ДНК от зъби разкрива смъртоносни огнища на чума преди 5500 години

 

Чумата обикновено се свързва със средновековни градове, бълхи и масови епидемии в гъсто населени общества. Ново изследване в списание Nature обаче измества тази история много по-назад във времето. Международен екип учени е открил следи от Yersinia pestis — бактерията, причиняваща чума — в останки на ловци-събирачи край езерото Байкал в Югоизточен Сибир. Данните сочат, че там са се случили поне две огнища още преди около 5500 години.

Това е важно, защото поставя под въпрос една дълго поддържана идея: че на чумата са ѝ били нужни големи, уседнали земеделски общества, за да се превърне в истинска заплаха. Според новите данни болестта е можела да бъде смъртоносна и в малки общности на ловци-събирачи, далеч от условията, които обикновено свързваме с по-късните пандемии.

Изследователите анализират древна ДНК от четири гробищни обекта в района на Байкал. В около 39% от изследваните случаи те откриват следи от инфекция с чума. Това само по себе си е впечатляващо, защото работата с толкова стара ДНК е трудна, а органичният материал често е силно увреден. Въпреки това учените успяват не само да разпознаят бактерията, но и да проследят родствени връзки между част от погребаните.

Именно тук идва един от най-интересните резултати. По реконструираните родословни връзки личи, че болестта е засегнала малки семейни групи, а първото огнище вероятно е протекло в рамките на едно поколение. Това е съвместимо с предаване от човек на човек, а не само с единични заразявания от животински източник.
Данните подсказват и нещо още по-тревожно: инфекциите вероятно са водели до бърза смърт, особено при деца на възраст между 8 и 11 години. Според авторите ранните щамове на чумата не са били същите като онези, които по-късно причиняват класическата бубонна чума. Те все още са нямали някои от факторите на вирулентност, свързани с бълхите и типичната бубонна форма. Но това не означава, че са били безобидни. Напротив — резултатите подсказват, че дори по-ранните варианти са могли да бъдат силно летални.

Изследването е важно и за еволюционната история на самата бактерия. Новите щамове изглеждат по-древни от вече известните линии на Y. pestis и според авторите ограничават времето на възникване на патогена до отпреди приблизително 5700 години. Това дава на учените по-ясна отправна точка за въпроса кога и как чумата се е превърнала в един от най-опасните човешки патогени.

За археологията и антропологията работата е ценна и по друга причина. Тя показва, че древните общности не са били изолирани от мащабни инфекциозни събития само защото са били малобройни. Дори в общества без градове и без развито земеделие болестите са можели да се разпространяват бързо, вероятно чрез близък контакт в семейни и локални групи.

Това променя и начина, по който мислим за риска в праисторическия свят. Вместо да разглеждаме епидемиите като проблем на “цивилизацията”, новото изследване подсказва, че част от опасните патогени са изпитвали своите възможности още в много по-ранни човешки общности. Историята на чумата се оказва не само по-стара, но и по-сложна, отколкото доскоро предполагахме.

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.