Метеоритът, който е убил динозаврите, изглежда е бил рядък „сух“ космически пришълец

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди 66 милиона години Земята преживява едно от най-драматичните събития в историята на живота. Ударът, който е оставил кратера Чиксулуб, слага край на ерата на нелетящите динозаври и преобръща екосистемите на планетата. Отдавна знаем какво е станало в общи линии: голямо космическо тяло се е сблъскало със Земята, а последствията са били катастрофални. Но какво точно е било това тяло? Ново изследване стеснява кръга на заподозрените.

Учени, свързани с университета на Британска Колумбия и международни партньори, съобщават, че са открили по-конкретна следа за типа на ударилия Земята обект. В изследване, публикувано в Science Advances, те анализират изотопи на никела в морски глини, които съдържат материал, изхвърлен при самия удар. Именно тези изотопни подписи ги насочват към сравнително рядка група въглеродни хондрити, известни като CO хондрити, както и към някои негрупирани хондрити със сходни характеристики.

На пръв поглед това може да изглежда като детайл от интерес само за тесните специалисти, но всъщност подобна идентификация е важна, защото не всички метеорити са еднакви. Въглеродните хондрити са особено интересни, понеже често се свързват с богато съдържание на летливи вещества. Новият резултат обаче подсказва, че конкретният обект, предизвикал катастрофата в края на Креда, вероятно е бил сравнително „сух“ в сравнение с други представители на тази група.

Точно тук идва най-интересната научна последица. Ако ударилият Земята обект е бил CO хондрит, той вероятно е внесъл по-малко летливи вещества, включително по-малко сяра, въглерод и вода, отколкото някои други въглеродни хондрити. Това не отменя обяснението за масовото измиране, напротив: изследователите подчертават, че техният резултат не променя основната картина, според която глобалният срив е бил предизвикан от последиците от удара. Но той измества вниманието към друг механизъм: вероятно най-решаваща е била не толкова химията на самия пришълец, колкото огромното количество фин прах и отломки, изхвърлени в атмосферата.

Това е важна разлика, защото ако по-рано някои сценарии са акцентирали силно върху сярата като главен виновник за климатичния срив, сега се оказва, че ролята на атмосферното затъмнение от прах и изпарен материал може да е била още по-съществена. С други думи, новата работа не просто лепва етикет на метеорита, а помага да се пренареди дискусията за това защо точно ударът е бил толкова разрушителен.

Изследването е и добър пример за това как съвременната геохимия може да разследва древни катастрофи. Вместо да разчитат само на формата на кратера или на общите минерални следи, учените търсят изотопни отпечатъци в тънки геоложки слоеве, които са се запазили от онзи момент. Това е почти криминалистика в планетарен мащаб: престъплението е на 66 милиона години, но уликите още са в скалите.

Новината е вълнуваща и заради по-голямата картина, знаем, че ударът е бил извънредно рядко събитие, но все още не разбираме напълно какви видове астероиди най-често достигат до орбитата на Земята в опасна конфигурация. Когато учените успеят да свържат конкретен геоложки катаклизъм с определен клас метеорит, това добавя още една част към пъзела за динамиката на ранната Слънчева система и за риска от бъдещи сблъсъци.

Разбира се, има и граници на това, което новото изследване може да каже. То не връща лентата назад, за да покаже целия маршрут на обекта, нито окончателно затваря всички спорове за механизма на измирането. Освен това самите автори отбелязват, че резултатите сочат към CO хондрити и някои негрупирани хондрити, а не към един-единствен абсолютно сигурен сценарий. Но като научна стъпка напред това е силен резултат: от „някакъв астероид“ вече се придвижваме към много по-конкретен космически профил.

И понякога именно такива прецизни уточнения променят големите разкази, не защото подменят историята, а защото я правят по-точна. А когато става дума за деня, в който светът на динозаврите приключва, всяка нова точна следа си заслужава вниманието.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.