Ново проучване на генетичната битка между половете показва, че все още не се вижда краят й, а също, че тя е много по-важна за еволюцията, отколкото доскоро се смяташе.

Тази битка, наблюдавана при много биологични видове и известна като сексуален конфликт за местообитанието, се случва, когато генетичната комбинация, отговаряща за нещо, което е добро за успешното изхранване на единия пол, е различна при другия, и избухва еволюционна война между двата пола.

Някаква особеност се развива само при единия пол от конкретен вид, например цветната опашка на мъжкия паун, която не се среща при женските от този вид.

Едно съвместно изследване, проведено от университетите в английския град Ексетър и японския град Окаяма (този град е побратимен с Пловдив!), публикувано в Current Biology (http://www.cell.com/current-biology/), показва, че дори ако нещо стане специфична черта на единия пол, това не винаги слага край на конфликта, ако този страничен ефект все още е в ущърб на другия пол.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Този вид генетична борба за оцеляване на вида се среща при много биологични видове. Например при хората – мъжките бедра са оптимизирани за физическа активност, а женските бедра – за износването на дете (или близнаци/тризнаци). Това е нещо като еволюционен конфликт.

В това проучване, изследователите са разглеждали един вид бръмбари с широки рога, при които мъжките индивиди имат значително разширени челюсти, които използват в борбата с други мъжки себеподобни за чифтосване с някоя женска. Разширените челюсти не се срещат при женските бръмбари от този вид, което означава, че това е специфична черта на пола.

Чрез селективно развъждане на бръмбари с по-голяма и с по-малка долна челюст, учените успяват да докажат, че по-големите челюсти носят успех на бръмбарите в техния размножителен период. Оказва се, че по-големите челюсти не дават никакви предимства на женските бръмбари от същия вид. Това дори е голям недостатък при тях, понеже води до намаляване на размера на корема им и по-малък брой на яйцата, които те могат да носят в него.

Оказва се, че хипотезата, че белезите са генетично независими един от друг, е погрешна. Напротив, едно подобрение на генетичната архитектура при единия пол може да влоши някакъв друг положителен белег при другия пол.

http://www.eurekalert.org/

Превел: Неделин Бояджиев