Направи дарение на училище!

На 20 август 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой.
До този конфликт се стига поради желанието на ромеите да неутрализират твърде засилващата се българска държава. След унизителните за Византия условия, установени с договора от 913 година.
След като сключват мир с арабите, войските от азиатските провинции на Византия са прехвърлени на Балканите. За да се насърчи армията и допълнително да се повдигне бойният ѝ дух. На войниците предварително са раздадени заплатите.
Сухопътната армия тръгва на север и нахлува в българските територии най-вероятно през Дебелт. Българските войски пресрещат врага в Ахелойското поле, намиращо се между Поморие и Несебър.
Фронтът на имперската армия е разположен на север и навярно неговата линия е с дължина над 4 километра. Докато този на българската армия гледа на юг и е успореден на ромеите.
Битката започва с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват. И макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката вече е спечелена, пълководецът Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило. И с това да довърши българите. За целта вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой. Голяма част от нея губи бойния си строй.
В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад един хълм. Подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници изпадат в паника и изтласкани към морето, започват да бягат. Същевременно българският център и лявото крило контраатакуват ромеите. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой. Разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на противника и бягството му от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част от тях са посечени. А друга голяма част се издавят в морето и реката, опитвайки се да избягат.
Победата в тази епохална битка затвърждава България като най-мощния военно политически фактор в Югоизточна Европа.
Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!
