Ерозията на крайбрежните блата пренася стотици хиляди тонове въглерод в океана годишно

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

Крайбрежните блата са едновременно жива екосистема и дългосрочен склад за въглерод. Растенията улавят въглероден диоксид, а част от органичната материя остава погребана в наситената с вода почва. Но бреговата линия не е неподвижна: бури, покачване на морското равнище и човешка намеса могат да откъснат цели участъци и да пренесат натрупания в тях въглерод към океана.

Ново изследване, подкрепено от NASA, прави мащабна оценка на този пренос по Атлантическото крайбрежие и край Мексиканския залив на САЩ. Авторите изчисляват, че ерозията на блата мобилизира средно около 0,66 тераграма въглерод годишно — 660 000 метрични тона.
Все пак не цялата промяна е еднопосочна. На други места се образуват нови блата, които погребват около 0,22 тераграма въглерод годишно според централната оценка. След като отчетат този растеж, учените получават нетен износ от около 0,38 тераграма, или 380 000 тона въглерод годишно. Резултатът означава, че ерозията изнася повече органичен въглерод, отколкото новите крайбрежни площи успяват да заключат.

За анализа екипът съчетава два вида наблюдения. Сателитните изображения от програмата Landsat позволяват да се проследи как площта на влажните зони се е променяла между 1985 и 2022 г. Лидарните данни за височината на терена от Геоложката служба на САЩ помагат да се оцени не само загубената площ, но и дълбочината на отнесената почва. Към това са добавени оценки за съдържанието на въглерод в нея.

Този подход позволява да се уловят както постепенната ерозия, така и резките загуби след силни събития. Делтата на Мисисипи се откроява особено ясно. След урагана „Катрина“ през 2005 г. и „Айда“ през 2021 г. учените виждат ускорено изчезване на крайбрежна растителност. Понеже регионът съдържа най-голямата площ от блата в страната, през него се пренася повече крайбрежен въглерод, отколкото по цялото изследвано източно крайбрежие.

Важна подробност е къде отива този материал. Не всичките 660 000 тона веднага се превръщат във въглероден диоксид в атмосферата. Основният процес е страничен пренос от сушата към крайбрежния океан. Там органичната материя може да бъде погребана отново, разградена от микроорганизми, изнесена по-далеч или частично върната в атмосферата. Съдбата ѝ зависи от кислорода, теченията, химичните условия и времето на престой.

Точно тази сложност прави границата между суша и океан трудна за включване във въглеродните бюджети. Ако отчетем само въглерода, който блатата улавят на място, но пропуснем материала, изнесен от ерозията, можем да надценим нетното им натрупване. Авторите пресмятат, че ерозионният поток се равнява на около 5,7% от органичния въглерод, внесен от реките, и 24,2% от обичайното изнасяне от блата към крайбрежните води за разглеждания район.

Резултатът има значение и за управлението на „синия въглерод“ — въглерода, съхраняван в крайбрежни и морски екосистеми. Възстановяването на влажни зони може да носи ползи за биоразнообразието, защитата от бури и натрупването на въглерод. Но сметките трябва да включват и устойчивостта на новото блато, риска от ерозия и възможността въглеродът да бъде преместен, вместо да остане трайно погребан.

Има значителна несигурност: за общия износ от 0,66 тераграма авторите дават 68-процентен интервал от 0,46 до 0,91 тераграма годишно. Данните обхващат само американските брегове на Атлантическия океан и Мексиканския залив, затова не бива механично да се пренасят към всички крайбрежия по света. Публикацията все пак показва, че ерозията е измерим и важен път във въглеродния цикъл и трябва да присъства в бъдещите модели и планове за опазване.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.