Направи дарение на училище!

Ада Лъвлейс, Мария Кюри, Джейн Гудол, Мей Джемисън и още пионери, чиято любознателност побеждава големите културни пречки.

Когато пионерът в науката Вера Рубин била малко момиченце през 30-те години на ХХ-ти век, тя мечтаела да стане астроном, но не била срещала в живота си човек, практикуващ професията. Десетилетия по-късно, след като “счупи стъкления таван“ в астрономията, като стана първата жена, на която бе позволено да наблюдава в престижната обсерватория Паломар и след това откри тъмната материя, Рубин си спомня: „Никога не ми е хрумвало, че не мога да бъда астроном.“ Тя казва, че причината за нейната убеденост води началото си от една детска книга за Мария Мичъл – първата американка в астрономията и виден представител на жените в науката. Книгата разширила хоризонта на възможното за Рубин и посяла идеята, че тя – едно малко момиченце на фона на култура, лишена от такива модели за подражание, един ден може да стане астроном. Рубин наистина станала астроном и то един от най-великите в историята, като същевременно отгледала три деца, всички от които станали доктори в областта на науката, включително дъщеря, която също станала астроном.  Това, че Рубин така и не е удостоена с Нобелова награда е едновременно парадокс и свидетелство за дългата история на неравенство в областта на науката в нашата култура.

Рубин е една от петдесетте изключителни жени, които Рейчъл Игнотофски – художник и автор, отбелязва в „Жените в науката: 50 безстрашни пионери, които промениха света“ – илюстрирана възхвала на някои от най-влиятелните и вдъхновяващи жени в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката – STEM, работили много преди да измислим този акроним за победата на любопитството чрез откривателство и изобретателност, като се започне от древния астроном, математик и философ Хипатия през IV-ти век и се стигне до иранския математик Мариам Мирзахани, родена през 1977 г.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Колкото и да е вярно това, че да си аутсайдер може да е предимство в науката и живота, моделите за подражание дават на младите сърца убеждението, че хора, които по някакъв начин си приличат с тях, могат да намерят мястото си и да блеснат в области, в които се изявяват предимно хора, съвършено различни от самите тях.  Игонтофски приветства тъкмо тази идея, като умишлено включва в книгата си учени от огромното разнообразие от етноси, националности и културни традиции.

Oчаквано са включени пионерите, които са устояли във времето като стожери на възможното в продължение на десетилетия, дори векове: Ада Лъвлейс, която става първият компютърен програмист в света; Мария Кюри – първата жена, която печели Нобелова награда и единственият човек до момента, удостоен с Нобелова награда в две различни науки; Джослин Бел, която предизвика възгласа „Мис Бел, вие направихте най-голямото астрономическо откритие на ХХ-ти век!“ (а впоследствие бе изключена от Нобелата награда, която заслужаваше); Мария Сибила Мериан – немски натуралист от 17-ти век, чиито изследвания на метаморфозата на пеперудите предизвикват революция в ентомологията и илюстрирането на естествената история; и Джейн Гудол – друг пионер, който превръща детската си мечта в реалност въпреки огромни трудности и има по-голям принос за разбирането на нечовешкото съзнание, отколкото който и да е учен преди или след нея.

Но в книгата са включени и по-малко известни, но не и по-малко забележителни инженери, физици, лекари, химици, генетици, геолози, изобретатели, биолози и най-различни учени, които са обединени от това, че притежават ненаситна любознателност, гений да я трансформират в знание и две Х хромозоми.

Втъкани в мини биографиите са визуални изображения на факти като линия на времето на забележителните събития в историята на жените в науката, статистически данни за тревожната пропаст в различията между половете в точните STEM науки и визуална класификация на лабораторни инструменти.

В увода Игнотофски улавя точно това, срещу което жените в науката се борят едва от няколко десетилетия, въпреки че самата наука е на хиляди години:

“Нищо не вещае неприятности така, както жена в панталони.“ Поне такова било мнението през 30-те години на ХХ-ти век – когато Барбара Макклинтън носела панталон в Университета на Мисури, това било считано за скандално. Още по-лошо – тя била борбена, директна, невероятно интелигентна – два пъти по-умна от повечето си колеги мъже. Тя правела нещата по свой начин, за да постигне най-добрите резултати, дори ако това означавало да работи до късно със своите студенти в нарушение на вечерния час. Ако мислите, че това изглеждат като добри качества за един учен, тогава сте прави. Но по онова време, те не били непременно считани за добри качества за една жена. Нейната интелигентност, самочувствието ѝ, склонността ѝ да нарушава правилата и разбира се панталоните ѝ били считани за шокиращи!

Барбара вече била оставила отпечатък в областта на генетиката с новаторската си работа в Университета Корнел върху хромозомите в опити с царевица, която все още е значима в историята на науката. Въпреки това, докато работи в Университета на Мисури, поведението на Барбара е считано за дръзко и непривично за една дама. Факултетът я изключва от свои съвещания и осигурява съвсем малка подкрепа в изследванията ѝ. Когато научава, че ще я уволнят, ако се омъжи, и че няма възможност за повишаване, тя решава, че е търпяла достатъчно.

Рискувайки цялата си кариера, тя си събира багажа. Без конкретен план, освен нежеланието да прави компромис със собствената си стойност, Барбара намира своята работа мечта. Решението ѝ позволява да провежда на воля изследвания по цял ден и в крайна сметка да направи откритието на транспозоните. Това откритие ѝ спечелва Нобелова награда и завинаги променя начина, по който гледаме на генетиката.

Историята на Барбара Макклинтък не е единствена по рода си. Откакто човечеството си задава въпроси за света, в който живеем, мъже и жени са гледали към звездите, под дърво и камък и през микроскопи, за да открият отговорите. Въпреки, че мъжете и жените имат една и съща жажда за знания, жените не винаги са получавали равна възможност да изследват отговорите.

Ето един пример: Мария Мичъл – първият човек, който открива комета с телескоп, печели единодушно избора си за член на Американската академия за изкуства и науки, като тя е първата приета жена, печели три почетни степени, въпреки че никога не ѝ е било позволено да посещава университет като студент. Игнотофски улавя сърцераздирателните неравенства, които само усилват внушителността на подвизите на тези жени.

Когато жените най-накрая започват да печелят по-широк достъп до висшето образование, обикновено има някаква уловка. Често не им е осигурявано работно място, финансиране или признание. Тъй като не ѝ е позволено да влиза в сградата на университета заради пола ѝ, Лиза Майтнер провежда своите експерименти в областта на радиохимията в усойно мазе. Без финансиране за лаборатория Мария Кюри – физик и химик, работи с опасни радиоактивни елементи под един малък прашен навес. След като прави едно от най-важните открития в историята на астрономията, Сесилия Пейн- Гапошкина почти не получава признание и в продължение на десетилетия полът ѝ я ограничава да работи единствено като технически сътрудник. Креативност, постоянство и любов към откривателството са най-големите оръжия, с които тези жени са разполагали.

Превод: Цветелина Христова

Източник: BrainPickings

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!