Броят на дивите животни, обитаващи Земята се очаква да намалее с две трети до 2020, според нов доклад. Това е част от масово изчезване, разрушаващо естествения свят, от който човечеството зависи.
Анализът, който е най-задълбоченият до момента, сочи, че популациите на животните са спаднали рязко с 58% между 1970 и 2012, като сме на път да загубим 67% до 2020. Изследователите от WWF и Лондонското зооложко общество изготвили доклада чрез събиране на научни данни и открили, че виновни са унищожаването на диви местообитания, ловът и замърсяването.
Създанията, които губим, от планини и гори до реки и морета, включват добре познати застрашени видове като слонове и горили, както и по-малко познати като лешояди и саламандри.
Колапсът на дивата природа е, заедно с глобалното затопляне, най-поразителният знак за Антропоцена – нова геологична епоха, при която хората доминират на планетата. “Ние вече не сме малък свят на голяма планета. Вече сме голям свят на малка планета, достигнали сме точка на насищане” – каза проф. Йохан Рокстрьом, изпълнителен директор на Stockholm Resilience Centre, в предисловието към доклада.
Марко Ламбертини, главен директор на WWF, казва: “Богатството и разнообразието на живота на Земята са фундаментални за сложните системи, които са в основата му. Животът се самоподдържа и ние сме част от същото уравнение. Изгубиш ли биоразнообразието и естествения свят, животоподдържащите системи – такива, каквито ги познаваме днес, ще се сринат.”
Той казва, че човечеството е изцяло зависимо от природата за чист въздух и вода, храна и материали, както и щастие и вдъхновение.
Докладът анализира промяната в богатството на повече от 14 000 наблюдавани популации от 3700-те вида гръбначни животни, за които има достатъчно данни. Това създава критерий, подобен на индекс на стоковата борса, който се използва от учените, за да се измери напредъкът в опитите за съхранение.
Най-голямата причина за резкия спад в броя на животните е унищожаването на диви райони за фермерство и сеч: по-голяма част от сушата на Земята е населена с хора, като само 15 % са защитена природа. Бракониерството и експлоатацията за храна са още един главен фактор. Поради неустойчивия лов и риболов, повече от 300 вида бозайници биват изяждани до изчезване, според скорошно изследване.
Замърсяването също е значителен проблем, например за косатките и делфините в Европейските морета, които сериозно са пострадали от дългогодишните индустриални замърсители. Лешоядите в югоизточна Азия са намалели рязко през последните 20 години, умирайки след хранене с труповете на добитък, натъпкан с противовъзпалително лекарство. Измежду всички животни, един от най-големите спадове се наблюдава сред земноводните, поради гъбично заболяване, за което се смята, че бива разпространявано по света посредством търговията с жаби и тритони.
Най-силно засегнатите среди са реките и езерата, където популациите на животните са намалели с 81 % от 1970 насам, поради прекомерното източване на вода, замърсяването и язовирите. Цялостният натиск е увеличен от глобалното затопляне, което измества районите, в които животните могат да живеят, твърди Майк Барет от WWF.
Някои изследователи имат известни резерви към подходa на доклада, който обобщава много различни изследвания, за да получи едно главно число. “В широк смисъл е изводът е верен, но цялото е по-малко от сумата на отделните части”- казва проф. Стюарт Пим от Университета Дюк в САЩ, като добавя, че да се гледат определени групи, например птици, е по-точно.
Докладът предупреждава, че загубите на диви животни ще се отразят върху хората и биха могли дори да предизвикат конфликти: “Увеличен човешки натиск заплашва природните ресурси, на които човечеството разчита, увеличавайки риска от несигурност за вода и храна и произтичащата от това конкуренция.”
Все пак някои видове са започнали да се възстановяват, което предполага, че бързото предприемане на мерки би могло да се справи с кризата. Смята се, че броят на тигрите се увеличава и голямата панда наскоро беше извадена от списъка със застрашени видове.
В Европа защитата на естествената среда на обитание на риса и контролът над лова му спомогнаха за петкратното увеличение на популацията му от 1960 година насам. Скорошна световна среща за дивата природа представи нова защита за люспениците (pangolins), които са най-търгуваните бозайници на света, и за палисандровото дърво – най-търгуваният див продукт от всички.
Но предотвратяването на цялостната загуба на животни и местообитания, изисква систематична промяна в начина, по който обществото изразходва ресурси, казва Барет. Хората могат да изберат да ядат по-малко месо, чиято продукция често изисква хранене със зърно, засадено на обезлесена земя. Бизнесът също трябва да гарантира, че снабдителните им вериги, например за дървесина, са устойчиви.
“Иска ни се да вярваме, че ако един бизнес изразходва суров материал за продуктите си по начин, който не е устойчив, това неизбежно рано или късно ще го извади от играта” – казва Барет. Политиците също трябва да гарантират, че всичките им политики – не само тези, насочени към околната среда – са устойчиви, добавя той.
“Докладът е доста шокиращ кадър от мястото, на което се намираме” – казва Барет. “Надеждите ми са да не простираме ръце в отчаяние – няма време за покруса, трябва да се мотивираме още и да действаме. Оставам убеден, че можем да намерим своя устойчив път през Антропоцена, но трябва да има желание, за да го направим.”
Превод: Петя Христова
Източник: The Guardian
