ДНК от денисовци още влияе на хората днес

 

Древната човешка история не е просто архив от кости, каменни сечива и далечни миграции. Част от нея все още работи вътре в нас. Ново изследване, ръководено от екип на Йейлския университет и публикувано в списание Science, показва, че наследството от срещите между съвременните хора и денисовците продължава да влияе на човешката биология и днес. Особено силно това се вижда в популации от Близката Океания — региона, който включва Папуа Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови.

Денисовците са изчезнала група древни хора, позната от малко фосили и от ДНК, извлечена от тях. През последните години учените показаха, че те са се смесвали със съвременни хора, както това е ставало и с неандерталците. Новото изследване обаче прави важна крачка напред: не само търси следи от старо смесване, а пита дали тези наследени генетични варианти все още вършат нещо в човешкото тяло.

За да отговорят, учените анализират геномите на 177 души от 12 популации в Близка Океания и ги сравняват с още 1284 вече публикувани генома от други части на света. Така те получават една от най-подробните картини досега за генетичното разнообразие в този регион. Това е важно и по друга причина: хората от Океания дълго време са били слабо представени в големите генетични изследвания, което ограничава разбирането ни както за човешката еволюция, така и за съвременната биология.

Резултатът е впечатляващ. Екипът открива данни, че предците на част от тези популации са се смесвали не с една, а поне с три различни групи, свързани с денисовците. Това подсказва, че човешката история в Тихия океан е била по-сложна, отколкото изглеждаше досега. Вместо единична среща между два човешки клона, става дума за мрежа от контакти, разселвания и местни адаптации.

Най-интересната част идва след това. Изследователите използват метод, известен като massively parallel reporter assay — техника, с която могат пряко да проверят дали дадени генетични варианти влияят върху активността на гени. Те идентифицират над 3100 варианта, които променят генната експресия. Това е едно от най-силните досега доказателства, че наследената от древни хора ДНК не е просто пасивен остатък, а действаща част от нашата биология.

Голяма част от тези варианти се оказват свързани с пътя на интерферон-гама — важна част от имунната система, която участва в защитата срещу вируси и бактерии. С други думи, някои от генетичните инструменти, които са помагали на древните хора да се справят с нови патогени в Океания, вероятно са останали полезни и за техните потомци. Това не означава, че денисовската ДНК автоматично прави някого по-здрав. Но означава, че еволюцията е можела да запази варианти, които са давали реално предимство в конкретна среда.

Изследването сочи и нещо друго: част от наследените варианти може да влияят на скелетното развитие. Учените откриват адаптивни денисовски варианти в ген, наречен TRPS1. Интересното е, че същият ген е бил под силен естествен отбор и в други човешки популации, например в централноафрикански горски ловци-събирачи и във високопланински групи в Еквадор. Това подсказва, че еволюцията често използва сходни генетични „лостове“, когато различни хора трябва да се приспособяват към трудни условия.

За широката публика това изследване е важно поне по три причини. Първо, то показва, че човешката еволюция не е права линия, а сложна история на смесване и обмен. Второ, напомня, че днешната биология е оформена не само от това кои сме сега, а и от това с кого са се срещали нашите предци преди десетки хиляди години. И трето, поставя акцент върху нещо често пренебрегвано: ако цели региони на света липсват в генетичните бази данни, науката рискува така да нарисува непълна картина на човечеството.

Разбира се, важно е да не се надценяват резултатите. Изследването показва връзки между наследени варианти и регулиране на гени, но не доказва пряко как тези варианти променят здравето на всеки отделен човек днес. Не става дума и за „ген на денисовците“, който определя имунитет или съдба. По-скоро виждаме как древното смесване е оставило хиляди малки следи, част от които вероятно са били полезни в конкретна екологична среда.

Така денисовците се оказват не просто сенчести фигури от праисторията, а участници в живата история, която продължава да се разгръща в човешкия геном. И колкото по-внимателно науката разглежда пренебрегвани досега популации, толкова по-ясно става, че еволюцията на човека е много по-богата, преплетена и актуална, отколкото сме си представяли.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.