11 са претендентите да станат българското лице на науката за 2012г. Те ще се състезават на националния финал на конкурса за млади учени „Лаборатория за слава FameLab”, който Британски съвет провежда в България за шеста поредна година, в партньорство с Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит. Конкурсът, създаден по оригинален британски формат, търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националните победители във всяка от 20-те държави, където се провежда конкурса, ще се състезават помежду си на международния финал в Обединеното кралство.

Финалистите в българското издание на „Лаборатория за слава FameLab” бяха избрани на два кастинга в София от жури, съставено от учени с опит в комуникациите и журналисти с опит в отразяването на научни теми. След като видя всички представяния журито реши тази година да допусне повече участници до националния финал. Така за голямата награда ще се борят и тримата кандидати, определени за резерви на първия кастинг, с което общият брой на финалистите достигна 11.

 Финалисти (по азбучен ред):

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ангел Николов учи Компютърни науки във Факултета по Математика и Информатика на СУ. Ангел обясни как чрез различни методи в математиката и статистиката могат да се създават музикални мелодии. Ако например вземем едно известно класическо произведение, чрез една не много сложна компютърна програма от него можем да получим друга мелодия с подобно звучене.

Борис Ценов работи в областта на Палеоботаниката в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките. Той хвърли нова светлина върху известния спор кое е първо – яйцето или кокошката. Борис обясни, че преди много години, по времето на континента Пангея, на земята властвали земноводните, чиито яйца били меки и можели да се развиват само във водата. Като започнало засушаването обаче се появили яйцата с черупка, която предпазва ембриона от изсъхване. Оказва се, че яйцето с черупка може би се е появило първо – преди „щастливата кокошка”.

Васил Люнчев е студент във Факултета по Математика и Информатика на СУ. Васил се вълнува от темата за изкуствения интелект и си беше поставил нелеката задачи да търси отговор на въпроса „Може ли компютърът да обича?”. Мозъкът е компютър, но дали съзнанието е компютърна програма?

Виктория Илиева учи в Медицинския университет. Тя разказа как имунната система на човека се справя с чуждите тела и по-точно със силиконовите импланти. След представянето на Виктория едва ли някоя дама от присъстващите в залата ще пожелае да усъвършенства анатомията си по изкуствен път. Тези, които нямат намерение да се отказват от силикона обаче Виктория посъветва да внимават какви импланти избират – трябва да наблегнат на качеството и издръжливостта, а не на количеството.

Виолета Желязкова учи Молекулярна биология в СУ. Виолета разби мита, че генното инженерство е плод на съвременната наука. Оказва се, генетично модифицираните организми не са измислени от хората. Преносът на генетична информация от един организъм в друг съществува от далечни времена, обясни Виолета и разказа как става това – чрез вирусите.

Георги Стойчев е студент във Факултета по химия и фармация на СУ. Георги разказа за възможностите на компютърната химия, която описа като „молекулен дизайн”. По този начин учените могат да изследват любимото си съединение без дори да стъпват в лабораторията.

Димитър Бобатинов учи Индустриално инженерство в Техническия университет. Той разказа за самурайските мечове и какво ги прави толкова уникално здрави, дори след 800 години. Най-изненадващата съставка, която се добавя към металната руда е… пясък. Разбра се, специален пясък, който се намира само в Япония.

Никола Каравасилев е Магистър по астрофизика в СУ, и работи като физик в БАН. Освен това преподава физика в частно училище. Никола разказа за живота на звездите като го сравни с човешкия. Оказа се, че дори звездите могат да навлизат в „критическата“ възраст, когато горивото им се изчерпи. Освен това, нашето слънце е една звезда на средна възраст – равняваща се на около 45 човешки години.

Радостина Кирина е студент по физика в СУ. Тя говори за нещо, с което сме свикнали и вероятно рядко се замисляме от какво голямо значение е за живота ни – гравитацията. Защо не излитаме когато караме ски или сноуборд?

 Стефан Николов е физик по образование и докторант по методика на преподаването в ПУ „П. Хилендарски”. Стефан накара всички в залата да се почувстват много значими в космически план. Той разказа за живота и смъртта на звездите, като ни обърна внимание, че хората са изградени от остатъци от експлоадирали звезди. Частиците формиращи телата ни всъщност са същите, които някога са били част от някоя звезда. Ние сме звезден прах, поетично заключи Стефан.

Цветан Симеонов е студент по Астрофизика, метеорология и геофизика в СУ „Св. Климент Охридски“. Цветан ни разказа как можем да „рециклираме“ някои от множеството сигнали, които преминават през пространството по цялата планета. Като един истински метеоролог той обясни как GPS сигналите от системата за глобално позициониране могат да бъдат използвани за оценка на количеството водни пари в атмосферата. А водните пари пък от своя страна са един от най-значимите парникови газове.

* *  *

 Целта на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” е да докаже, че за наука може да се говори разбираемо и забавно, пред неспециализирана публика, при това без компромис с научното съдържание. Кандидатите могат да бъдат от цялата страна, но трябва да са от природо-математическите науки – това могат да са например преподаватели в училище или ВУЗ, работещи в изследователски или приложни институти, или студенти със задълбочени познания и опит от своята област.

 Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни предавания – регистриралите се кандидати се явяват на живо на първоначален кастинг. Всеки трябва да подготви две 3-минутни представяния на научна тема, които трябва да са научно-достоверни, атрактивни и разбираемо поднесени. Явяването на кастинга е с изпълнение във формат по избор на кандидата. То може да включва песен, танц, поезия, изображения или да бъде представено по друг атрактивен начин, но без компютърни презентации. Темите трябва да са от природо-математическите и инженерни науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития.

 Жури от учени и журналисти следят 3-минутните представяния да са научно верни, поднесени достъпно и харизматично. Членове на журито на кастингите тази година бяха Вера Гоцева – журналист, креативен директор на медийна група 3Бей.БГ АД, Ивайло Славов – физик, синоптик в ТВ-Мет и Георги Балджиев – финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог, Българска агенция по безопасност на храните.

Една от най-големите награди за всички финалисти, които бъдат избрани на първоначалните кастинги, е участието им в майсторски клас по комуникация на науката. В него ще могат да усъвършенстват своите умения за комуникация, с помощта на британски и български преподаватели. След като преминат тази подготовка финалистите ще се явят на националния финал, който вече за втора поредна година ще се проведе в рамките на Софийския фестивал на науката (www.sofiasciencefestival.bg) през месец май.

 Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” е създаден по оригинален формат на Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, където се провежда и международния финал. Тази година международното участие ще е още по-голямо и в надпреварата, която много прилича на „Евровизия за учени”, ще се включат над 20 страни. Другата новост е, че сред международните финалисти за първи път ще има участници от НАСА и ЦЕРН.

 Националните издания на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” във всяка от участващите държави се организират чрез местните офиси на Британски съвет. В България основни съорганизатори са Министерството на образованието, младежта и науката и сдружението на учени-комуникатори Форум Демокрит. Конкурсът се провежда в партньорство с Българската академия на науките, Съюзът на учените в България, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Столична община, Майкрософт България, Издателство Сиела, Издателство РОЙ Комюникейшън, сп. Обекти, в. Аз-буки и др.