Направи дарение на училище!

Змиите не са социални създания. Те не живеят на глутници като вълците и не си кряскат едни на други като прерийните кучета. Обединяват сили само с една цел: да убиват. Кубински биолог доказва за първи път, че влечугите действително не просто ловуват в близост едно до друго – те ловуват заедно.

Всъщност отдавна е известно, че змиите ловуват на групички, ала не се знаеше в каква степен тези действия са координирани. Има логика влечугите да имат еднакъв усет за това къде е най-доброто място за търсене на плячка и затова събирането на много змии на едно място не означава непременно, че те се съгласуват помежду си. За да се установи подобна връзка, трябва първо да се докаже, че змиите изобщо отчитат присъствието на останалите – т.е. че ако боа 2 се появи и види боа 1, е по-вероятно да остане близо до нея, тъй като ако са заедно, това ще им е от помощ. В идеалния вариант, по този начин ще се докаже, че когато змиите ловуват заедно, те имат по-голяма успеваемост.

Разбира се, за да събереш подобни доказателства за кубинската боа, трябва да останеш цяла нощ в пещера, наблюдавайки как змиите се поклащат от тавана и ядат прилепи. Именно това направил Владимир Динец (Vladimir Dinets), асистент в Университета на Тенеси, който е публикувал резултатите си в списанието Animal Behavior and Cognition.

Динец избрал за свое “работно място” конкретна пещера в Националния парк Desembarco del Granma в Източна Куба, в която живеели девет змии боа. „Говорещият със змии“, който различавал всяка една от тях по нейните шарки, наблюдавал как те ловуват в продължение на осем последователни дни. Змиите се плъзгали нагоре по стените по залез и малко преди изгрев слънце, за да улавят прилепи, висейки надолу от тавана на прохода, който свързвал залата за сън с изхода, откъдето тяхната плячка трябвало да премине.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Имайте предвид, че всичко това се случва при почти пълна тъмнина. Става дума за национален парк с малко осветление, в пещера и по време на най-тъмните часове от денонощието.

Динец седял в тъмната пещера, пълна със змии и прилепи, и записвал всяко едно движение на влечугите. Той разделил зоните за преминаване на части, за да може после да измери колко близко са били змиите една до друга, и отбелязвал всеки път, когато нова змия се присъединявала към надпреварата за плячка. Изследователят отбелязвал и всеки път, когато боа успявала да улови прилеп, и то конкретната.

Впрочем, самите змии боа не се притесняват от тъмнината, защото ловуват чрез допир. Когато прилепите се докоснат до тях, хищниците атакуват.

Змиите, които ловували сами, се оказали малцинство – и нищо чудно, защото те се справяли доста по-зле при хващането на прилепи. Когато три змии дебнели плячка заедно, всяка улавяла средно по един прилеп, обикновено на всеки 7 минути (боата си тръгвала, щом хванела прилеп, затова средният брой бил един). Ако змията била сама, средните стойности спадали до 0.33 и ѝ отнемало около цели 19 минути да залови прилеп. Някои от самотните влечуги всъщност се отказвали и си тръгвали. Затова когато змиите влязат в прохода и срещнат други змии, те почти винаги избират да застанат до тях. Заедно, те могат да образуват нещо като бариера, която затруднява прилепите в опитите им да ги избегнат.

За разлика от вълците, обаче, змиите боа не прекарват време заедно в други случаи. Те са самотни създания. Вълците ловуват заедно предимно по социални причини – множество проучвания показват, че те не се сдобиват непременно с повече храна, когато са в глутница. Змиите пък ловуват заедно в името на стратегията. Колко студенокръвно от тяхна страна, наистина!

Превод: Никол Николова

Източник: Popular Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!