И като гледам вечер звездите,                                                                                         питам ги има ли тамо живот.                                                                               И отговарят тихо звездите:                                                                             “И тука нема живот, и тука нема живот”.                                                                                            Неизвестен за автора автор

ВЕЛИКОТО МЪЛЧАНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Разбери повече за БГ Наука:

***

   Разбира се, зависи какво разбираме под “живот”, но все пак последното твърдение от мотото е малко пресилено. На Земята живот има, поне за някои –:). А дали има извън нея? Този въпрос занимава човечеството от дълбока древност. Първите известни сведения по темата се намират в шумерските клинописни плочки. Според тях жители на планетата Мърдук (или Нибиру) дошли на Земята да търсят полезни изкопаеми. Очевидно не им се е работело в мините, защото “присадили” интелект на местни същества и ги използвали за тежкия труд. Така били създадени хората.

 “Ще създам същество, наречено човек.                            

 Наистина ще сътворя човек.

 Нека да служи на боговете, та те да отдъхнат”.

Интересни сведения има в книгата на Енох, прадядото на Ной. Там подробно се описва как същества, които днес бихме нарекли извънземни, идват на нашата планета и предават знанията си на земните жители:

 “Азазел … научи хората да произвеждат оръжие …

 Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките…

 Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите…

 Тамиел ги въведе в астрономията.

 Азарадел им разкри движението на Луната”.

 Първите християнски писатели, като Ириней и Тертулиан, смятали тази книга за боговдъхновена и канонична. В много от старите преписи на етиопската Библия тя стои наред с другите старозаветни книги. През IV—V в. обаче е обявена за апокрифна. От нея в Библията е останало само споменаването на Божиите синове:

 “Когато човеците взеха да се умножават на Земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и вземаха си от тях за жени, кой каквато си избереше” (Битие 6:1, 6:2). В книгата на Енох тази история и последствията от нея са описани много по-подробно.

 Въпросът за обитаемостта на Вселената се разглежда и от древните индийски философи. Например във Вишоу-пураоа (II.7) е изложена популярната индийска концепция за света на Брахма (брахмаода), състоящ се от четиринадесет свята (лока), един от които е Земята (бхутала) и които са отделени един от друг с десетки милиони (коти) йоджана. Безкрайната вселена съдържа милиарди такива светове на Брахма (брахмаода).

 В демократична Древна Гърция по въпроса е имало различни мнения. Демокрит и атомистите считат, че в безкрайната Вселена има безброй разнообразни светове. В едни от световете няма влага и на тях няма растения, други са в разцвет, а трети се разрушават. Още през V в. пр. Хр. Анаксагор предполага, че животът в Космоса съществува винаги и навсякъде (панспермия). Според Питагор, Платон, Аристотел и техните последователи обитаемият свят е само един – нашият. Всъщност и тогава плурализмът е бил относителен: Платон успява да уреди унищожаването на най-важното съчинение на Демокрит “Мегас Диакосмос”.

             През Средновековието идеята за множеството светове отново е актуална. Неин най-ревностен защитник е Джордано Бруно. „Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите седем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества…“ твърди той в книгата си „За безкрайността, Вселената и световете“ (1584). Уви, католическата църква е решително против такива схващания. След като в течение ва седем години тя не успява да “убеди” Бруно да се откаже от своите възгледи, Инквизицията го изгаря на Площада на цветята в Рим на 17 февруари 1600 г. През следващите векове обаче тази идея получава широко признание. Между нейните привърженици са Нютон, Лаплас, Ломоносов,    Циолковски… През втората половина на XIX в. фон Хелмхолц възражда теорията за панспермията. Хипотезата, че животът на Земята е пренесен от други планети посредством метеорити или комети, е активно подкрепена от нобеловия лауреат Сванте Арениус. Съвременната биология потвърждава тази възможност. Някои земни микроорганизми могат да съществуват при екстремални условия не само на Земята, но и в Космоса. А в метеорита с марсиански произход ALH84001 бяха открити фосилии, които със сигурност не са земни замърсявания:

             Телескопът на Галилей разкрива, че световете наистина са многобройни. Но ще помогне ли той да разберем има ли живот на някой от тях? Още през 50-те години на ХІХ век шотландският физик, оптик и астроном сър Дейвид Брюстър съобщава, че е наблюдавал на Марс континенти, океани и зелени савани. По време на великото противостояние на Марс през 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели наблюдава на Марс гъста мрежа от прави линии, които нарича „канали“. Той скицира около 40 линии с дължина от няколкостотин до хиляди километри, някои в близост до тъмни зони, наречени по-късно “морета”. Макар и италианското „canali“ да не означава задължително изкуствено прокопан канал, а и природно образувание, въведеният от Скиапарели термин обикновено се тълкува по първия начин. Ergo, на Марс има (или е имало) живот, и то разумен! Ентусиазиран поддръжник на това схващане е и известният френски астроном Камий Фламарион. През 1862 г. той издава книгата “Множественност на обитаемите светове” (1862), а през 1892 г. – първата част на капиталния труд “Планетата Марс и условията за живот на нея”.

             Представата за изкуствения произход на каналите набира привърженици след появата през 1908 г. на книгата “Марс като пристанище на живота”на любителя-астроном Пърсивал Лоуел. През 1894 г. Лоуел основава едноименната обсерватория в щата Аризона. До края на живота си (1915 г.) той идентифицира и картографира над 500 канала и около 200 свързващи “възела”, обгръщащи като гигантска паяжина планетата. В големите телескопи обаче “каналите” се разпадат на групи петна с различна големина. Въпреки това привържениците на изкуствения им характер запазват своите позиции до средата на ХХ век.Те твърдят, че истинските канали са с малка ширина и не могат да се наблюдават с телескопите, а петната са обработваеми площи покрай тях. В подкрепа на такова схващане е и сезонната промяна на техния цвят.               Виден последовател на Лоуел е пулковският астроном Гавриил Адрианович Тихов (1875–1960). В течение на 40 години той изучава физическите условия на Марс, фотографирайки го с различни светофилтри. Резултатите от изследванията му са отразени в книгите ”Новейшие исследования по вопросу о растительности на планете Марс» (1948) и “Астроботаника” (1949). През 60–те години на ХХ в. друг известен руски учен – Йосиф Шкловски – изказва сензационната хипотеза, че спътникът на Марс Фобос е кух, следователно има изкуствен произход.                                                                   През ноември 1961 г. група американски специалисти от различни области се събират в обсерваторията “Грийн Банк”, за да обсъдят проблема за извънземния разум. “Тайното” заседание е организирано от американската Национална академия на науките. Тук радиоастрономът д-р Франк Дрейк представя за пръв път своята прочута формула за броя цивилизации в Галактиката, с които евентуално бихме могли да контактуваме в настоящия отрязък от време:

                           N = R.f_p.n_e.f_l.f_i.f_c.L,

където R е броят възникващи звезди в Галактиката за една година, f_p – тази част от звездите, които имат планети, n_e – процентът на планетите с подходящи за живот условия, f_l – частта от тези планети с реално възникнал живот, f_i – частта от f_l с интелигентен живот, f_c – процентът цивилизации от f_i, които могат (и желаят!) да контактуват с други такива, и L – времето на съществуване на последните.                               Единствената величина от формулата, чиято стойност е сравнително уверено определена, е R » 1. Дори днес, когато са известни стотици екзопланети, за останалите могат да се правят само предположения. Все пак може да се приеме една песимистична оценка (N = 20) и една оптимистична (N = 20 милиона). По всяка вероятност истината е между тези две стойности…                                                                                                          През 1964 г. обсъждане на проблема се провежда и в бившия Съветски съюз – в Бюраканската обсерватория. Там Шкловски определя средното време на живот на една технологична цивилизация на 10000 години. През 1966 г. Шкловски и Карл Сейгън издават книгата “Intelligent Life in the Universe”. Първата международна (съветско-американска) среща на тази тема също е в Бюракан – през октомври 1971 г.                     Накрая и католическата черква се съгласи, че извънземните може и да съществуват. “Вярата, че някъде другаде във Вселената има съзнателен живот, не противоречи на вярата в Бог… Ние не можем да слагаме граници на творческата свобода на Бога”, заяви главният астроном на Ватикана и член на Папската академия на науките Хосе Габриел Фюнес. През май 2008 г. той обясни идеите си в интервю за ватиканския вестник „Осерваторе романо“, озаглавено „Извънземният е мой ближен“. От 6 до 11 ноември 2009 г. във Ватикана се проведе конференция, посветена на съществуването на извънземен живот. Над 30 астрономи, теолози и други специалисти разискваха по различни въпроси, свързани с възможността за живот на други планети. Мероприятието беше организирано от Папската академия на науките, създадена през 1603 година, по случай Международната година на астрономията. Участниците в конференцията разсъждаваха върху зараждането на живота на Земята, върху това, как се мени обитаемостта на нашата и други планети, както и върху проблемите на генетиката. Обсъждано беше и съществуването на живот, при който биохимията може коренно да се отличава от земната.                                                                                                Както вече споменахме, надеждите за откриване на живот в пределите на Слънчевата система се свързват предимно с Марс. За съжаление многобройните космически сонди “попариха” оптимизма. Повърхността на Марс се оказа пустинна, напукана, с много кратери. Данните от малкото успешно кацнали на Марс сонди не потвърдиха съществуването на живот там, но и не отхвърлиха тази възможност.      Изображенията на някои снимки от края на 70-те години на ХХ в. обаче сензационно бяха изтълкувани като артефакти: огромен (1,5 км) барелеф на човешко лице, пирамиди… По-късните снимки от близко разстояние показаха само безформени скални формации и “артефактите” бяха обявени за резултат от ветрово изветряне (подобно на Белоградчишките скали). Все пак съмнението остава: ами ако това наистина са полуразрушени от времето следи от древна цивилизация? Огромните размери на “лицето” не са аргумент срещу изкуствения му произход – да си спомним фигурите от Наска, които могат да се възприемат само от голяма височина…

 Областта Кидония с “лицето”, фотографирана от орбиталния апарат на Викинг 1 на 25 юли 1976 г.

 “Женска скулптура” на Марс от сайта на НАСА.

            Телескопичните наблюдения и космическите сонди обаче не са единствената възможност за търсене на разумен живот извън нашата планета. Още през 1960 астрономът Франк Дрейк от университета Корнел извършва първия SETI експеримент, наречен проект OZMA (SETI – търсене на извънземен разум; първоначално е използвано съкращението CETI – контакт с извънземен разум). Дрейк използва 25-метровия радиотелескоп, намиращ се в Грийн Банк, Западна Вирджиния, за да проучи звездите τ Кит и ε Еридан. През 1968 г. “радиотърсене” започват и съветските астрономи, като център на проекта е Радиофизическият институт към Университета в Горки. Уви, вече половин век Космосът упорито мълчи!            

“Радиоуши”

            Всъщност има едно изключение. На 15 август 1977 г. радиотелескопът на Университета в Охайо улавя сигнал от Космоса, който носи всички предвиждани от науката отличителни белези на извънземен произход. Изуменият наблюдател д-р Джери Еман огражда с химикалка сигнала на разпечатката и пише отстрани “WOW!” (възклицание при сензационен успех). Коментарът му се превръща в име на сигнала, подаден в малък обхват от честоти около 1400 мегахерца. Тези честоти са незаконни според международното право, а всички радиосигнали от естествен произход имат значително по-широк обхват.
 

                                       Изключението, което потвърждава правилото.

            Разочарован от “мълчанието на Вселената”, Шкловски се отказва от хипотезата за извънземни цивилизации. Коя обаче е причината за това мълчание? Нали най-знаменити учени и философи от древността до наши дни твърдят, че не сме сами? Предположенията са много и най-различни. Най-вероятни обаче са две:                          1) Няма кой да влезе във връзка с нас, защото величината L от формулата на Дрейк (продължителността на технологичния стадий от развитието на цивилизацията) е много малка. За съжаление опитът на човечеството показва, че това е твърде вероятно. Хищническо използване на невъзобновяемите природни ресурси, замърсяване на въздуха, водата и почвата, електромагнитен смог, набъркване в имунната система на човека с различни ваксини, социални проблеми… Да не говорим за Дамоклевия меч на ядрените и други оръжия за масово поразяване. Между другото, не е изключено преди 25000 хиляди години на Земята да е имало атомна война. За това свидетелстват не само някои текстове от Библията и индийския епос “Рамаяна”, но и скорошните (2009 г.) резултати на френско-американски научен колектив с участието на специалисти от НАСА.                                                                                                                                                2) Извънземни съществуват, но са толкова ужасени от нашата цивилизация, че изобщо не желаят контакт.

             И В ДВАТА СЛУЧАЯ ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРЯБВА ДА СИ НАПРАВИ СЕРИОЗНИ ИЗВОДИ!                           

             Разбира се, нещата може да не са толкова черни. Може да се сбъдне прогнозата на проф. Лъчезар Филипов от Института за космически изследвания, че до 10 – 15 години ще влезем в контакт с извънземните.

                      Ще поживеем, ще видим.

                              д-р Иванов

Засега комуникацията с “извънземните” е посредством “житни кръгове”.

Литература:

[1] Захария Ситчин. Двенадцатая планета. Эксмо, Москва, 2009.

 [2] Книга на Енох. Силует. София, 1994.

 [3] Библия. Синодално издателство. София, 1991.

 [4] Чатерджи и Датта. „Увод в Индийската философия“. Евразия, София, 1995.

 [5] Ангел Бонов. Възгледите на Йоан Екзарх Български. Наука и изкуство, София, 1982.

 [6] Лукиан. Диалози. Народна култура. София, 1971.

 [7] Г. Аристов. Има ли живот на другите планети. Народна книга, София, 1949.

 [8] Карел Пацнер. Търсим космически цивилизации.

 [9] Проблемът CETI (трудове на конференцията в Бюракан през 1971 г.). Наука и                изкуство. София, 1979.

 [10] Арнолд Мостович. Ние от Космоса. Христо Г. Данов. Пловдив, 1990.

 [11] Уолтър Съливан. Ние не сме сами. Наука и изкуство. София, 1970.

 [12] Астрономически календар 1977. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”.      София, 1996.