Направи дарение на училище!

Вероятно сме прекалено унесени в съня си, за да кихнем.

Някога кихали ли сте толкова силно през нощта, че да се събудите? Помислете. Отговорът най-вероятно е „не”. Всъщност много учени, изследващи съня и невролози мислят, че е напълно невъзможно да кихнем, докато спим.

Като за начало, нека изложим възможните възражения. До този момент не са публикувани никакви научни трудове по темата. Вместо това, психолози и учени се опитват да отговорят на този въпрос на базата на знанията, които имаме досега относно това как работят мозъците и телата ни, докато спим.

“Доколкото знам, не мисля, че хората кихат, докато спят”, казва Стивън Ший, учен от университет в Орегон. „Наблюдавал съм стотици хора по време на съня им и никога не съм виждал някой от тях да киха по време на сън… но и не съм ги провокирал да го направят.”

Ший се сеща за история, която частично потвърждава хипотезата му. Той казва, че някога наблюдавал момче с хронична кашлица. „Това дете кашляше на всеки 10-15 секунди, в които беше будно”, споделя ученият. Но родителите на момчето казвали, че кашлицата спира, когато то заспи. Ший потвърждава. Той самият казва, че е гледал мозъчните вълни на момчето по време на сън. То се будело посред нощ, за да кашля, но след това заспивало отново и кашлицата спирала.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ший има няколко предположения защо момчето спирало да кашля – и защо ние не кихаме – по време на сън.

От една страна, когато сме в леглото си, сме изложени на по-малко неща, които могат да предизвикат кихане. Няма толкова хора или домашни любимци, които да разпръскват прах през нощта, когато се опитваме да спим. А шансът онези, при които слънчева или друга ярка светлина предизвикват кихане, да видят такава през нощта, е минимален.

Но освен външните фактори, влияние оказват и някои психологични. През нощта човек минава през два вида сън – РЕМ и не-РЕМ. В състояние на РЕМ или „rapid eye movement” се намираме в около 20-25% от времето, в което спим. През това време сънуваме, очите ни под клепачите се движат непрекъснато и мозъчните ни вълни са подобни на тези, когато сме будни. Не-РЕМ сънят, от друга страна, е дълбок и спокоен. Тези два вида сън вероятно имат различни методи, по които ни пречат да кихаме, докато сме в напълно беззащитно състояние.

При не-РЕМ сън просто е по-трудно да ни бъде въздействано от външната среда. При не-РЕМ съня всичко е доста потиснато, обяснява ученият. Например, ако някой ни докосне по рамото, това ще бъде регистрирано като много по-леко усещане, когато спим, отколкото, когато сме будни. Това може да се види на електроенцефалограф – когато спящи индивиди са докоснати по ръката, това причинява по-малка мозъчна активност от тази, която докосване със същата сила би причинило при буден човек. Това обяснява и защо понякога трябва да разтърсите някого много силно, за да го събудите.

По време на дълбокия сън мозъчната кора и таламусът работят заедно, за да усещаме възможно по-малко неща от външната среда и да спим по-спокойно. Но въпреки това, способността ни да регистрираме усещания не е блокирана напълно, а само притъпена.

“Особеното на съня е, че при заплаха всичко това моментално се превръща в готовност да се защитим”, казва Ший. „Ако има достатъчно силни признаци на опасност – като миризма на дим – това ще бъде регистрирано много бързо и ще се събудим. Той смята, че ако нещо толкова силно предизвика кихането ни през нощта, то това нещо първо ще ни събуди, след което, вече будни, ще можем да кихнем.

Други учени също потвърждават хипотезата. По техни думи мозъкът не може да спи и едновременно с това активно да слуша, вижда, помирисва или чувства. Но ако има достатъчно силно въздействие от средата, то може да ни събуди. Това включва и онези промени в средата, които ни карат да кихаме.

РЕМ сънят, от друга страна, спира кихането ни по друг начин. В това състояние, когато сънуваме, че летим с дракони и се борим с лошите, мозъкът ни буквално ни „заключва” и ограничава движенията ни, за да не сумнамбулстваме. “За да кихнем, се изисква доста мускулна координация и активност”, казва Ший, „но заради особеното състояние по време на РЕМ съня, някои от мускулите са почти парализирани и физическата възможност да кихнем е минимална.”

За сметка на това ние вероятно ще въвлечем потенциалния причинител на кихането ни в съня си – сигурно ще вървим през гъста джунгла с много паяжини, или ще се състезаваме в бесен галоп на прашен античен римски театър. Спете спокойно!

Автор: Надежда Калоферова

Източник: Popular Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!