Направи дарение на училище!

Остава само ден до старта на една от най-дългите научноизследователски експедиции, организирани досега в Антарктида.

Credit:B.Jourdain UGA/JPEV

На френската антарктическа станция Дюмон д`Юрвил цари трескава подготовка. Механиците и изследователите имат на разположение само още ден, за да извършат окончателните проверки на превозните средства и научното оборудване. На 20 ноември един ратрак и пет големи верижни трактори, натоварени с контейнерите, ще потеглят на един от най-дългите научни рейдове, провеждани в сърцето на белия континент. Шестима учени, трима механици и лекар ще изминат близо 4000 километра със средна скорост 8 километра в час. Първо ще преминат през френско-италианската станция Конкордия, след което ще се отправят към Южния полюс.

„На последния участък, дълъг 650 километра, ще се проведе основната част от научната работа“, казва глациологът Жоел Саварино от Геологическия институт в Гренобъл (IGE), който координира френско-италианската мисия EAIIST (Източноантарктически международен леден траверс), поставила си за цел да се опита да намери отговори на редица горещи въпроси от съвремието.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Това са региони, чиято еволюция в момента е неизвестна предвид изменението на климата“, обяснява изследователят. „Поведението им обаче е от решаващо значение за бъдещето на нашата планета … Колкото повече се затопля атмосферата, толкова повече се зарежда с водни пари. Следователно се очаква полярните райони да получават повече снеговалежи. Именно това натрупване на сняг ние ще измерваме, опитвайки се да разберем  по-голямо ли е то в сравнение с миналото и може ли да забави покачването на морското равнище? „

Разбира се, днес сателитите са в състояние да определят височината и масата на наличния лед (чрез измерване на колебанията на височината и гравитацията), но тези глобални измервания са в твърде широки граници, за да бъдат точни  (от порядъка на няколкостотин километра). Сателитите не могат да направят всичко! На шест етапа ще бъдат инсталирани метеорологични станции, които ще записват валежите в дългосрочен план и ще събират информация за ледените ядра на десетки метри дълбочина, за да може да се прецени какво е било натрупването назад във времето. Цялата стойност на операцията е 3,4 милиона евро (плюс логистиката, която е осигурена от Френския полярен институт „Пол-Емил Виктор”).

Според думите на Жером Шапелаз, директор на Полярния институт, експедиции с подобен мащаб не са правени от 1950-1960 г., от времето на пионери като Клод Лориус, който разкри, че въздушните мехурчета, хванати в леда, съхраняват паметта за атмосферата в миналото. „Сегашната експедиция обаче ще се осъществи в условията на комфорт и най-вече сигурност, които нямат нищо общо с тези от миналото”, добавя той.

Credit: UGA/JPEV

Дори при благоприятно лято на Антарктида (от ноември до февруари), температурите ще се колебаят между -25 и -50 °C. Превозваните контейнери разполагат с  отопляеми жилищни помещения с кухня, душ и тоалетна, както и с две лаборатории. Сигурността ще бъде проблем номер едно. „В случай на авария не можем да гарантираме, че ще пристигне веднага самолет, особено като се има предвид колко капризно е времето,” казва Шапелаз.  „Затова в екипа има лекар, който трябва да е в състояние да стабилизира пострадал поне за няколко десетки часа.“

Превод: Елена Страхилова

Източник:CNRS

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!