Древният Атлантик показва, че връзката между теченията не е толкова проста колкото смятахме

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация, известна като AMOC, е една от големите транспортни системи на световния океан. Тя пренася топла повърхностна вода на север и връща по-студена и плътна вода на юг в дълбочина. Затова влияе върху климата на Северния Атлантик и Европа. Ново изследване на океански утайки отпреди около 3,6–2,6 милиона години показва, че един от смятаните за важни южни източници на сол не винаги управлява силата на AMOC по очаквания начин.

Става дума за преноса на вода от Индийския към Атлантическия океан около южния край на Африка, наречен изтичане на Агулхас. Топла и солена вода от системата на Агулхас преминава в Атлантика. В класическото обяснение този допълнителен солен приток подпомага потъването на плътна вода в северната част на океана и така поддържа преобръщащата циркулация.

Международен екип, воден от Сунинг Хоу от Университета в Утрехт, проверява тази идея за късния плиоцен. Резултатите са публикувани на 3 август 2026 г. в рецензираното списание *Nature Geoscience*. Изследователите комбинират данни от морски седименти в няколко части на Атлантика с климатични модели.

Основният архив идва от сондаж U1475 на платото Агулхас, на около 500 километра южно от Южна Африка. В утайките са запазени микроскопични кисти на динофлагелати и органични молекули, чието разпределение зависи от температурата и океанската среда. С тях учените възстановяват как субтропичният фронт на Южния океан се е придвижвал на север или юг.

Положението на този фронт е важно. Когато той е по на юг, коридорът за преминаване на индийскоокеанска вода към Атлантика обикновено е по-широк. Когато се измести на север, изтичането на Агулхас намалява. Данните показват постепенно северно преместване между 3,6 и 3,3 милиона години назад. Районът се охлажда с около 3 градуса по Целзий и придобива субполярни условия — знак, че преносът към Атлантика е отслабнал силно и може да е бил близо до прекъсване.

Ако учебниковата връзка действаше винаги по един и същи начин, намалелият внос на сол би трябвало да отслаби AMOC. Геоложките архиви и симулациите обаче показват друго. По време на студения интервал северноатлантическото течение не достига толкова далеч към високите ширини, но образуването на дълбока вода в Северния Атлантик се усилва, както и преобръщането в по-ниските ширини. Термоклинът — границата между по-топлата повърхностна и по-студената дълбока вода — става по-плитък в голяма част от Атлантика.

За да проверят дали това не е местна аномалия, учените сравняват данните от платото Агулхас с температурни записи от северната част на Мексиканския залив и вече публикувани архиви от екваториалния и северния Атлантик и Карибско море. Сходният модел в различни басейни, подкрепен от климатичните симулации, сочи към мащабна реорганизация на океанската циркулация.

Изводът не е, че изтичането на Агулхас няма значение, а по-скоро, че влиянието му зависи от състоянието на климатичната система. При условията на късния плиоцен местните процеси, които образуват дълбоки води в Северния Атлантик, изглежда са били достатъчно важни, за да позволят силно преобръщане въпреки намаления южен приток на сол. Един и същ механизъм не е задължително главният „регулатор“ във всяка епоха.

Това е ценен урок и за начина, по който четем палеоклиматичните данни. Океанът не е проста система от свързани тръби, в която промяна на един вход винаги дава един и същ резултат. Положението на фронтовете, образуването на морски лед, валежите, топенето, ветровете и географията могат да променят кои процеси доминират.

Авторите изрично предупреждават, че резултатът не е прогноза за съвременната AMOC. Географията и климатът преди 3,4 милиона години са различни, а днешният Атлантик е повлиян и от сладка и солена вода от Арктика. Изследването не отменя наблюденията и моделите за рисковете пред циркулацията при глобално затопляне.

Стойността му е по-конкретна: то проверява една причинна връзка в реален минал климат и показва, че тя може да се разкачи. По-доброто разбиране на такива различни режими ще помогне на учените да оценяват кои механизми са най-важни днес и кои аналогии с миналото са оправдани. Понякога древният океан не дава проста прогноза, а предупреждение да не опростяваме системата.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.