Имунологът Кизмекия Корбет е сред учените, стоящи зад ваксината на Moderna срещу COVID-19, разработена до първа фаза на клинично изпитване за рекордните 66 дни. В лекция за TED тя казва, че истинската битка не е само с вируса, а и с начина, по който учените говорят с хората.
През лятото на 2018 г. Кизмекия Корбет отива на първа среща. В края на вечерта, след няколко питиета, тя задава на мъжа отсреща един въпрос: планира ли да ваксинира децата си.
„Да, освен с противогрипната ваксина, защото в нея има вируси и всеки път щом я сложа, се разболявам“, отговаря той.
Той не подозира, че седи срещу жена, която току-що е разработила нова противогрипна ваксина, вече на път към клинично изпитване.
Тази сцена е началото на една от най-важните идеи в лекцията ѝ за TED. Хората, които се колебаят за ваксините, най-често не са врагове на науката. Те просто имат въпроси и някой трябва да им отговори, без присмех и без осъждане.
Коя е Кизмекия Корбет
Кизмекия Шанта Корбет-Хелеър (Kizzmekia Shanta Corbett-Helaire) е американски вирусолог и имунолог. В продължение на шест години работи в Центъра за изследване на ваксини към Националните здравни институти на САЩ (NIH), където е научен ръководител на екипа за коронавирусни ваксини.
Днес тя е доцент по имунология и инфекциозни болести в Харвардското училище по обществено здраве „Т. Х. Чан“ (Harvard T.H. Chan School of Public Health) и ръководи собствена лаборатория.
Екипът във Vaccine Research Center на NIH, в който Корбет е научен ръководител на коронавирусната програма, съвместно с Moderna проектира ваксината mRNA-1273, познатата на света като Spikevax. Ваксината е резултат от работата на десетки учени, но групата на Корбет има ключова роля в прилагането на една вече съществуваща стратегия за стабилизиране на т.нар. шипчест протеин (spike protein) на коронавируса, чрез когото се отключва имунният отговор.
„Разработихме шипчест протеин с малка промяна в последователността, която го направи идеален кандидат за ваксина в случай на пандемия“, обяснява тя в лекцията.
Тази промяна е известна на специалистите като „2P“ стабилизация. Тя не е измислена през 2020 г., а идва от по-ранна работа върху коронавируси като MERS, водена от учени като Джейсън Маклелан, Барни Греъм и Андрю Уорд. Корбет работи именно в екипа на Греъм и има съществен принос в прилагането на подхода към новия коронавирус. По-късно същата стабилизация влиза и в други COVID ваксини, включително тази на Pfizer/BioNTech.
66 дни до първото изпитване
На 31 декември 2019 г. идва съобщение за загадъчен вирус в Ухан, Китай, който е разболял 27 души. За екипа на Корбет това е моментът, за който са се готвили.
През януари 2020 г. вирусът е определен като коронавирус. Групата обединява сили с Moderna и си поставя ясна научна цел: да стигне до първа фаза на клинично изпитване за 100 дни.
Успяват за 66 дни. Това поставя световен рекорд за скоростта, с която кандидат-ваксина достига до клинично изпитване.
„След безброй часове в лабораторията и изпитване на ваксината върху мишки и маймуни установихме, че показва обещаващи резултати и е достатъчно безопасна, за да премине към изпитване при хора“, казва Корбет.
Именно това означават предклиничните изпитвания: не доказателство за ефективност, а достатъчно основание да се продължи напред.
В края на годината ваксината е определена като 94% ефективна срещу симптоматичен COVID в първоначалното клинично изпитване. И точно тук идва обратът в разказа ѝ.
„Ударът в стомаха“: 20% се колебаят
Въпреки успеха, около 20% от хората попадат в категорията, която Световната здравна организация нарича „колебаещи се за ваксините“.
Това не е нов проблем. Още преди пандемията колебанието спрямо ваксините е сред десетте най-големи глобални заплахи за здравето според СЗО.
„И това е нещо, което дори аз, която правя ваксини, нямаше как да поправя“, казва Корбет.
Тук тя прави нещо рядко за учен на сцена: поема отговорност. Признава, че вирусолозите дълго са пренебрегвали хората, които по една или друга причина няма да се ваксинират, защото са били заети да публикуват данни в престижни списания и на практика да си говорят помежду си.
Грешките в комуникацията, които Кизмекия признава
Корбет назовава две конкретни грешки, включително своя собствена.
Първата е свързана с нейно телевизионно участие, по време на което казва, че ваксината ще спре предаването на вируса. Тогава наличните данни действително показват, че ваксината значително намалява предаването при циркулиращите варианти. Но е трябвало да добави, че с течение на времето, докато вирусът мутира, ефектът може да отслабне, защото никоя ваксина никога не спира предаването напълно.
Втората грешка е свързана с начина, по който науката говори за рисковете.
„Трябваше да проявим малко повече грижа и внимание, когато говорим с хората за възможността от увреждане от ваксина. Дори такова да не се е появило в клиничните ни изпитвания, тази възможност винаги съществуваше. А тези статистики не означаваха нищо за човек, който чете заглавия за увреждания от ваксини и решава дали да ваксинира себе си или близките си“, казва тя.
Според Корбет част от опасенията и въпросите на хората са били напълно разбираеми и учените е трябвало да ги адресират по-открито и с повече внимание.
Любознателност към ваксините, а не анти-ваксърство
Централното понятие в лекцията е това, което Корбет нарича „любознателност към ваксините“ (vaccine inquisitiveness). Тя разграничава хората, които се колебаят, от истинските противници на ваксините.
„Не, те не бяха анти-ваксъри и не, не бяха дори против науката. Те бяха неубедени. И наша работа като учени беше да ги убедим“, казва тя.
Според нея неубедените не се печелят с още данни, а с уважение към въпросите им. Разликата между един противник и един съюзник често е в това дали някой е бил готов да отговори търпеливо.
Провалената комуникация според Корбет има последствия и днес. Все повече деца тръгват на училище без пълния набор ваксини, а морбилите, една ваксинопредотвратима болест, се завръща в много общности.
Тревогата ѝ има ясна научна основа. Познати са 23 вирусни семейства, които съдържат вируси, способни да заразяват хора. Затова въпросът не е дали ще има нова пандемия, а кога ще настъпи тя.
В лабораторията си в Харвард Корбет разработва наночастици, малки протеинови топчета, върху които поставя вирусни протеини. Идеята е тези протеини да бъдат насочени директно към клетките на имунната система, за да се създадат ваксини, които теоретично биха действали срещу много вируси с една инжекция.
Изводът: когато науката и общността се срещнат
Технологията на ваксините ще продължи да се развива, казва Корбет. Но колебанието спрямо тях не е задължително да върви заедно с този напредък.
„Когато общността и науката се срещнат, науката напредва по-бързо, а отказът от ваксини се превръща в приемане на ваксини“, казва тя.
Лекцията завършва там, където започва. Мъжът от онази първа среща става неин съпруг и баща на децата им. Всеки път, когато водят децата си да се ваксинират, той все още има въпроси. А тя все още намира отговорите, вече не само като учен, а и като майка.
За хората, които комуникират наука, посланието е практично и приложимо веднага: третирай въпроса на човека отсреща като покана за разговор, не като атака. Именно това може да превърне съмнението в доверие.
Източници
- Kizzmekia Corbett, „Your Vaccine Questions Deserve Real Answers“, TED, видео в YouTube
- Kizzmekia S. Corbett-Helaire, Corbett Lab, Harvard T.H. Chan School of Public Health
- Kizzmekia Corbett-Helaire, Wikipedia
