Направи дарение на училище!

Сграда със зелени стени.

Всеки ден слушаме за зелено бъдеще, но то някакси изглежда постоянно отлагано или трудно за изразяване в думи или образи. Къде са примерите за новите зелени технологии? Конкретни практики, които ни карат да мечтаем, че често споменаваната печеливша характеристика на зелените технологии всъщност ще се осъществи?

В тази статия са събрани примери за демонстрирани обещаващи зелени технологии или продукти, които имат значителен потенциал по отношение на намаляването на индустриалния отпечатък върху нашата планета.

1. Транспортиране на слънчева светлина

Много добре знаем, че най-добрият начин за намаляване на въглеродни емисии е пестенето на енергия. Ами ако можем тогава да осветяваме цели сгради само със слънчева светлина?
Именно това разработва шведската компания Parans. Технологията „Sunlight Transport“ е пасивна система, която насочва слънчевата светлина от външен източник и я транспортира през оптични кабели, за да осветява лишени от светлина помещения. В резултат на това консумацията на енергия през деня се нулира.

Осветителните тела, излъчващи слънчева светлина, изглеждат и работят почти като обикновена лампа, излъчвайки околната светлина. Системата на Parans може да разпространява светлина по редица персонализирани начини: върху голяма повърхност, насочена към тавана (което създава илюзия, че светлината идва през отвор), или върху голяма площ на стената като водопад. Светлината се променя, когато слънчевата светлина се променя отвън, което позволява на хората дори в най-тъмните стаи да възстановят връзката с естествения цикъл навън. Parans предполага, че оптичните кабели могат да прокарват слънчева светлина на сто метра вътре в сграда, като същевременно запазват максимална интензивност на светлината.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тъй като вътрешното осветление се осигурява от пасивна система, няма консумация на енергия – т.е. през деня. През вечерта системата трябва да бъде заменена с обикновена изкуствена настройка.

2. Пътища от пластмаса

Помните ли плаващия континент в Тихия океан? Е, представете си, ако можем да вземем цялата тази пластмаса, за да поддържаме пътната си инфраструктура. В интерес на истината, тази възможност всъщност съществува и те се наричат ​​„Пластмасови пътища“.

По отношение на технологията за пътища от пластмаса имаме две възможности: или те да бъдат направени изцяло от пластмаса или смесени заедно с асфалт, като първият е най-често срещаният. Разнообразието от 100% пластмаса се състои от сглобяеми, кухи, модулни елементи, изработени от пластмаси от битови отпадъци. В сместа няма асфалт.
Този продукт, наречен надлежно Plastic Road, все още е в демонстрационна фаза.

Разработчикът наскоро демонстрира продукта в два 30-метрови участъка от велосипедна писта в холандските градове Цволе и Гитхорн. В момента се извършва мониторинг, за да се разбере неговото дългосрочно въздействие върху местната среда. Ако успеят, пластмасовите пътища могат също така значително да намалят въглеродния отпечатък (50 до 72%) от традиционното пътно строителство, благодарение на по-дългия живот и намаляване на транспортния трафик, свързан с неговото изграждане.

3. Соларни цветя

Соларните цветя са система от слънчеви панели, монтирана на земята и оформена като цвете. Към момента на пазара има само една голяма търговска марка – SmartFlower. Тяхната система се състои от структура с 12 венчелистчета, които се отварят в началото на деня със слънцето и се затварят със залеза. За разлика от слънчевите панели, които изискват монтаж, слънчевите цветя са напълно преносими и готови за включване. Също така, системата се самопочиства два пъти на ден, което увеличава ефективността и издръжливостта.

Най-голямата разлика от панела на покрива е, че той включва слънчев тракер за максимизиране на производството на слънчева енергия. SmartFlower произвежда между 4–6 MWh годишно в зависимост от местоположението, което е достатъчно, за да задоволи средните нужди от електроенергия на едно домакинство в Европа и половината от едно американско домакинство.

Соларното цвете е екологичен начин за получаване на чиста енергия. Единственото въздействие трябва да бъде свързано с производството и включените материали.

4. Зелени стени

Растителните или зелените стени се превърнаха в архитектурно произведение през последните години. Растителните стени са вертикално изградени конструкции, които държат достатъчно почва, за да има различни видове растения или друга зеленина, растяща върху тях. Тъй като тези структури съдържат живи растения, те обикновено разполагат и с вградени напоителни системи. Растителната стена може да бъде подобрена с функции на интелигентни технологии, като мониторинг и самополиване, подобряване на нейното оцеляване, естетически изглед и потенциал за пречистване на въздуха. Както всяко друго предприятие обаче се изисква известна степен на поддръжка. Подрязването на мъртви растения и плевели и запълването на празнини ще поддържат стената здрава и приятно изглеждаща.

Растителните стени имат много предимства освен визуалното въздействие. Външните растителни стени изолират сградите, улавят валежите и осигуряват местообитания за насекоми. Процесът на транспирация на растенията може леко да намали температурите и да пречисти въздуха и на закрито. Растенията също така могат да намалят стреса и да подобрят концентрацията на живеещите около тях хора.

5. Млечен текстил

Млечният текстил е вид плат, който се произвежда с казеина, съдържащ се в млякото, който от край време е ценен заради своята мекота и гладкост. Въпреки това е относително трудно да се произведат казеинови влакна. За да се получи влакното казеинът се извлича и пречиства и чрез допълнителни химически процеси се трансформира в прежда. Тези процеси традиционно разчитат на токсични химикали (включително сярна киселина и формалдехид) и значителни количества мляко. Германската компания Qmilk обаче преоткрива процеса, за да го направи без химикали и да използва не повече от два литра мляко на килограм фибри, като същевременно поддържа политика на нулеви отпадъци. Материалът се произвежда при по-ниски температури, поради което се изисква по-малко енергия от другите текстилни производствени процеси. Крайният резултат е 100% естествена и гладка като копринена тъкан.

Млечният текстил може да се използва за тъкане на чорапи, бельо, други форми на интимно облекло, дрехи, изработени от вълна, и домакински текстил.

6. Опаковки на растителна основа

Холандската компания Avantium произвежда растителна пластмаса, която е 100% рециклируема и разградима, с превъзходни експлоатационни свойства в сравнение с днешните петролни опаковъчни материали. Материалът е полиетилен фураноат (PEF), който е вид пластмаса, наречена полиестер. Разликата е, че се прави изцяло от суровини на биологична основа (захари). Avantium заявява, че в момента захарта се добива от захарно цвекло, захарна тръстика, пшеница и царевица, както и от нехранителни култури като селскостопански остатъци. Захарите, извлечени от тези растения, се подлагат на поредица от химични реакции, за да се получат молекулите на градивния блок.

Биопластиката, базирана на хранителни култури, не е толкова благоприятна за климата, както се предполага, тъй като широкомащабното производство на биопластмаси ще изисква промени в земеползването в световен мащаб – от гори с висока абсорбция на CO2 до обработваеми земи. PEF на Avantium обаче показва 45–55% потенциал за намаляване на парниковите газове (от суровината на царевично нишесте) в сравнение с настоящите пластмаси на петролна основа. Преминаването към селскостопански остатъци като слама може да осигури увеличени икономии на въглерод в бъдеще.

Като пластмаса употребите на растителен PEF са значителни, но в момента се използват на пазарите на опаковки, текстил и полиетиленово фолио.

7. Изграждане на интегрирана фотоволтаика

Фотоволтаиците (PV) са една от причините да се отървем от електричеството на базата на изкопаеми горива. Всъщност PV могат директно да се включат във фасадата или покрива на сграда, като безпроблемно заместват стандартните покривни материали. Най-разпространените системи за интегрирани фотоволтаични сгради (BIPV) са фотоволтаичните слънчеви панели, които имитират външния вид и функцията на конвенционалните покривни материали като шисти, които същевременно изпълняват основната задача за генериране на електричество. Соларните покриви на Tesla привличат много внимание напоследък, но има и други марки като RGS Energy, SunTegra и CertainTeed.

Освен че осигуряват икономии в разходите за материали и електроенергия, слънчевите покриви често имат по-ниски общи разходи от PV системите (Energysage). Средния срок на експлоатация при тях може да продължи две до три десетилетия, като същевременно осигурява максимална енергия. Веднъж монтирани на покрива, слънчевите панели произвеждат нулеви емисии. Те обаче ще имат въздействие върху околната среда по време на производството и в края на полезния си живот.

8. Хладни настилки

Конвенционалните настилки допринасят главно за ефекта на градския топлинен остров, често срещан в големите градски райони, където средните температури могат да бъдат до с 4°C по-високи от околните. Това се случва, защото конвенционалните настилки като асфалт и бетон поглъщат 95 до 60% от енергията, достигаща до тях, вместо да я отразяват в атмосферата.

„Хладна настилка“ е пътна настилка, която използва добавки или специални смеси за отразяване на слънчевата радиация. Отразяващите настилки остават по-хладни на слънце от традиционните настилки. Те могат потенциално да намалят околната температура на въздуха с 0,6°C. Съществуващите настилки могат да бъдат променени, за да се увеличи албедото чрез бяло покритие или чрез добавяне на отразяващо покритие. Нови хладни настилки могат да бъдат изградени чрез използване на смеси с по-висока отраителна способност, пропускливи настилки или вегетативни настилки.

Въздействието върху околната среда е многообразно. Хладните настилки понижават температурата на градския въздух, подобряват качеството на въздуха и понижават температурите на повърхността, което може да допринесе за местните мерки за адаптиране към изменението на климата.

9. Автомобили с водородно гориво

The RiverSimple Rasa са британско производство, задвижвани от водород. Rasa е създаден с единствената цел да бъде лесна и достъпна алтернатива на електрическите превозни средства с нулеви емисии (EV). Все още наличен само като прототип, Rasa може да се похвали с обхват от 300 мили и време за презареждане от няколко минути. Обхватът се постига с много ниско тегло (580 кг) и задвижващ двигател от 11 к.с. или 8,5 кВт, който може да накара колата да достигне максимална скорост до 80 км/ч. В крайна сметка той отделя около 40g/km, по-ниско от EV с неблагоприятни енергийни смеси.
Но предимствата му за околната среда не свършват дотук. 

Първо, Rasa не може да бъде собственост. Ако искате да шофирате тази кола, плащате абонаментна такса, която включва поддръжка, застраховка и водород. На второ място, ниското въздействие върху околната среда се възнаграждава по веригата на доставки. Например доставчикът на водородната горивна клетка остава нейният собственик, така че те имат интерес от нейната дълготрайност и надеждност. И трето, RiverSimple възприе напълно отворен модел на интелектуална собственост. Дизайнерските планове и спецификации на Rasa са безплатни за споделяне с всеки, който се интересува от сътрудничество в дизайна или изработката на техните автомобили.

10. Устойчиви телефони

Смартфоните са един от най-ресурсоемките продукти на планетата. В Европа въздействието им върху климата възлиза на 14,2 милиона тона CO2. Те включват и токсични материали като олово, живак, арсен, кадмий, хлор и бром. Повечето от нас обаче ги изхвърлят след 3 или 4 години.

Редица компании се занимават с тези проблеми доста задълбочено. Един от лидерите е Fairphone. Вече напълно присъстваща на пазара, Fairphone е компания за социални предприятия, която проектира и произвежда смартфони с по-ниско въздействие върху околната среда и по-високо чувство за социална отговорност. Компанията е основана с изричната цел да разработи смартфон, който не съдържа проблемни материали, осигурява справедливи условия на труд по веригата на доставки и гарантира по-голяма трайност на всеки смартфон.

Друг устойчив телефон е Teracube, базиран в САЩ и финансиран чрез краудфъндинг. Предлагайки 4-годишна гаранция, всеки компонент на този смартфон без излишни елементи е сменяем, включително батерията (няма лепило, има само винтове). Шасито е биоразградимо, а опаковката е направена от рециклирана хартия и отпечатана със соево мастило.

И двата телефона имат отпечатък от веригата на доставки, устойчив дизайн (използване на трайни, сменяеми или поправими компоненти) и отговорни практики в края на живота (система и/или програма за рециклиране).

Заключение

Тъй като някои от тези технологии все още са в демонстрационна фаза, засега не са много популярни и видими. Те обаче предлагат тесен поглед за това колко вълнуващо може да бъде бъдещето с ниски въглеродни емисии. Колко невероятен би бил един град, изпълнен със зелени стени и покриви.

Разбира се, както всяка нова технология, заедно с усещаните предимства винаги има и недостатъци. И все пак, както в началото на революцията, задвижвана с пара, само чрез проби и грешки в реални условия можем да преминем към по-екологични иновации.

Ами вие? Използвате ли някоя от тези зелени технологии? Как те са подобрили живота ви или са намалили повтарящите се разходи?

Източник: medium.com
Превод: Радослав Тодоров

Тази статия е част от Специалния брой „Зелени технологии“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!