Автор: Данаил Таков – ИБЕИ, БАН
Чревният микробиом е сложна екосистема, състояща се от трилиони микроорганизми, които играят ключова роля за здравето на хората и животните. Диетата е модулатор на чревния микробиом, а животинските продукти предизвикват промени в състава и функцията му. Хранителни продукти, като месо, млечни и яйца, са отлични източници на протеини, витамини и минерали, които са от съществено значение и са полезни за човешкото здраве. Животинските продукти съдържат по-високи нива на есенциални аминокиселини от растителните протеини. Тези есенциални аминокиселини получени от животински продукти могат да бъдат метаболизирани от чревните бактерии, за да произведат аминокиселини с разклонена верига, които са важни за риска от диабет тип 2. Менахинонът в месото и други животински продукти, като млечни и яйца, известен като витамин К2 е мастноразтворим витамин, произвеждан от чревни бактерии и намиращ се във ферментирали млечни и животински храни. Той играе ключова роля в здравето на костите, сърдечно-съдовата система и подпомага нормалното съсирване на кръвта. Месото е важен източник на висококачествен протеин и есенциални хранителни вещества като желязо, цинк и витамин B12. Някои проучвания показват, че умерената консумация на месо и неговите протеини компенсира дефицита на желязо и влияе положително на чревния микробиом, като например голямото обилие на Lactobacillus.
Месни продукти
Чревният микробиом е значително повлиян от начина на хранене (диетата) и избора на храна. По-специално, консумацията на месни продукти влияе върху състава на чревната микробиота. Диетите на животинска основа влияят върху чревната микробиота по различен начин в сравнение с растителните В зависимост от вида на диетата, чревната микробиота може да се промени дори за кратко време, например 3 дни. Няма промяна в алфа-разнообразието нито при диетата на животинска основа, нито при растителната диета, но диетата на животинска основа значително подобрява бета-разнообразието. Алфа разнообразието измерва богатството (броя на различните микробни видове) и равномерността (колко равномерно са разпределени количествата) в рамките на една отделна проба или място. Бета разнообразието измерва степента на сходство или различие в микробния състав при сравняване на две или повече различни проби или среди. То оценява колко различни са профилите на съобществата едно от друго. Научно проучване не открива значителни разлики нито в алфа-или бета-разнообразие на чревната микробиота между диетите на животинска и растителна основа, но е повлияло на състава на чревния микробиом. Диетата, богата на месо, е увеличила родовете бактерии Roseburia, Faecalibacterium и Blautia повече от стриктната веганска диета. Високият прием на животински протеини и ниският прием на въглехидрати също са повлияли на намаляването на Bacteroides spp., като същевременно са намалили обилието на производителя на бутират: Roseburia/Eubacterium rectale. Roseburia и Eubacterium rectale са групи полезни бактерии, живеещи в дебелото черво на човека. Те разграждат хранителните фибри и ги превръщат в бутират, специално гориво, което поддържа чревната стена здрава и намалява възпалението в тялото. Ниските нива често са свързани с неправилно хранене или чревни заболявания. Месото е основен компонент на диетата на животинска основа. То се класифицира, както следва: червено месо (говеждо и свинско), бяло месо (пилешко и риба) и преработено месо.
Последните епидемиологични проучвания съобщават за по-висок риск от смъртност и някои хронични заболявания в групи, които консумират повече червено и преработено месо. Освен това, СЗО класифицира червеното месо като група 2А, вероятен канцероген. В преглед на повече от 800 епидемиологични проучвания, >10 проучвания установяват 17% повишен риск от колоректален рак за всеки 100 g увеличение на приема на червено месо. Въпреки това, изследванията върху ефекта от консумацията на месни продукти върху чревния микробиом остават неясни и доказателствата за ефекта върху здравето са недостатъчни, но е ясно, че консумацията на червено месо влияе върху чревния микробиом. Консумацията на 200 г. червено месо дневно значително намалява Clostridium sp. Констатациите за здравния ефект на Clostridium sp. обаче са противоречиви, тъй като промените, които настъпват са много различни. Освен това, консумацията на 380 г говеждо месо в продължение на 4 седмици е повлияла на намаляването на свързания с диарията Bacteroides fragilis и увеличаването на регулатора на чревната подвижност Bifidobacterium adolescentis. Междувременно има проучвания, сравняващи ефектите от консумацията на червено и бяло месо върху чревния микробиом. Диета на базата на говеждо месо е увеличила относителното обилие на Lachnospira, групата Lachnospiraceae NK4A136 и Ruminococcus 2, докато диетата на базата на пилешко месо не е показала значителни промени. След консумация на храни, базирани на говеждо месо, нивата на Akkermansia muciniphila са намалели, а броят на кръвните клетки е бил повишен, променяйки маркерите, свързани с възпалението. Замяната на диетата, базирана на говеждо месо, с диета, основана на пилешко месо, е намалила моноцитите и базофилите, свързани с възпалението. Това изглежда е свързано с потискането на Bacteroides ovatus от диетата, базирана на пилешко месо, фактор за генериране на имуноглобулин А.
В интервенционно проучване, в което е консумирано свинско или пилешко месо, и двете групи са променили чревната микробиота по подобен начин, с намаляване на видовете Bacteroides phylum, Bacteroidaceae и Christencellaceae. Въпреки това, в проучване, наблюдаващо консумацията на свинско и пилешко месо, са открити високи нива на Bacteroidetes при консумацията на пилешко месо и са наблюдавани разлики на видово ниво. Изследвания показват, че консумацията на месо е вредна за хора със заболявания. Червеното месо може да увеличи производството на уремични токсини от чревната микробиота, като триметиламин (TMA) n-оксид (TMAO), индоксил сулфат и p-крезил сулфат. Тези уремични токсини са свързани с по-висок риск от сърдечно-съдова смърт. Освен това, червеното месо, за разлика от бялото, е свързано с колоректален карцином. Това се дължи главно на червено оцветеното хемово желязо (специфичен вид желязо, което се среща изключително в животинските тъкани), което се намира в големи количества в мускулния миоглобин на червеното месо. Хемовото желязо причинява директна вреда, като например причиняване на цитотоксично увреждане на епителните клетки на дебелото черво, и косвена вреда чрез предизвикване на промени в чревната микробиота.
Диета с червено месо, богата на хемово желязо, увеличава Streptococcus bovis, Fusobacterium, Clostridium и Helicobacter pylori, които са свързани с колоректалната карциногенеза. Не е ясно обаче дали увеличаването или намаляването на определени вещества, като токсини и хемово желязо в чревния микробиом допринася за заболявания. Междувременно, при експерименти с мишки, предизвикани от възпалителни заболявания на червата, високи дози червено месо са предизвикали чревен микробен дисбаланс и са намалили относителното количество на Lachnospiraceae_NK4A136_група, Faecalibaculum, Blautia и Dubosiella. Това е резултат от проучване, което противоречи на предишно проучване върху здрави хора, в което приемът на говеждо месо е увеличил Lachnospiraceae_NK4A136_група. Lachnospiraceae_NK4A136_група е бактерия, произвеждаща бутират, която защитава чревната лигавица и намалява възпалението. Взети заедно, червеното, бялото и преработеното месо имат различни ефекти върху чревния микробиом.
Цялата статия, както и още материали от света на науката, прочетете в новия Брой 201 на сп. Българска Наука.
