Търсене
Close this search box.

5 удивителни факта за Големия взрив, теорията, която определя историята на Вселената

5 удивителни факта за Големия взрив, теорията, която определя историята на Вселената

5 удивителни факта за Големия взрив, теорията, която определя историята на Вселената

5 удивителни факта за Големия взрив, теорията, която определя историята на Вселената


Направи дарение на училище!



***

 

От Пол Сътър

От католическия свещеник, който е негов иноватор, до това как (почти) можем да го видим, ето 5 завладяващи факта за Големия взрив.

Терминът „Голям взрив“ се използва небрежно, до такава степен, че да се превърне в заглавие на един от най-популярните ситкоми в историята. Но въпреки че всички разбираме основната идея – че Вселената някога е била малка, гореща и плътна – много хора все още имат големи заблуди относно теорията. Ето пет вълнуващи факта за теорията, която определя нашия космос.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

  1. Един католически свещеник пръв се сетил за теорията

През 1915 г. Алберт Айнщайн публикувал своята обща теория на относителността, която първоначално гласяла, че Вселената по естествен начин или се разширява, или се свива. Но Айнщайн, заедно с по-голямата част от астрономите и физиците по онова време, е смятал, че Вселената е статична, затова добавил няколко допълнителни термина към уравненията, за да балансира всичко. 

Години по-късно Едуин Хъбъл открил, че галактиките, на практика, се отдалечават от нас. Докато астрономите продължили да обсъждат последиците от това наблюдение, белгийският физик и римокатолически свещеник Жорж Льометр бил първият, който приел за чиста монета резултатите на Айнщайн и Хъбъл, твърдейки, че живеем в разширяваща се Вселена, която някога е била много по-малка, по-гореща и по-плътна, отколкото е днес. Той нарекъл тази отправна точка „първичен атом“.

 

  1. Теорията била проверена случайно

Повечето физици гледали скептично на идеята на Льометр, особено като се има предвид, че теорията му изглеждала твърде близка до историята за сътворението. Но в продължение на десетилетия всички други опити да се обясни резултатът на Хъбъл се провалили на наблюдателен контрол. Все пак, теорията за Големия взрив се е смятала за интересна, но не особено правдоподобна идея.

През 1964 г. двама радиоинженери от Bell Labs, Арно Пензиас и Робърт Уилсън, тествали нов микровълнов приемник. Колкото и да се опитвали, те не можели да премахнат упоритото фоново съскане, което постоянно чували в уреда – дори се опитали да изчистят всички гълъбови изпражнения от приемниците. Търсейки обяснение, те попаднали на екип от теоретични физици, които събирали средства, за да построят точно това, което те вече имали. Оказало се, че фоновото съскане се дължи на радиация, останала от времето, когато Вселената е преминала от гореща, плътна плазма към малко по-малко горещ неутрален газ. Това било наречено космически микровълнов фон и до днес си остава основа в разбирането ни за Големия взрив.

 

  1. Не е теория на сътворението

Големият взрив е теория за историята на Вселената, особено за нейните най-ранни стадии. Въз основа на множество независими доказателства можем да твърдим с изключителна степен на увереност, че цялата наблюдавана от нас Вселена – всяка прашинка, всяка звезда и всяка галактика – някога е била натъпкана в обем, не по-голям от праскова, с температура над 1 трилион градуса.

Това, което теорията не ни казва, обаче, е откъде се е появила Вселената – и дали изобщо този въпрос има смисъл. Сегашното ни разбиране за физиката може да ни отведе само до толкова надалеч в миналото, че всички наши теории, включително познанията ни за функционирането на пространството и времето, да се разпаднат. С други думи, ние не знаем как е „започнала“ Вселената. Знаем само какво се е случило след това.

 

  1. Можем (почти) да го видим

Карта на космическия микровълнов фон, направена от мисията на ЕКА „Планк“. (Снимка: НАСА)

 

Космическият микровълнов фон е изключително важен. Той не само е затвърдил Големия взрив като единствената теория, която може да обясни всички данни от наблюденията, но и служи като прозорец към нашето далечно минало. Когато нашата Вселена е била около милион пъти по-малка от сегашния си размер, тя е имала температура над 10 000 Келвина (повече от 17 000 градуса по Фаренхайт) и е била в плазмено състояние. С разширяването и охлаждането си тази плазма се е превърнала в неутрален газ, като така са се образували и първите атоми. При тази трансформация се е освободило огромно количество радиация, която и до днес остава като космически микровълнов фон, или още CMB. CMB е причина за над 99,999 % от цялата радиация във Вселената. 

CMB се е формирала, когато космосът е бил на около 380 000 години. В сравнение с днешната му възраст от 13,77 милиарда години, това е равносилно на бебешка снимка, направена на вас, когато сте били едва на 10 часа.

 

  1. Случило се е навсякъде

Едно от най-лудите неща при обсъждането на Вселената е, че обичайните ни представи за обектите просто не важат тук. Например, Вселената няма край и няма външна страна – защото понятието „Вселена“ се разширява, за да обхване буквално всичко съществуващо. 

По същия начин Големият взрив не е бил експлозия в пространството – той е бил експлозия на пространството. Големият взрив се е случил едновременно с всичко във Вселената. Той не се е случил на едно определено място в пространството, а на определено място във времето. Трудно е да се мисли за това, но затова на помощ идва математиката: за да ни помогне да се справим с понятия, които обикновено не бихме могли да разберем.

 

Превод: Петя Апостолова

Източник: https://www.livescience.com/space/cosmology/5-fascinating-facts-about-the-big-bang-the-theory-that-defines-the-history-of-the-universe 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.