Търсене
Close this search box.

29 юни беше най-краткият ден на Земята от изобретяването на атомните часовници

29 юни беше най-краткият ден на Земята от изобретяването на атомните часовници

29 юни беше най-краткият ден на Земята от изобретяването на атомните часовници

29 юни беше най-краткият ден на Земята от изобретяването на атомните часовници


Направи дарение на училище!



***

Трябва ли да се придвижим секунда назад във времето, за да поправим бързите завъртания на нашата планета? 

 

Земята може да претендира за нов световен рекорд: Учените, изучаващи въртенето на нашата планета, потвърдиха, че 29 юни е най-краткият регистриран ден. Извършването на едно пълно завъртане на Земята  около оста си (скоростта на въртене е приблизително 24 часа, с миниатюрни колебания), определя продължителността на нашия ден. Но на 29 юни Земята се завъртя малко по-бързо от нормалното,  скъсявайки деня ни с 1,59 милисекунди. 

Новината е историческа, но не е изненадваща. От 60-те години на миналия век астрономите използват атомни часовници, за да регистрират въртенето на Земята. През 1987 г. Международният астрономически съюз и Международният съюз по геодезия и геофизика създадоха Международна служба за въртене на Земята и справочни системи за наблюдение на въртенето на Земята (IERS) и поддържане на глобалното време. Но през последните години те са наблюдавали особен модел. Въртенето на Земята става по-бързо. През 2020 г. нашата планета имаше регистрирани 28 най-кратки дни — на 19 юли 2020 г. полунощ настъпи с 1,47 милисекунди по-рано от очакваното. Скоростта на въртене на Земята не се забави през 2021 г., въпреки че 2021 г. беше частично по-дълга от 2020 г.

2022 година също се очертава да бъде бърза. 29 юни не беше единственият ден, който премина необичайно бързо. На 26 юли планетата достигна полунощ с 1,50 милисекунди предсрочно. И планетата може да счупи  този рекорд отново в близко бъдеще, ако продължи да се върти по-бързо. 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Защо Земята бърза? Астрономите все още нямат отговор на този въпрос,  но имат някои теории. На предстоящата годишна среща на обществото за геонауки в Азия и Океания се очаква астрономите да обсъдят  съкратената продължителност на деня и как това е свързано с феномена, наречен „колебанието на Чандлър“. 

Колебанието на Чандлър включва малки и неравномерни движения, които причиняват лека промяна на спина (или моментният импулс) на Земното въртене. Това е като поклащането на горната част на играчка, когато започне да се  забавя. Предполага се, че промените в налягането в атмосферата и океанското дъно, причиняват колебания, които изместват оста на въртене на Земята.
„Нормалната амплитуда на колебанието на
Чандлър е около три до четири метра на земната повърхност, но от 2017 до 2020 г. то изчезна“, казва пред Time and Date, Леонид Зотов, астроном  от Международния астрономически съюз. Други теории за промяната в скоростта на въртене на Земята включват по-малко тегло върху полюсите от топене на ледници, сеизмична активност и промени във вътрешното разтопено ядро. 

Вероятно не сте усетили, че полунощ е настъпил по-рано на 29 юни, тъй като ние не можем да броим до милисекунди. Но компютрите могат и астрономите са обезпокоени, че ако въртенето на Земята продължи да  се ускорява, това може да повлияе на начина, по който тези машини проследяват времето. Тъй като GPS сателитите и смартфоните, компютрите и другите комуникационни устройства използват атомни  часовници, по-високата скорост на въртене ще повлияе на тяхната функция и ще ги направи неизползваеми. Атомните часовници са вид часовници, които измерват времето, използвайки явления от атомната физика и по-точно резонансните честоти на поглъщане на електромагнитно излъчване от атомите. Поради това те са най-точните часовници, които човека някога е създавал.

Международните хронометристи се занимават с идеята за отрицателна високосна секунда в края на декември. Идеята е да извадим секунда от нашите часовници, за да поддържаме времето си в синхрон с въртенето на Земята.
Не всички обаче са съгласни с това предложение: компанията майка на Facebook, Meta публикува пост в блог на 25 юли, в който
твърди, че отрицателната високосна секунда е остаряла идея от 70-те години на миналия век, която би довела до срив на днешните програми и технологии за данни. 

Никой не знае дали Земята в крайна сметка ще се забави или ще продължи да бърза – просто не е ясно дори за експертите.
„Мисля, че има 70 процента шанс да сме на минималната продължителност на деня и няма да имаме нужда от отрицателна високосна секунда“, казва Зотов
пред Time and Date. 

 

Превод: Пенка Йонова

Източници:

https://www.popsci.com/science/earth-fastest-day-history/ 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0 %BA


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.