Настоящият стандартен двигател за спътници на базата на хидразин е силно токсичен, поради което учените разработват по-безопасни алтернативи. Изображение: NASA-JPL / Caltech

Разработването на нови двигатели за спътници, които да заменят токсичния хидразин, би направило изстрелването и оперирането със сателити по-безопасно, но учените предупреждават, че това ще изисква и прекъсване на сегашните системи. 

С нарастването на броя на спътниците, пропорционално ще се увеличи и количеството гориво, което използваме за изстрелването им. А излизането в орбита е само половината от управлението. След като един сателит е разположен на позиция над Земята, той се нуждае от метод на задвижване, за да сме сигурни, че той ще може да се движи при нужда, когато трябва да избягва космически отломки, да компенсира изоставането си с времето и дори да може сам да се изведе от орбита в края на мисията си.

Настоящият стандартен двигател за спътници е с гориво на базата на хидразин, което е силно токсично. Излагането на високи нива на хидразин може да причини множество здравословни проблеми, включително увреждане на черния дроб, бъбреците и централната нервна система. Ако хидразинът се разлее, докато сателитът все още е на земята, неговото токсично и взривоопасно естество може да се превърне в проблем за обществената сигурност.

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/

/Всеки месец публикуваме нов брой с над 15 подобни текста. Може да се абонирате и да четете списанието само за 4,50 лв. за брой (плащане всеки месец– 15-20 статии или за 49 лв. за година = над 165 статии. /