Маларията може да е предопределяла къде са живели ранните хора в Африка

 

Произходът на съвременния човек все по-често се разглежда не като история на една-единствена „люлка“, а като дълъг процес на взаимодействие между различни човешки популации в Африка. Къде са живели тези групи, как са се срещали и кога са обменяли гени — това са въпроси, на които учените търсят отговор чрез археология, генетика, климатични модели и антропология.

Ново изследване, публикувано в Science Advances, добавя още един важен фактор: маларията. Според екип от университета в Кеймбридж, Max Planck Institute of Geoanthropology и други институции, рискът от маларийно предаване е влияел върху това къде ранните хора са могли да живеят в субсахарска Африка през последните около 74 000 години.

Изследователите не разполагат с древна ДНК на маларийни паразити от толкова далечен период. Затова използват косвен, но многокомпонентен подход. Първо разглеждат съвременното разпространение на основните групи комари, които пренасят малария. След това използват палеоклиматични модели, за да реконструират къде тези комари вероятно са могли да живеят в миналото. Накрая сравняват тези карти с археологически реконструкции на човешко присъствие.

Резултатът е, че ранните човешки популации рядко са обитавали райони с висок риск от малария през по-голямата част от разглеждания период. Това може да означава, че хората са избягвали такива места, или че преживяемостта там е била по-ниска. И в двата случая болестта би могла да действа като невидима бариера, разделяща групи и влияеща върху това кога и къде те се срещат.

Екипът обръща внимание и на периода след около 15 000 години преди настоящето, когато се увеличава припокриването между човешки популации и маларийни комари в Западна Африка. Това съвпада с появата на генетична мутация, свързана със сърповидноклетъчната анемия, която в определени форми дава частична защита срещу малария. Това не доказва проста причинно-следствена линия, но показва как болест, среда и човешка генетика могат да се преплитат.

Значението на изследването е по-широко от самата малария. То напомня, че болестите не са само страничен ефект от човешката история. В някои случаи те може да са активен фактор, който оформя миграции, контакти и дори генетичната структура на населението.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.