Как Голямото пермско измиране пренарежда живота в океана и какво ни казва това за днешния климат

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди около 252 милиона години Земята преживява най-тежкото масово измиране, известно на науката. Събитието в края на пермския период и преди началото на триаския често е наричано „Голямото измиране“. В резултат на този катаклизъм изчезват около 96% от морските видове и около 70% от сухоземните животни. Но катастрофата не поразява всички групи еднакво. Именно това се опитва да обясни ново изследване, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Изследването предлага силно доказателство, че решаващата разлика е била във физиологичната поносимост към затопляне и недостиг на кислород във водата. Казано по-просто: групите, които по-трудно са издържали на топли и бедни на кислород морета, са понесли и най-тежките загуби.

Това помага да разберем защо древните морета изглеждат толкова различно от днешните. Преди измирането морските дъна в продължение на стотици милиони години са били доминирани от брахиоподи, морски лилии и други по-слабо подвижни дънни организми. След масовото измиране голяма част от тези доминиращи групи се сриват. За сметка на това мекотели като миди и охлюви, както и риби и бодлокожи, се оказват сравнително по-успешни и постепенно оформят новата картина на океанския живот, която до голяма степен познаваме и днес.

Как изследователите стигат до този извод? Екипът комбинира биологични данни за групи, които са били силно засегнати, с данни за такива, които са преживели кризата и по-късно са станали доминиращи. Особено важно е, че учените не се ограничават до модели или само до съвременни икономически важни видове. Те измерват как различни морски организми използват кислород при различни температури, за да проследят как организмите биха реагирали в океан, който едновременно се затопля и губи кислород.

Резултатът е любопитен, някои от групите, характерни за по-старите палеозойски морета, са можели да издържат на по-нисък кислород при нормални условия. Но когато температурата се покачва, техният метаболизъм не е успявал да навакса новите изисквания. Нуждата им от кислород се е увеличавала по-бързо, отколкото при по-модерните групи. Така затоплянето и обезкислородяването заедно са се превърнали в мощен филтър на оцеляването.

Тук не става дума само за това „кой е по-силен“, а за начин на живот и устройство на тялото. По-подвижните животни, които след кризата стават по-типични за океаните, са имали по-високи енергийни нужди, но и анатомия, която им е позволявала по-добре да се справят с нарастващите изисквания към дишането и обмяната. Това е важна еволюционна идея: понякога оцеляването не зависи от една единствена черта, а от цялостната физиологична „настройка“ на организма.

Изследването връща вниманието и към причините за самия катаклизъм. Авторите свързват катастрофата с колосални вулканични изригвания, които са вкарали огромни количества въглероден диоксид и метан в атмосферата. Последствията са били рязко затопляне и влошаване на кислородния режим в океаните. В текста се отбелязва, че окисляването на океана вероятно също е имало роля, но според резултатите основните двигатели са именно затоплянето и загубата на кислород.

Това неизбежно насочва разговора към настоящето. Днешните океани също се затоплят и на места губят кислород. Новото изследване не казва, че историята ще се повтори едно към едно, днешният свят е различен, а и временните мащаби не са същите. Но то показва, че физиологичните граници на организмите имат огромно значение, когато околната среда се променя бързо. Ако искаме да разберем кои морски групи са най-уязвими днес, не е достатъчно да следим само температурата. Трябва да гледаме и как организмите понасят комбинацията от топлина, нисък кислород и други стресови фактори.

Това прави изследването едновременно палеонтологично и много съвременно. То не просто обяснява защо днес намираме по плажовете повече миди и охлюви, отколкото брахиоподи. То показва как древна екологична криза е пренаредила морския свят за стотици милиони години напред. А в същото време ни напомня, че когато климатът се променя, победителите и губещите не се избират случайно. Физиологията, метаболизмът и условията в околната среда действат заедно и могат да пренаредят цялата биологична сцена.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.