Търсене
Close this search box.

Как да отгледаме царевица без афлатоксини

Как да отгледаме царевица без афлатоксини

Как да отгледаме царевица без афлатоксини

Как да отгледаме царевица без афлатоксини


Направи дарение на училище!



***

Генетична трансформация при царевицата пречи на гъбата Aspergillus spp. да произвежда токсини.

Генетично манипулирана царевица произвежда специални молекули, които нападат гъбата Aspergillus spp. и ѝ пречат  да произвежда канцерогенни токсини. Тези спящи рибонукленинови (РНК) молекули идентифицират Aspergillus и предотврятяват производството на  ключов протеин, виновен за афлатоксините (смъртоносни микотоксини – б.ред.), съобщават изследователи в списанието Science Advances от 10 март 2017.

Афлатоксините и други подобни токсини заразяват и увреждат 25% от земеделските култури по света. Ето защо това проучване може да повиши глобалната хранителна сигурност, заключават изследователите.

При липса на протеин няма и токсин, казва съавторът Моника Шмид, растителен генетик в Аризонския университет в Туксън.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Шмид и колегите му използвали техника, наречена РНК интерференция, като така използват естествените защитни механизми, които организмите използват срещу вируси. Учените модифицират царевица, която произвежда къси последователности РНК, които съвпадат с последователностите на РНК в гъбата, произвеждани от aflC гена. Генът кодира ключов биохимичен механизъм, който гъбата използва, за да произвежда протеини. Механизмът на действие се състои в това, че при съвпадение на РНК последователностите веригата РНК на гъбата се разкъсва на къси нуклеотидни участъци, като така се прекратява производството на протеин.

Заразената царевица, негодна за консумация, струва на държавата 270 млн долара годишно. Токсините от нея не могат да се забележат с просто око, а консумацията при хората може да доведе до повръщане, болки в стомаха, дори до кома. Ниски дози, приемани продължително време, могат да доведат до забавяне растежа на децата и рак на черния дроб. Затова това не е просто икономически проблем, а и здравен, обяснява Шмид.

По-старите селекционно-генетични методи са се изразявали в селектиране и отбиране на растения, устойчиви на болестта. Но тъй като генетичната природа на устойчивост може да се окаже нестабилна и да настъпят мутации в гъбата и да се появят щамове, нападащи растенията, този метод на генетична трансформация, използваща РНК последователности, е добра стъпка към устойчиви линии царевица, казва Чарлз Волошук.

Тази РНК интерференция може да доведе до нежелана експресия на гени. Но анализите, проведени досега, показват стабилност в генетичната структура на изследваните растения царевица, обяснява Волошук, фитопатолог от Университета на Западен Лафайет, Индиана.

Използването на такава трансформирана царевица със следберитбени технологии на складиране е най-добрият начин за предотвратяване от зараза по семената, причинена от Aspergillus, казва Шмид. Това е първата стъпка към поднасяне на такава ГМО царевица на трапезата, но има много време, докато се регулира генната експресия в поколенията. Все пак ще се радвам, ако някой продължи по нашите стъпки и разгърне работата ни, добавя той.

 

Превод: Кирил Кръстев

Източник: Science News


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.