Може би търсим извънземни сигнали по грешен начин

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Когато учените търсят възможни сигнали от извънземни цивилизации, те често разчитат на една проста идея: ако някъде има технологичен предавател, той вероятно ще изпрати много тесен радио сигнал, който ясно да се отличава от естествения космически шум. Такива „остри“ пикове в честотата са класическа цел за много SETI наблюдения.

Ново изследване на учени от SETI Institute обаче предлага неудобна, но важна възможност: може би някои сигнали не липсват, а просто се променят още преди да напуснат собствената си звездна система. Ако това е вярно, част от досегашните търсения може да са били твърде строги в определението си за това какво точно смятат за „правилен“ сигнал.

Според авторите проблемът е в така нареченото космическо време около звездата – звездни ветрове, плазма и бурни изригвания, подобни на коронални изхвърляния на маса. Ако една цивилизация предава теснолентов радио сигнал от планета около активна звезда, тази среда може да размаже сигнала и да разпредели енергията му в по-широк честотен диапазон. Резултатът е по-слаб и по-трудно забележим отпечатък.

Това е важно, защото голяма част от алгоритмите за търсене са оптимизирани именно за много тесни, ярки сигнали. Така ако реалният сигнал пристига по-размазан, той може да падне под прага за откриване и да бъде отхвърлен като шум. С други думи, възможно е да гледаме в правилната посока, но да сме настроили филтъра прекалено тясно.

За да оценят ефекта, изследователите са използвали не просто абстрактни модели, а измервания от радиопредавания на космически апарати в нашата собствена Слънчева система. Така са калибрирали как турбулентната плазма променя теснолентовите сигнали, а после са пренесли тази рамка към различни типове звезди и среди.

Един от най-интересните изводи е, че проблемът може да е особено важен около M-джуджетата. Това са най-често срещаните звезди в Млечния път и около много от тях вече знаем, че има планети. Но те са и често по-активни от Слънцето. Ако звездната им среда наистина размазва радиосигналите, тогава част от най-обещаващите цели за търсене на живот може да изискват различна стратегия за наблюдение.

Това не означава, че учените са открили извънземни сигнали. Нито пък, че радиотърсенето досега е било безсмислено. По-скоро изследването предлага по-реалистичен поглед върху това как един технологичен сигнал би изглеждал, след като премине през бурната среда около звездата си. Вместо да се търсят само „иглени“ сигнали, може да се наложи търсене и на малко по-широки, но пак неестествени структури.

Темата е интересна и по по-широка причина. В науката често си мислим, че липсата на резултат означава липса на явление. Но понякога проблемът е в инструмента или в начина, по който задаваме въпроса. SETI е точно такова поле: то не търси просто нещо далечно, а нещо, за което все още не знаем как би изглеждало в реални условия.

Ако новият модел е правилен, следващото поколение търсения може да стане по-гъвкаво. Авторите дори посочват, че по-високите радиочестоти могат да бъдат по-малко уязвими към този ефект в някои случаи. Това означава, че бъдещите наблюдения няма непременно да търсят повече, а по-умно.

Понякога най-важната научна новина не е „открихме нещо“, а „разбрахме защо може да сме го пропускали“. И точно затова това изследване е интересно: то променя не Вселената, а начина, по който се опитваме да я чуем.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.