Направи дарение на училище!

Проучване установява, че хората нямат гласови мембрани близо до гласните си струни.

Нови изследвания сочат, че способността на човека да говори може отчасти да зависи от това, че е загубил част от ларинкса, който десетки други видове примати притежават.
Плачещо бебе, крещящ възрастен или тийнейджър, чийто глас става дрезгав – хората биха могли да звучат толкова пискливо през цялото време, заключва ново проучване като решаваща стъпка в човешката еволюция.

Всъщност това, което липсва на човека, променя и нещата. Хората имат гласни струни, мускули в ларинкса или гръкляна, които вибрират, за да произвеждат звук. Но за разлика от всички други изследвани примати, хората нямат малки части от тъкан над гласните струни, наречени гласни мембрани. Тази уникална човешка черта помага на хората да контролират гласовете си достатъчно добре, за да произвеждат звуците, които са градивните елементи на говоримия език, съобщават изследователи на Science.

Гласовите мембрани действат като тръстика в кларинет, което улеснява някои животни да крещят силно и пронизително. Представете си пронизителното викане на маймуните ревачи. Когато изследователите използвали MRI и CT сканирания, за да търсят гласови мембрани в 43 различни вида примати, учените били изненадани от това, което видяли: всички примати, с изключение на хората, имали тъканта. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тази загуба на гласови мембрани би била „много голямо революционно събитие в човешката еволюция“, казва Такеши Нишимура, палеонтолог от университета в Киото в Япония. 

Маймуните ревачи, крещят силно и пискливо с помощта на гласните мембрани в ларинксите си.

Приматите най-често издават звук по същия основен начин: те изтласкват въздуха от белите си дробове, докато мускулите в ларинкса вибрират, за да създават звукови вълни. За да проучат ролята, която играят вокалните мембрани, екипът на Нишимура проучва видеоклипове на гласови кутии на примати в действие при шимпанзета, макаци резус и катерици.
Изследователите също така вземат ларинкси от макаци и шимпанзета, които са умрели от естествена смърт,  което е обичайна практика и монтират частите върху тръби, изтласквайки въздух през ларинксите, за да видят как ще реагират гласните им струни и мембрани.
И в двата експеримента ларинксите издават звуци, които често варират на голяма височина. Екипът на Нишимура установява, че това се случва само когато едно животно има заедно гласни мембрани и гласни струни.

При хората този вид писък може да се случи, когато упражняваме екстремен натиск върху гласа си, като например когато крещим – или когато тийнейджърите се борят да контролират растящите си гласни струни и гласовете им стават дрезгави. Но това са редки случаи. Тъй като хората нямат гласови мембрани, ние обикновено издаваме по-стабилни звуци от другите примати, заключва екипът. Нашите уста и езици, според идеята, могат след това да манипулират тези стабилни тонове в сложните звуци, на които се основава езикът.

„Това е наистина елегантно обяснение“, казва Сю Ан Золингер, физиолог на животните в университета Манчестър Метрополитен в Англия, която не е участвала в проучването. Това е почти неинтуитивно, казва тя: „Губите сложност, за да можете да произвеждате по-сложни звуци.“

Загубата на гласови мембрани не е единственото нещо, което прави хората по-красноречиви от другите примати. Освен анатомичните различия, хората имат специфични гени, които може да са спомогнали за еволюцията на езика. А може би най-важното е, че човешките мозъци са структурирани по различен начин от мозъците на другите примати и по начини, които също така ни дават повече контрол върху нашата реч.

Превод: Айтен Кязимова

Източник: https://www.sciencenews.org/article/humans-primates-voice-control-cords-larynx-membrane

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!