предизвикателният за превод, поради проблемите, които поставя пред преводача.
Преводът на политическите текстове като инструмент за културна ретранслация
Политическата комуникация, както е дефинирана от Franklin, Graber и други специалисти, означава комуникация, посветена на политически въпроси, или комуникация, в която политическите обекти действат като автор на политически текст или негов адресат.
В превода властта, взаимосвързаността и различието се считат за ключови характеристики на световната политика. Следователно, основната цел на превода е да изследва специфична ситуация, в която властта е повлияла на преводаческата дейност и културното развитие. Преводът, разбиран като механизъм за представяне на друга култура, играе важна роля в съвременния свят, тъй като не е просто езиков превод, а и междукултурна дейност.
Точността на превода се постига не само чрез познаване на алгоритмите на друг език, но и чрез пресечната точка на оригиналното съобщение и културните пространства на преводача. Основната цел на превода на политическия дискурс е да предизвика реакция у целевия получател, която е донякъде подобна на реакцията на оригинала.
Тъй като политическият дискурс апелира към йерархията на ценностите, преобладаващи на определен етап от общественото развитие, преводачът трябва да заеме специфична позиция и да интерпретира изходния текст, като намери подходящи езикови средства, за да запази напълно прагматичния и емоционален характер на оригиналния текст.
Така например, историческото събитие на международната сцена, свързано с излизането на Обединеното кралство от ЕС – Брекзит – предлага широк спектър от възможности за езиково творчество при описанието на нови социално-икономически и политически явления, както и за техния превод.
За превода на емоционални изрази и ярки метафори, преводачът е изправен пред по-сложна задача: избор на подходяща за целевия език концепция, която въплъщава всички атрибути и елементи, предвидени от автора в посланието. Така преводът на явлението Brexit в англоезична статия на български език се извършва чрез описателен превод, т.е. като „излизането на Великобритания от Европейския съюз“, или чрез транскрипция и транслитерация. Фразите „soft Brexit“(мек Брекзит), „hard Brexit“(твърд Брекзит), „Brexit without a deal“(Брекзит без сделка), „Brexit impasse“ (Брекзит е безнадежден) и свързаните с тях неологизми „Brexitar“, „before Brexit“, „Bremors“,“Bregret“ (неологизми, производни на думите „Britain“ и „repentance“ или „Britain“ и „regret“ обозначават съжаление за решението за напускане на ЕС).
„Nay-flame your friends“ или „flaming championi“ – Най-пламенните поддръжници на Брекзит; „to derail Brexit, to jeopardize Brexit“ – да се насочим към Брекзит, да провалим Брекзит; „to vote against the Brexit deal“ – да отхвърлим сделката за Брекзит; „Brexiteers never wanted Brexit to begin with“ – Поддръжниците на Брекзит никога не са искали да напуснат ЕС; „The most fervent Brexit supporters“ -най-пламенните поддръжници или пламенните шампиони“; „To target Brexit, to fail Brexit“ – Провали Брекзит, Изложи Брекзит на риск; „To vote down the Brexit deal“ – Гласувайте против споразумението за Брекзит.
Емоционално заредените фрази, свързани с дискурса за Брекзит на български език, най-често се превеждат в неутрални еквиваленти, като не успяват да предадат пълната емоционалност, ирония и конотативно настроение на автора, характерни за английското общество като цяло, когато обсъжда съдбата на страната си в настоящата ситуация.
Преводът често се разглежда като едноетапен процес, започващ с превода на първия сегмент от текста (дума, фраза, изречение, абзац) и завършващ с последния сегмент. По този начин преводът се явява като механично упражнение, което включва прехвърляне на значение между два езика в малки, последователни дози. Липсата на динамика в такъв случай може да доведе до много преводачески неуспехи, като например разединеност, неестественост и, в най-лошия случай, прекъсване на комуникацията. За да се избегне това, преводачите трябва да се придържат към набор от преводачески стратегии и принципи, разработени в теорията на превода.
Лингвистите и преводачите отделят значително внимание на въпросите на преводаческите стратегии. Според Krings преводаческата стратегия е „потенциално съзнателни планове на преводача за решаване на преводачески проблеми в рамките на конкретна преводаческа задача“. Venuti посочва, че преводаческите стратегии „включват основните задачи за избор на чужд текст за превод и разработване на метод за неговия превод“.
Някои лингвисти предлагат различни стратегии за разрешаване на противоречието между синтактичните и комуникативните функции в превода. Например, Baker идентифицира осем преводачески стратегии, използвани от професионалните преводачи, за да предадат езикови и прагматични значения от изходния език на целевия език. Те включват:
- превод с по-обща дума;
- превод с неутрална/по-изразителна дума;
- културно заместване или адаптация;
- заемане на чужда дума с описателен превод;
- перифразиране с помощта на сродна дума;
- перифразиране с помощта на несродни думи;
- пропускане;
- описание.
Други изследователи предлагат стратегии пренареждане, конвергенция и дивергенция, дифузии и кондензация, разпознат превод, транспозиция.
Изследователите на политическия дискурс отбелязват, че езикът в този случай се използва като средство за поддържане на властта и контрол над аудиторията. По този начин целта на политическия дискурс се превръща в призив за действие и убеждаване на слушателя в определена гледна точка. Идентифицирани са и основните характеристики на политическия дискурс: наличието на масов адресат, емоционалността на текстовете и фатичният характер на посланията, семантичната двусмисленост и езотеризма.,
Актуален въпрос, на който също трябва да се обърне внимание, е адекватното възприемане на информацията и нейната интерпретация като инструмент и обект на лингвистично изследване. В практически план, изучаването на интерпретацията и превода на лексикални единици в политическия дискурс е необходимо умение.
Съдържанието на политическия дискурс включва всички компоненти, присъстващи в съзнанието на изпращача и получателя на текста, които могат да повлияят на производството и възприемането на речта: други текстове, политическите възгледи на автора, политическата ситуация и др.
Друга характеристика на политическия дискурс, която преводачите трябва да вземат предвид, е наличието на определени стилистични особености на езика, като например еуфония или завоалирани обозначения на груби или емоционални явления с неутрални единици, както и дисфемизация, която също е заместване на една единица с друга, но която замества емоционално и стилистично неутрални думи и изрази с по-груби и пренебрежителни Изследователите отбелязват и определени трудности при предаването на значенията на подобни дискурсни елементи.
В статията „Bereft of legitimacy, the reeling regime in Iran massacres its own people“ от 15.03. 2026 в списанието The Economist се изследват бруталните репресии на иранските власти срещу вътрешните протести, с потенциален брой на жертвите от хиляди (или над 30 000 според някои неофициални доклади) в началото на 2026 г., отбелязвайки сериозен скок в държавното насилие. Използват се езикови единици, които огрубяват речта – дисфемизми (a rubbish heap – купчина боклук, когато се говори за човешки жертви, human rubbish – човешки боклуци и т.н.), ярки епитети, които придават специална емоционалност на разказа (a cruel bloodshed – брутално кръвопролитие, be capable of atrocities – да бъдеш способен на жестокост, ferocious actions – свирепи, ужасни действия), преувеличения (a catastrophe, an end, the most miserable place on Earth – бедствие, краят на всичко, най-нещастното място на земята, not doing so is a disaster – бездействието ще доведе до бедствие), както и метафори, свързани със сравняването на армията с див тигър, пуснат на свобода, и вулкан, способен да изригне всеки момент: The scene of three wars between Hamas and Israel since 2007, it is always on the point of eruption. (може да се преведе като „Вече е имало три войни между Хамас (палестинското ислямско съпротивително движение) и Израел и всеки момент може да избухне още една.“
Когато изучават характеристиките на превода на лексиката в политическия дискурс в рамките на цялостен подход, авторите трябва да вземат предвид и метода на структурно-семантичния анализ, който има за цел да изучава езиковите значения на словесните елементи и понятия от гледна точка на съвпадението на авторските намерения, значението на думата и нейните възможности за превод. Систематично този подход актуализира структурно-семантичния потенциал на езика в контекста на други знакови формации, принадлежащи към дадена система.
Общия проблем при превод от един език на друг e предаване на националната и историческа идентичност на един народ. През 30-те години на миналия век, благодарение на българските изследователи С. Влахов и С. Флорин, подобни явления са наречени „непреводимото в превод“.
Цялата статия, както и още материали от света на науката, прочетете в новия Брой 201 на сп. Българска Наука.
