55 години Национален политехнически музей /НПТМ/

100_5779.JPG

 

55 години Национален политехнически музей /НПТМ/

 

Идеята за създаване на технически музей в България датира от 1885 г., а музеят започва да функционира през 1957 г., с подкрепата на БИАД и БАН.  Първите колекции се формират през 1968 г. с помощта на Научно-техническите съюзи.

Собствена сграда музеят получава през 1992 г. и за кратко време  се създава постоянна експозиция, обработват се фондовете от над 20 000 единици. Колекциите обхващат следните теми: времеизмерване, транспорт, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физически уреди, съобщителна техника и т.н.


РЕКЛАМА:

***

Музеят поддържа също: научен архив, видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения и др.

В постоянната експозиция на ул. “Опълченска” 66 в София са представени над 1000 експонатa. Редом с тях активно функционира и специализиран образователно-демонстрационен музеен кабинет    жива връзка между науката, музейните педагози и публиката.

Музеят има филиали: Музей на текстилната индустрия в Сливен и Палата на физиката в Казанлък. През годините поддържа гостуващи експозиции в: Централна поща – София, във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”, в Астрономическата обсерватория на Софийския университет, в Мото-Пфое, във Федерацията на научно техническите съюзи и др.

Като единствен национален културен институт, грижещ се за техническото и научното наследство на България, вече повече от 55 години, НПТМ организара десетки конференции и научни симпозиуми и представя повече от 160 тематични изложби, публикува 18 тома за история на науката и техниката “Годишник на националния политехнически музей”, списва детското вестниче “Технитарче”, участва в създаване на книги и филми, информира обществото за факторите на техническия прогрес /www. polytechnicmuseum.org./  .

Националният политехнически музей функционира като образователен и научен център за техниката и технологиите чрез: демонстрации по физика, опити по химия, научни спектакли и презентации на български и чуждестранни лектори, състезания, астрономически наблюдения,  ретро автомобилни паради, ателиета за работа с деца,  състезания за млади учени, викторини, кампании в подкрепа на млади творци, студентски стажове, гостуващи изложби и още множество инициативи.

 

През 2012 г. с помощта на европейско финансиране по Оперативна програма “Регионална развитие” и с огромните усилия на екипа, материалната база НПТМ беше обновена. Освен подобрения на сградата и дворното пространство, бяха поставени съоръжения за достъп на хора с увреждания. С допълнителна подкрепа от страна на Мнистерството на културата централната експозиционна зала също придоби изцяло нов осъвременен вид. Целият екип участва в обновяването на концепцията и в изготвянето на музейната стратегия за привличане на нова публиката. Като резултат – още в деня на откриването – 18 май 2012 г. – и през следващите дни посещаемостта се увеличи в пъти. Съдействаха ни и медиите. Като наши коректни партньори, те анонсираха обновения музей и с това ни помогнаха да привлечем публиката си отново. Тя обаче, беше зарадвана не само от чудесната атмосфера, но – и от много нови музейни инициативи.

По време на официалното откриване на музея се демонстрира Европейският музеен кът – продукт от участието на НПТМ в партньорски проект с европейски музеи и университети. Компютърната конфигурация дава възможност на желаещите да видят какво се случва в музеите, партньори по проекта, да се запознаят с тяхната дейност и да видят мненията на публиката, както – и да оставят своето мнение пред дигитална камера.

На 19 май 2012 г. – Европейската нощ на музеите – едни от дарителите на музея (от сферата на бизнеса и иновациите) – фирма “Johnson Controls” показаха своите постижения в областта на електронните табла за автомобили, като демонстрираха най-новите модели и тяхното функциониране. Комуникаторите на наука от клуба “Млади приятели на музея” представиха химическо шоу, а музикални формации показаха връзката между науката и изкуствата посредством различни свои изпълнения. В празничните дни и нощи през месец май музеят беше посетен от повече от 8 000 души.

По-хубавото е, че и след тази тридневна еуфория музеят продължава да работи на високи обороти. Привлякохме множество доброволци: стажуващи студенти и ученици от столични гимназии. С тяхна помощ пренаредихме части от фондохранилищата и библиотеката на музея. В деня на доброволците група младежи озелениха двора и посадиха цветя. Други почетатели на НПТМ се включиха в популяризирането на институцията, превеждаха експозиционни текстове на чужди езици, изнасяха беседи за публиката и помагаха в ежедневната поддръжка на залите. От тези чудесни инициативи съдим, че нашата публика иска да общува с музея не само като го посещава и разглежда, а – и за да ни подкрепя в нашите инициативи. Затова и ние сме отзивчиви. Помагаме с информация за подготовка на курсови и дипломни работи, осигуряваме достъп до литература и контакти с различни учени и научни институции, съдействаме при провеждането на стажове и практики, подпомагаме първите опити за научни публикации на бъдещите учени, даваме им поле за изява и съдействаме по различни начини ако желаят да започнат работа в музейната сфера.

Още по-ценна е дейността ни по различни проекти – регионални, национални и международни, в които музеят има ежегодно участие. Всяка възможност за придобиване на допълнителна квалификация, обмен на опит или придобиване на съответен сертификат ние използваме не само за екипа на институцията, а и за публиката и приятелите на музея. По този начин подготвяме и приобщаваме нашата публика до степен, че част от нея се превръща в наши посланици и популяризатори. Друга част стават наши постоянни почитатели и често определят експозиционните и образователните политики и програми на музея. С други думи, музеят преминава успешно от класическата схема на емитиране на инициативи и послания към диалог с публиките и създаване на репертоарен план на институцията с участието и съобразно нейното мнение.

Колкото до конкретните инициативи, програми и проекти, те могат да бъдат видяни по всяко време на сайта на музея. (Последният е много посещаван, което ни радва).  Работим и с колегите си от другите музеи в столицата и в страната. Обменяме идеи, учим се от тях и съвместно създаваме различни музейни продукти. За тяхното реализиране привличаме учени, художници, дизайнери, фотографи, учители и колеги от образователния и туристически сектор. По този начин превръщаме инициативите си в широкодостъпни събития, към които интерес проявяват не само специалисти, но и деца и семейства, хора с различни интереси и професии, от различни възрасти и социални групи. Опитваме се да разбираме пулса на времето и дневния ред на хората от нашия град. Съчетаваме предизвикателството на научните инициативи с импулса за творчество и себеизява и предлагаме именно такива програми, особено – за младежите и за децата. За семействата осигуряваме инициативи, в които “мама, татко и аз” могат да се забавляват заедно, но – и да научат много неща – заедно.

Мислим и за празничните моменти. Организираните от нас рожденни дни в музея съчетават забавни научни игри и опити с традиционните ритуали на детския  празник и това със сигурност се харесва на все повече и повече наши почитатели. Не пропускаме и възрастната ни публика. За нея предлагаме програми, в които показваме как да въвеждат своите внуци в света на науката още от съвсем малки – чрез игри и забавни опити, а също – и как до предпазват внуците си от прекалена употреба на  модерните технологии. Предлагаме алтернативни начини за прекарване на свободното време у дома. Обмисляме и нови възможности за хора с увреждания, чийто достъп до музея вече е безпроблемен. 

С други думи, основната ни задача оттук – нататък е все повече хора да знаят за нашия музей, да го посещават многократно, да бъдат част от нашите инициативи  и да се чувстват добре. А, когато дойдат следващия път, да могат да видят и да преживеят нещо ново. Изпълнението на тази задача не е лесно, особено – във времена на криза, но ние залагаме на нови идеи, на партньорство с различни институции и на иновативни подходи. Да не забравяме и най-важното – залагаме на уважение към нашата публика. Предстои ни още много работа и затова сме благодарни за всяка помощ и за всички идеи и препоръки, които получаваме. Очакваме такива и от почитателите на списание “Българска наука”.

Пожелаваме на екипа на списанието още много юбилейни издания и успехи в благородното начинание да подпомагат и да популяризират българската наука!!!

 

Д-р Екатерина Цекова

          Директор на НПТМ              

 

08. 08. 2012 г.

100_5843.JPG
100_5770.JPG
100_5850.JPG

Европейска нощ на учените 2022 г.: