24 млн. лв. от ЕС за персонализирана медицина в България

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Центърът за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)” стартира своята работа през март 2018 г. Проектът на стойност близо 24 млн. лв. се финансира от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ със срок за изпълнение до м. ноември 2023 г.

Предвижда се изграждане на Център за компетентност, насочен към формиране на иновативна научноизследователска инфраструктура. Тя ще бъде фокусирана в технологии, свързани със здравето. Научноизследователските и иновационните дейности ще бъдат в областта на персонализираната медицина с акцент върху онкологията, онкохематологията, интензивната медицина, иновативните лекарствени носители за прицелна терапия, биоинженерните технологии и биосензорите.

Главната цел на проекта е повишаване нивото на пазарна ориентация на научноизследователската дейност в Медицински университет – Пловдив, в ПУ „Паисий Хилендарски” и в Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ към БАН, чрез развитие на капацитет за съвместни научни изследвания, откриване на възможности за партньорства с бизнеса, технологично развитие на значими иновации и научни продукти и интегрирането им в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики в областта на Персонализираната иновативна медицина.

Дейностите на Центъра за компетентност ще бъдат реализирани в три основни направления:

  1. Молекулярно-биологични методологии за приложение в персонализираната медицина
    и прилагане на персонализиран подход при терапията на критично болни пациенти;
  2. Иновативни лекарствени носители за прицелна терапия и персонализирана медицина;
  3. Биоинженерни технологии и биосензори.

За осъществяване на дейностите по проекта ще се изградят 8 специализирани лаборатории и ще бъдат обособени 2 научноизследователски системи със съвременно научно оборудване.


РЕКЛАМА:

***

В Медицински университет – Пловдив новата научна инфраструктура включва две лаборатории и две научноизследователски системи:

  • Лаборатория „Лекарство-доставящи системи за насочено действие на лекарства в персонализираната медицина. В нея ще се разработват иновативни лекарство-доставящи технологии с насочено действие предимно за противотуморна терапия. Обект на научните дейности ще бъде разработването на „интелигентни“ лекарство-доставящи системи: полимерни и липидни наноносители с насочено освобождаване, способни на специфичен отговор към патофизиологичните промени, настъпили вследствие на заболяването. Резултатите ще имат принос в различни направления на фармацевтичната наука – нанотехнологии, алтернативни пътища на въвеждане на лекарства, таргетна терапия.
  • Лаборатория за молекулярно-генетичен анализ. В нея ще се разработват и прилагат съвременни методи за генотипизиране, ще се извършва цялостен анализ на молекулярния профил на онкологичното заболяване „рак на гърдата“ и отдиференциране на гени, отговорни за развитието на малигнен процес и туморна прогресия. Анализът на генерираната информация ще даде възможност за подбор на релевантните биомаркери за групата заболявания и включването им в панел за едновременен анализ на множество таргети.

  • Система за клетъчно сортиране на базата на 4-лазерна мултипараметърна флоуцитометрия. Чрез нея ще се обезпечи комплексен анализ на минималната резидуална болест при деца с остра лимфобластна левкемия в хода на провежданата химиотерапия. Това ще е основен критерий за персонално адаптиране на лечението и прогнозиране на безрецидивна преживяемост. Ще се разширят познанията за генни полиморфизми за химиотерапевтик-метаболизиращи ензими при децата със злокачествени заболявания, което ще изгради надеждна основа за индивидуални дозови режими, свързани с редуцирана токсичност и подобрена прогноза.
  • Мултипараметърна мониторна система за наблюдение на критично болни пациенти. Ще се използва за прилагане на персонализиран подход при терапията им. Предвижда се комплексен анализ на клиничната и прогностична стойност на променливи показатели, определящи основните органни и системни нарушения в интензивната медицина. Внедряването на интегрираната високотехнологична информационна система ще обезпечи подход към конкретните диагностично-терапевтични нужди на критично болните пациенти и ще позволи по-прецизно планиране и провеждане на цялостен диагностично-лечебен процес, гарантиращ качество, надеждност и безопасност на прилаганите терапевтични методики.

В Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ ще се изградят пет лаборатории:

  • Лаборатория по молекулярни биомаркери и микробиота: основната цел е по-ранна и по-точна диагноза при онкологичните заболявания чрез минимално инвазивни подходи, прецизна персонализирана терапия и прогноза. Ще се установи честотата и типа на мутации при онкологичните заболявания в изследваната популация, което ще доведе до по-добро разбиране механизмите на патогенезата на онкологичните заболявания. Планираните проучвания ще са база за създаване и прилагане на нов подход в разработването на лечебна стратегия при онкологични заболявания, който осигурява персонализираност, достъпност и оптимизиране на наличните ресурси.
  • Лаборатория по имуно-биомаркери за реализиране на научните изследвания в областта на молекулярни биомаркери и микробиота на гастроинтестиналния тракт: основната цел е изследване на корелацията между баланса на човешката интестинална микробиота и някои социално значими заболявания – диабет, заболявания на черния дроб, рак на дебелото черво. Очаква се разработване на набор от полезни молекулярни маркери, участващи в автоимунния и антитуморен отговор, въз основа на които да се разработят нови терапевтични средства.
  • Лаборатория по биокатализа и биологичноактивни вещества: основната цел е да се конструират нови ензими, които да синтезират специфични нови биологично-активни компоненти или да модифицират природни биомолекули, при което се променят биологичните им свойства.
  • Лаборатория по биополимери и нови материали: основната цел е да се създадат иновативни полимерни материали, които, приложени като носители на лекарствени вещества, да имат потенциала да ограничат страничните ефекти от лекарствата, да коригират дозирането и др.
  • Лаборатория по биосензори: основната цел е разработване на серии от биосензорни устройства, приложими в биомедицинския анализ и фармацевтичните производства. Ще се създадат методи за бърз и селективен мониторинг на лекарствени вещества, метаболитни продукти, токсични продукти и др. в биологични среди.

В Института по минералогия и кристалография, БАН ще се изгради:

  • Лаборатория за физико-химичен контрол на лекарствените форми: основната цел е данните от специфични физикохимични характеристики на лекарство-доставящите системи с насочено действие, имобилизираните биокатализатори, природните биологично активни вещества, биополимерите, новите материали и биосензорите да допринесат за получаване на ефективни реални лекарствени продукти.

Планирана е реализация на 12 мащабни иновационни научноизследователски програми, в които ще бъдат включени водещи национални и чуждестранни изследователи. Ще бъде изграден научен екип от 50 български учени, 10 водещи учени от ЕС, заедно с 25 доктори и 8 млади учени от България.

Придобитата по проекта специализирана апаратура ще се използва от всички лаборатории за получаване на различни класове биологично активни вещества и проучване на техните свойства.

Очакваните резултати от реализирането на проекта са:

  • създаване, развитие и утвърждаване на иновативен научен комплекс ПЕРИМЕД на европейско ниво с условия за дългосрочно развитие и перспективи;
  • разработване на лекарствени носители за прицелна терапия;
  • прилагане на персонализирана лечебна стратегия при онкологично и критично-болни пациенти;
  • създаване на нови терапевтични методики и лекарствени продукти, които да се използват от персонализираната медицина при диагностика и лечение на онкологично болни и на критично болни пациенти;
  • разширяване на съществуващите и изграждане на нови партньорства с водещи научни организации от ЕС, лидери в съответните области. Изграждане на научни мрежи за колаборация при обмен на добри практики. Осъществяване на мобилност на изследователи и изтъкнати гост-лектори. Създаване на съвместна научна продукция и споделяне на интелектуални права върху нови научни постижения.

За изграждане на стратегическите партньорства съществен принос ще имат асоциирани партньори по проекта: УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, Неофарм-България ЕООД, University of Manchester, UK, Instituto De Agroquimica y Tecnologia de alimentos (IATA), Agencia Estatal Consejo Superior de Investigaciones Cientificas (CSIC)-Spain.

Предимствата на проекта през погледа на членовете на Управителния съвет:

Чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев – ректор на МУ – Пловдив и ръководител на проекта, е убеден, че изграждането на центъра ще създаде условия за разгръщане капацитета на участващите в него институции и ще открие нови възможности за партньорства с бизнеса. Според проф. Костянев формулата за съвременната наука е: пари, наука, иновации, пари прим. Уверен е, че проектът ще успее да реализира тази формула. Разработването на нови и значими иновации и научни продукти и тяхното интегриране в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики в областта на персонализираната медицина цели да се осигури индивидуална терапия на голям брой пациенти на територията на страната. Персонализираната медицина намира точното лекарство в точната доза по точното време за точния пациент т.е. при нея диагностиката и лечението са съобразени с генотипа на отделния индивид.

Проф. д-р Запрян Козлуджов – ректор на ПУ „П. Хилендарски“, вижда предимствата на Центъра в това, че освен опити и изследвания, учените ще създават в него и реални продукти. Всички изследвания, които ще се провеждат в лабораториите на центъра ще бъдат прагматизирани. Иновациите ще са в областта на фармацевтиката и биотехнологиите. Ще има тесни връзки с бизнеса, като основният ефект от тях ще бъде създаване, развитие и утвърждаване на един иновативен научен комплекс, способен да се самоиздържа, непрекъснато да се самоусъвършенства и да търси конкретни технологични приложения на изследванията, които ще се извършват в него.

Екипът на учени от двата университета ще бъде подпомогнат и от Института по минералогия и кристалография към БАН, чиято роля ще бъде да извършва характеристиката на материалите.  Проф. д-р Росица Николова – директор на ИМК, е категорична че изграденият в института лабораторен сектор е замислен и целенасочено допълван, за да се реализира комплексно характеризиране на природни и синтетични материали. Чрез взаимно допълващи се аналитични апаратури и високо квалифицирани експерти в института се осъществява детайлна физикохимична характеристика на кристална структура, структурни особености (дефекти, фазови преходи, нееднородности, адсорбция, десорбция, температурна стабилност и др.), фазов и химичен състав, на всички видове материали. Така създадения комплекс е уникален за България, не само със своята ефективност, но и с това, че част от апаратурата е единствена в страната позволяваща характеристика на макро, микро и нано ниво. Апаратура, която ще се закупи със средства от проекта ще осигури специфични аналитични възможности за изследване на новите фармацевтични материали,  получавани в центъра.

Целта не е само науката да се комерсиализира, произвеждайки продукти и технологични разработки. Научният екип на Центъра за компетентност ПЕРИМЕД ще следва хуманната цел преди всичко да помага на пациентите, чрез осъществяване и последователно прилагане на пациент-ориентираните стратегии в здравеопазването, с принос към изграждане на здравословен начин на живот и съвременни биотехнологии.

 

Повече за проекта може да прочетете тук. Интервю с проф. Мурджева, член на изследователска работна група, четете тук.