Как папратите са превърнали Европа през триаския период в огнен капан

 

Когато говорим за масовите измирания в историята на Земята, обикновено в съзнанието ни изникват вулкани, астероиди или внезапни климатични промени. Но понякога в центъра на една огромна екологична криза може да застане нещо на пръв поглед далеч по-скромно като папратите. Ново изследване, ръководено от учени от Утрехтския университет, предлага точно такава картина за края на Триаса преди около 201 милиона години. Според екипа именно масовото разпространение на папратите вероятно е спомогнало големи части от тогавашна Европа да се превърнат в пейзаж, поддържащ продължителни огромни пожари.

Краят на Триаса е един от най-драматичните периоди в геоложката история. Тогава светът е разтърсван от огромни вулканични изригвания, свързвани с разпадането на суперконтинента Пангея. Тези изригвания са изхвърлили в атмосферата огромни количества въглероден диоксид, а според изследването това е довело до затопляне с 5 до 10 градуса по Целзий. Такъв скок далеч не е обикновена статистика, това е промяна, способна да срине цели екосистеми.

Точно това според учените и се е случило. Горите, доминирани от дървета, започнали да колабират. На тяхно място бързо се разпространили папрати, които завзели обширни територии в днешна Северозападна Европа. Пейзажът вероятно е започнал да прилича повече на савана, отколкото на плътна гора. И тук идва най-интересната хипотеза: тези папратови общности не просто са оцелявали в условията на екологичен хаос, а са поддържали самия цикъл на опустошение.

За да стигне до този извод, международният екип е анализирал четири сондажни ядра от седиментни пластове, включително едно ново 640-метрово ядро от Великобритания. Учените са търсили класически следи от древни пожари: фосилен въглен и полициклични ароматни въглеводороди, или PAH съединения, които могат да се образуват в дима от пожари. Когато тези данни били сравнени с фосилен прашец и спори, се появила ясна връзка: най-интензивният интервал на пожари съвпадал с рязкото разпространяване на папратите.

Но изследването не спира дотук. Екипът добавя и нов подход, който прави работата особено интересна. Вместо да разчита само на въглен и химически следи, той измерва промени в цвета на микроскопични растителни фосили, главно полени и спори. Методът е наречен Palynomorph Darkness Index. Идеята е сравнително проста, но доста силна: ако в определен период органичните микрофосили системно потъмняват по необичаен начин, това може да е следа за екстремни условия, свързани с пожари.

Изследователите са направили около 15 000 измервания на полени и спори от пластове преди, по време на и след кризата. Накрая са получили необичайна картина – вместо потъмняването да следва нормалната геоложка логика на по-дълбоко погребаните и по-силно „сготвени“ органични останки, най-силното потъмняване се появява точно в интервала на измирането. След него цветът отново изсветлява. Това се наблюдава и в четирите сондажа, което прави случайно или локално обяснение много малко вероятно.

Защо папратите са толкова важни в този сценарий? Защото те са типични „видове на бедствието“. Когато дървета и други по-уязвими растения изчезнат, папратите могат бързо да превземат открития терен. Те се възстановяват лесно след пожари и при много видове подземните структури позволяват нов растеж дори след като надземната част е изгоряла. Това означава, че пожарите не само не ги унищожават окончателно, а в известен смисъл могат да им помагат да доминират още повече пейзажа.

Така се оформя опасен цикъл: климатично затопляне, разпад на горите, разширяване на папратите, повече гориво за пожари, още по-голям натиск върху останалата растителност. Новото изследване не твърди, че папратите са „виновникът“ за масовото измиране през периода. Причините остават свързани с огромния вулканизъм и климатичния шок. Но папратите може да са били един от механизмите, чрез които кризата се е задълбочила и удължила.

Тази история е важна и днес, защото ни напомня, че екологичните системи имат обратни връзки. Не е достатъчно да знаем какво стартира кризата. Трябва да разберем и как самата биосфера понякога започва да поддържа разрушителния процес. В случая с края на Триаса малки на вид растения може да са помогнали за създаването на континентален огнен пейзаж.

Ако резултатите се потвърдят и от други региони, те ще помогнат на учените да разберат по-добре не само едно древно масово измиране, но и начина, по който растителните общности могат да усилват климатични и екологични кризи. Понякога историята на живота на Земята не се пише само от катастрофите, а и от това кой успява да се възползва от тях.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.