1000-годишен ръкопис на англосаксонската епическа поема “Беоулф” е дигитализиран и достъпен онлайн

От германските корени на англосаксонския език, на който е написана, до скандинавските корени на наратива ѝ, древната поема “Беоулф” отразява обвързаността на Великобритания с европейския континент. Наред с родните езически традиции, преплетени с отекващите по-късно отзвуци от християнството, както и с местните легенди на датчаните и шведите, англосаксонският епос запазва голяма част от многоезичността на островната нация, от нейните мултинационални корени.

Ирландския поет Шеймъс Хийни, чиито произведения са ангажирани с ирониите и усложненията на племенността и национализма, е изпитвал дълбоко уважение към “Беоулф”. В увода на своя превод на поемата, Хийни я описва като приказка “толкова прецизна, колкото красивите похвати на собствения ѝ език. Наративните елементи може да принадлежат към предишна епоха, но в ролята си на произведение на изкуството, тя живее в свое собствено непрекъснато настояще, равно на знанието ни за действителността в настоящето.” Въпреки че възприемаме поемата като основополагащо произведение в английската литература, “Беоулф ” би могла и да изчезне в мъглявините на историята, ако ръкописът ѝ не бе оцелял “малко или много по случайност”. “Уникалният екземпляр”, пише Хийни (в момента ръкописът се намира в Британската библиотека), “едва оцелял след пожар през 18-ти век и след това бил преписан и озаглавен, преписан отново и редактиран, преведен и адаптиран, тълкуван и преподаван, докато се превърнал в призната класика.”

Сега дигитализацията на самия ръкопис, която Британската библиотека предоставя, ни позволява да свалим слоевете на канонизацията и да видим как поемата е навлязла в литературната традиция първоначално. Оригинално “предавана устно много поколения наред и видоизменяна от всеки следващ поет”, пише Британската библиотека, “Беоулф” възприема установената си форма, когато “съществуващия екземпляр е бил създаден в нелокализирана част на Англосаксонска Англия.” Не само точното местоположение е неизвестно, но и датата: “нейната датировка трябва да бъде определена чрез анализ на почерка на книжниците. Според някои учени ръкописът е създаден в края на 10-ти век, според други – в ранните десетилетия на 11-ти, вероятно не по-късно от годините на управлението на крал Кнут Велики, който управлява Англия в периода 1016-1035 г.”

Тези научни дебати може и да не са от особен интерес за средностатистическия читател. Поемата е оцеляла достатъчно дълго, за да бъде записана, а след това да се прочуе като велико литературно произведение толкова много векове по-късно, защото богатият поетичен език и завладяващата история, която разказва, все още ни пленяват. Все пак, въпреки че всички може би знаем основните сюжетни линии на борбата на героя с чудовището Грендел и майката на Грендел, много от културните аспекти от света на “Беоулф” са напълно чужди за съвременните читатели. Също така езикът, на който е написана поемата – староанглийски, не наподобява никоя друга форма на английския език, която сме срещали преди това. Учени като Толкин и поети като Хийни имат голям принос за изграждането на нашата оценка за това древно произведение и бихме могли да кажем, че без тяхната намеса, не би живяло, както пише Хийни “в своето собствено непрекъснато настояще”, а вместо това в едно далечно, неразпознаваемо минало.

Можете да чуете как Хийни чете своя превод на поемата в You Tube, да прочетете известното есе на Толкин върху поемата и да чуете “Беоулф” в оригиналната му форма на староанглийски език.


РЕКЛАМА:

***

На сайта на Британската библиотека може да намерите повече информация за ръкописа, благодарение на който поемата е запазена, и да го видите в дигиталния архив на библиотеката.

 

Превод: Магделия Шугова


Европейска нощ на учените 2022 г.: