Някога център на Отоманската империя, модерната светска република е създадена в 20-те години на ХХ век от националистическия лидер Кемал Ататюрк.
Разположена на континентите Европа и Азия, стратегическото местоположение на Турция и дава възможност за голямо влияние в региона и контрол над входа на Черно море.
Основни данни
След години на големи трудности, довели страната на ръба на икономически колапс, последва споразумение с Международния валутен фонд през 2002 г. и бе приета мъчителна програма за възстановяване. Оттогава Турция постигна забележителен прогрес. Икономическия ръст е голям, а инфлацията драстично спадна. Независимо от това големият външен дълг остава тежко бреме.
Мощната турска армия, която вижда себе си като защитник на светската система, дълго време се намесва в политиката.
В последните години, след като Анкара предприе твърд курс към членство в ЕС, армията се опитва да остане на заден план в обществения живот. Въпреки това, военните поставиха под съмнение обвързаността на правителството със светския режим, по време на кампанията за президентските избори през 2007 г, представляваща сблъсък между близката до ислямистите администрация и привържениците на светска държава. Армията предупреди, че ще защитава светската система в Турция.
Последният сблъсък на секуларистите бе през март 2008 г, когато Конституционния съд, с малка разлика в гласовете, взе решение да отхвърли искането на Главния прокурор за забрана на управляващата партия на справедливостта и развитието и на 71 от нейните длъжностни лица, включително президента Абдулах Гюл и премиера Реджеп Ердоган, по обвинение в опити да се установи ислямистка държава.
Дълго време Турция бе в лоши отношения със съседна Гърция заради териториални спорове в Егейско море и разделения остров Кипър.
През 1999 г. Турция стана кандидат – член на ЕС и в съответствие с изискванията на ЕС започна въвеждането на значими реформи в икономиката и спазването на човешките права. Смъртното наказание бе премахнато, бяха взети по-строги мерки срещу мъченията и бе направена промяна на наказателния кодекс.
Бяха извършени реформи в областите на правата на жените, кюрдските култура, език, образование и медийно разпространение. Активистите за правата на жените твърдят, че реформите не са достатъчни и обвиняват правителството, че не е ангажирано изцяло с реформите за равенство, а действа само под натиск от ЕС.
След интензивни разговори, през октомври 2005 г. стартираха преговорите за членство в ЕС. Очаква се преговорите по приемането да продължат около 10 години, но засега те не протичат гладко. Пробивът дойде само седмици след като Турция призна Кипър като член на ЕС и въпреки неблагоприятния коментар във връзка с декларацията, че това не е равнозначно на пълно дипломатическо признаване.
Турция е родина на доста голямо кюрдско малцинство, което се оценява на близо една пета от населението. Кюрдите обаче се оплакват, че правителството се опитва да унищожи тяхната кюрдска идентичност и че те са поставени в неблагоприятно икономическо положение, а човешките им права са нарушавани.
Кюрдската работническа партия (ПКК), най-известното и най-радикално кюрдско движение, започва партизанска война през 1984 г целяща етническа родина в предимно кюрдския югоизток. Хиляди загиват, а стотици хиляди се превръщат в бегълци по време на конфликта между ПКК и армията през 80-те и 90-те години на ХХ век.
В последните години се отбелязва подем в атаките на бунтовниците, които бяха утихнали, след като през 1999 г бе заловен техния лидер Абдулах Йоджалан. ПКК е считана за терористична групировка от Турция, САЩ и ЕС.
Факти
* Официално име: Република Турция
* Население: 75.8 милиона (ООН, 2008)
* Столица: Анкара
* Най-голям град: Истанбул
* Площ: 779,452 кв. км (300,948 кв. мили)
* Официален език: Турски
* Основна религия: Ислям
* Средна продължителност на живота: 69 години (мъже), 74 годни (жени) (ООН)
* Парична единица: турска лира
* Основен износ: Облекла и текстил, плодове и зеленчуци, желязо и стомана, моторни превозни средства и съоръжения, горива и масла
* Брутен национален приход на глава от населението: US $8,020 (Световната банка, 2007)
* Интернет домейн: .tr
* Международен телефонен код: 90
Лидери
Абдулах Гюл
Президент: Абдулах Гюл
Абдулах Гюл бе избран за президент от парламента през август 2007 г., след спорове относно неговата номинация продължили няколко месеца. Той е първият турски държавен глава произлизащ от средите на радикалния ислям, в страната, в която строго се спазват принципите на светската държава.
В месеците преди неговото избиране имаше улични демонстрации, опозицията бойкотира парламента, проведоха се предсрочни парламентарни избори и имаше предупреждения от армията, която е свалила четири правителства от 1960 г. насам.
Турските секуларисти, включително генералите от армията, се противопоставяха на номинацията на Гюл, опасявайки се че той ще се опита да подкопае строгото разделение между държава и религия. Секуларистите също така не искаха първата дама на Турция да носи фередже.
Висшите военни и основната опозиционна партия – републиканската народна партия не присъстваха на клетвената церемония на г-н Гюл.
Г-н Гюл започва политическа си кариера в ислямистка партия, която бе забранена от съда, но после се отказва от идеята, че ислямът трябва да е движеща сила в политиката. През 2001 г. заедно с други умерени членове на излямисткото движение, той основава партията на справедливостта и развитието (АКП) и се дистанцира от своите предишни политически убеждения.
Партията спечели изборите през 2002 г. и г-н Гюл временно бе премиер, преди да отстъпи поста на Реджеп Ердоган. Г-н Гюл бе министър на външните рабори в правителството на г-н Ердоган и си изгради образа на умерен политик, действащ като пламенен глас призоваващ за реформи, чиято цел е да допринесат за кандидатстването на Турция в ЕС.
По-голяма част от властта принадлежи на правителството, но президентът може да налага вето на законите, да назначава държавни служители и да определя съдиите. Постът има морална тежест и първият, който го е заемал е Мустафа Кемал Ататютк (баща на турците), който е въвел светската власт и реформите в западен стил през 20-те години на ХХ век.
На референдум през октомври 2007 г електоратът подкрепи плановете бъдещите президенти да са избирани на преки избори, а не от парламента.
Премиерът Ердоган си постави за цел присъединяването към ЕС
Премиер: Реджеп Тайип Ердоган
Ердоган, който стана премиер през март 2003 г, поведе своята партия на справедливостта и развитието (АКП) към победа на изборите през юли 2007 г.
Ердоган обяви предсрочни избори след като подкрепените от армията секуларисти блокираха избора за президент на неговия съюзник и бивш ислямист.
АКП увеличи спечелените от нея гласове на парламентарните избори през 2007 г на 47%, въпреки опитите на опозицията да представи неговата про-бизнес партия, която има ислямистки корени, като троянски кон, целящ да превърне Турция в теокрация от ирански тип.
Г-н Ердоган стана премиер за първи път няколко месеца след голямата изборна победа на неговата партия през ноември 2002 г.
Той бе възпрепятстван да се кандидатира поради предишни криминални обвинения заради четене на ислямистка поема по време на политически митинг. Промени в конституцията му постлаха пътя за парламентарните избори през 2003 г.
Той определи влизането в ЕС като основен приоритет и започна реформи, които доведоха до стартиране на преговорите за членство през октомври 2005 г.
Въпреки, че АКП има ислямистки корени, премиерът твърди, че той е ангажиран със запазването на светската държава. Произлизащ от ниските слоеве на обществото, г-н Ердоган е работил като уличен продавач за да спечели средства за образованието си. Той е учил в религиозно училище преди да изучава икономика в университета. Като кмет на Истанбул в средата на 90-те години на ХХ век той забранява алкохола в общинските сгради и спечели популярност с подобряването на качеството на услугите.
Медии
Турският ефир е жизнен, със 300 частни тв канали, повече от една дузина имат национално покритие, както и над 1000 радиостанции, състезаващи се с държавната компания за радио и тв – TRT. Собственици на голяма част от пресата, радиото и телевизията са богати фирми, като сред тях е Доган груп, водещият медиен конгломерат. Теми свързани с военните, кюрдите и политиката на исляма са много чувствителни и могат да доведат до арестуване на журналистите и криминални обвинения . Медийни наблюдатели и правозащитни организации отчитат, че журналистите биват хвърляни в затвора или са атакувани от полицията. Обичайна практика е радио и тв станции да бъдат спирани заради излъчване на деликатни материали. Някои от най-репресивните санкции срещу журналистите бяха отменени като част от реформите необходими за да се отговори на изискванията за приемане в ЕС. Базираната в Париж група „Репортери без граници“, обаче отбеляза през 2006 г., че журналистите са „все още оставени на благоволението на своеволни съдебни решения“. Според член в наказателния кодекс оскърблението към турската национална идентичност е престъпление. Този член е използван за съдебно преследване срещу журналисти и издатели. Предаванията на кюрдски език, които дълги години са били забранени, бяха въведени от националните радио и тв през юни 2004 г. като част от реформите за изпълнение на изискванията на ЕС по отношение на малцинствата. Някои чужди канали на кюрдски език се разпространяват чрез сателит.
Преса
Hurriyet – масово разпространяван ежедневник
Milliyet – масово разпространяван ежедневник
Cumhuriyet – ляв ежедневник
Turkish Daily News – на английски език
The New Anatolian – на английски език
Today’s Zaman – англоезична версия на ежедневника Yeni Asir
Sabah – ежедневник, страници на английски език
Телевизия
Turkish Radio and Television (TRT) – държавни радио и телевизия, собственик на 4 национални канала
Star TV – частна, първата телевизия нарушила държавния монопол
Show TV – частна много популярна телевизия
Kanal D – частна много популярна телевизия
ATV – чатна
TGRT – частна
NTV – частна
CNN Turk – турския клон на добре познатия новинарски канал
Радио
Turkish Radio and Television (TRT) – държавна компания, програмите и включват културно-образователната TRT1, програмата за попмузика TRT 3 и тази за класическа и тъурска фолк музика TRT 4
Kral FM – популярен частен канал
Super FM – популярен частен канал
