Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Самуил Камбуров и към момента съм назначен на длъжност асистент  в Института за балканистика с център по тракология  към БАН (ИБЦТ).

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Към момента се занимавам с дигитализиране на научни издания от дигиталната библиотека на института, тъй като съм част от отдела за дигитално културно наследство. Институтът разполага с богат библиотечен фонд, в който биха могли да се открият множество различни научни списания, периодики, сборници и т.н. Целта на отдела, в който работя е да се дигитализира и популяризира колкото е възможно повече от нашето културно наследство, за да бъде по-лесно достъпно, както за колеги от научните среди, така и за всеки любител, който има интерес към културно-историческите ни ценности. Очаквам скоро да бъда включен и към научни проекти, които са част от дейността на ИБЦТ. Пример за такъв проект е „КЛаДА БГ”, свързан с българското езиково и културно наследство.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Завърших бакалавър и магистратура в катедра „Археология” в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски” през 2016 година и към момента съм докторант по средновековна археология в същата катедра, отчислен с право на защита. Темата на дисертацията ми проследява развитието, разпространението и производството на ранносредновековни прободно-сечащи оръжия или по-конкретно на мечове, саби и кинжали в българските земи. Идеята на дисертационния ми труд е да се разгледа развитието на военното дело, търговията с оръжие и присъствието на чужди военни контингенти в ареала на Първото българско царство в периода от неговото възникване до падането му под ромейска власт и засилените нашествия на т.нар. „късни номади” към Балканите през началото-средата на XI век, на база гореспоменатите археологически находки. Научен ръководител на докторантурата ми е доц. д-р Методи Даскалов от Националния археологически институт с музей при БАН.
Имам публикувани няколко статии в научни сборници по тази и по други теми свързани с културно-историческото ни наследство. Също така имам няколко участия в исторически и археологически конференции, археологически експедиции в страната и научни специализации зад граница.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Основната ми мотивация да избера професията на изследовател и то конкретно по история и археология е интересът ми към миналото на нашия народ, изключително богатото му историческо наследство и как всичко това е преплетено с историята на Европа и особено с тази на Средиземноморието. България е на една от челните позиции именно по наличието на археологически обекти (голяма част от тях за съжаление все още непроучени поради липса на финансиране) в Европа след Гърция и Италия. Увлечението ми към историята, а впоследствие и към археологията води своето начало още от ранните ученически години, когато историческият предмет ми беше най-интересен и любим. След като завърших средното си образование, реших да се развивам в тази област на науката, като записах специалност „Археология” в СУ „Св.Климент Охридски”. Да изследваш, да обогатяваш себе си с все повече познания и да разбираш, колко още много има да учиш и откриваш, само по себе си е достатъчно голям стимул да избереш професията на изследовател защото човек учи докато е жив. Изследването на историческото минало разширява кръгозора и дава възможност да се разберат и много от съвременните проблеми. Повишава компетентността в различни области и ти дава възможност правилно и самостоятелно да разбираш и оценяваш процесите в обществото.
Относно археологията, тя до голяма степен служи като коректив на историята. Резултатите от археологическите проучвания и изследването на материалното културно наследство би могло, както да допринесе за нови или да потвърди стари исторически факти, така и да ги обори. Именно поради тази причина, понякога, определени исторически реалии се оказват невалидни, което води до корекции в историческата наука. Да допринесеш чрез изследванията си за нови открития или правилното тълкуване на дадени исторически казуси е допълнителна мотивация да избереш пътя на науката и професията на изследовател в тази област.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

В периода на следването ми като магистър имах добрата възможност да специализирам и да участвам в интензивен курс по новогръцки език в университета „Аристотелис” в гр. Солун. Това стана възможно след като от катедрата по археология в СУ ме препоръчаха и успях да се класирам за специализацията. През този период успях да посетя археологическия обект при античния град Пела, както и да се запозная и да създам полезни контакти с археолози и изследователи участващи в археологическите разкопки там.
От особена важност за изследванията ми, свързани с темата на дисертацията, беше специализацията ми през 2018-та и 2019-та година в университета „Йоханес Гутенберг” и в Римо-германския музей в гр. Майнц, Германия. Богатата библиотека на тези две сериозни институции, както и езиковият курс по немски език спомогнаха значително за събирането, допълването и използването на допълнителна научна литература свързана с дисертационната ми тема. В библиотеката на Римо-германския музей в Майнц е събрано огромно количество информация свързана не само с историята и археологията на Европа, но и на почти цял свят през почти всички епохи. Именно това прави този западноевропейски научен институт изключително важен и ценен за учени, изследователи, реставратори и т.н. Специализацията ми беше осъществена и финансирана от европейската програмата „Еразъм +” с цел обучение и с цел практика.
Наред с работата ми в библиотеката на Римо-германския музей успях да създам и полезни контакти с видни учени и изследователи от областта на археологията и реставрацията, като например с проф. Дийтер Куаст (специалист по късноантична и ранносредновековна археологиия). Благодарение на неговата препоръка и съдействие успях да посетя археологическия музей в гр.Шлезвиг (в замъка Gottorf), музея за пра- и ранна история в Берлин (в замъка Charlottenburg) и Немския археологически институт в Берлин. Там имах възможността да обработвам археологически находки на въоръжение от Северна Европа – мечове, кинжали и техни конструктивни елементи, съхраняващи се във фондовете на музеите, както и допълнително да използвам библиотеките в качеството ми на гост-учен.
От голямо значение и полза за проучванията ми са контактите и подкрепата на българските учени – археолози, които се занимават със сходна тематика, като доц. д-р Деян Рабовянов от Велико Търново, доц. д-р Валери Йотов от Варна и др.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите в тази област са комплексни и не са малко, но един от основните е свързан с недостатъчно доброто финансиране на археологическите проучвания от страна на държавата. Много обекти все още остават непроучени или разкопките са замразени поради липса на бюджет. Основно се разчита на инфраструктурните проекти, тъй като бюджетът предвижда и допълнително финансиране за т.нар. „спасителни разкопки”, при които обикновено се гонят кратки срокове за финализиране на археологическите проучвания за да може да започнат строителните дейности. Някои от археологическите паметници от национално и международно значение получават финансиране и от различни европроекти. Масово, обаче, обектите при които се провеждат редовни археологически разкопки са с ниско заплащане на научния екип и често бюджетът е крайно недостатъчен за извършване на пълноценни проучвания. Именно поради тази причина голяма част от тези обекти остават не напълно или въобще непроучени. Сериозен проблем е това, че България е една от първите държави в Европа по брой регистрирани археологически паметници след Италия и Гърция, а те остават загадка за обществото поради липса на държавно финансиране. Проблем, не само за българската историческа и археологическа наука, но и за общоевропейската.
Отново поради факторът „пари” голяма част от проучените обекти не са добре консервирани или ако са били, то не са добре поддържани след това. Това от своя страна води до тяхното рушене и заличаване поради факта, че са изложени на атмосферните влияния. Пример би могъл да се посочи дори в самия център на столицата, а именно най-старият архитектурен паметник в София – късноантичният храм-ротонда Св. Георги, чийто градеж е започнал да се рони и троши поради влага и липсата на добра консервация на обекта.
Проблемът с лошото консервиране и липсата на поддръжка на археологическите обекти след приключване на проучването им води до безвъзвратното им повреждане и разрушаване, а с това и до загуба на частици история. В някои случаи дори е по-добре да не бъде разкопаван и изследван даден археологически паметник, за да може все пак някога, когато има по-добри условия, той да бъде проучен, консервиран, реставриран и реално запазен.
Също така, често срещан проблем са бутафорните реконструкции на някои архитектурни паметници, което профанизира културното ни наследство и нанася сериозни щети както върху родния туризъм, така и върху науката ни. Примерите за това как определени недвижими паметници на културата се надграждат или доизграждат и облицоват с неестествени материали, за съжаление не са малко. Всичко това поставя под риск опазването на културно-историческото ни наследство.
Това са само част от проблемите, които срещат учените в тази област на науката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Относно това, какво коренно би трябвало да се промени в България спрямо науката, на първо място бих отбелязал, че е необходимо промяна в отношението на обществото спрямо учените. Именно научните изследвания и открития тласкат към прогрес развитието на човечеството като цяло. Постиженията в науката дават самочувствие и повече независимост на един народ. Необходимо е значително да се увеличат инвестициите в развитието на науката в България, но също така и да се наложи строг контрол върху изразходването на средствата за да бъдат по-ефективно разпределяни и да не потъват в порочни практики. Модернизирането и обновяването на наличната материална база в повечето български научни институти е крайно наложителна за да могат да се постигат по-пълноценни резултати в научните изследвания.
Ако обществото ни и най-вече управляващите не осъзнаят огромната значимост от развитие на науката у нас, България ще се превърне в държава на обслужващия персонал на Европа, а и не само. Необходим е и по-засилен диалог между учени и хора работещи в други области за да се осъществява по-ефективен трансфер на идеи, водещи до развитието на обществото.
Трябва сериозно да се обърне внимание и на борбата с т. нар. „псевдонаука” в България. Както е обобщил Дарвин: „невежеството ражда увереност”, т.е. колкото по-малко познания има човек в определена област, толкова по-голям шанс има той да се вземе за експерт в нея. Напълно противоположното важи за хората с повече познания, които разширили своя периметър на знание, разбират, колко много неща не знаят. Но за да се преборим с псевдонауката и разпространението на невярна или целенасочено изменена „научна” информация е необходимо да се подобри комуникацията между научното съсловие и хората от другите области. Учените трябва да полагат усилие да обясняват своите изследвания пред обществото на по-ежедневен и не строго научен език. За това би могло да спомогне организирането на фестивали на науката или занимания с участие на публика, които да насърчат индивидуалното усвояване на знания.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Във всяко едно общество считащо себе си за цивилизовано, трябва да се говори за наука. Ще завърша с една латинска сентенция, която гласи следното: „Nam sine doctrina vita est quasi mortis imago” – „Без наука, животът прилича на смърт”. Науката е пламъкът на цивилизацията, без нея човекът не би се отличавал от останалите бозайници на планетата.
Науката е като вселената – безкрайна, или ако има край то ние едва ли скоро ще разберем това.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!