ВАЛДХОРНА (нем. Waldhorn, Horn; фр. cor; ит. corno; рус. валторна) меден духови нструмент. Представлява кръгообразно завита тръба с мундщук н вентили. Произлязъл е от ловджийски рог и е служил първоначално за сигнали при лов, при тържествени събития и за военни сигнали. Първоначално Валдхорната е била без вентили (клапи) и на нея са били изпълнявани само натурални тонове от звукореда чрез преналуване (по реда на обертоновете). За изпълнение на произведения в различни тоналности е било необходимо да се използуват валдхорната в различни строене. Вначалото на ХIХ в. В. е била усъвършенствана с вентилна механика и е добила сегашния си вид. Използва се и различни строеве, най-често в Р стонов обем от 1Н до f2. Има мека, приятно-поетична звучност с богати изпълнителски възможности за технически подвижни пасажи, разнообразна динамика и завладяваща емоционалност. В оперния оркестър е въведена през 1644 г. от френския композитор Люли. В симфоничния оркестър В. изпълнява разнообразни задачи. Концерти за Валдхорна са писали Хайдн, Моцарт, Вебер, Шуман, Щраус, Хиндемит и др.