Стамен Григоров: лекарят от Трънско, който подари на света бактерията на киселото мляко

 

На 27 октомври 1878 г. в планинското село Студен извор, Трънско, се ражда Стамен Григоров — български лекар и микробиолог, чието име днес се свързва с една от най-разпространените бактерии в хранителната индустрия по света. Малцина учени от началото на XX век имат толкова пряка и трайна връзка между едно скромно откритие и цял глобален отрасъл. Индустрията за кисело мляко и пробиотични храни се крепи и днес върху резултата, който Григоров публикува навремето като млад лекар в Швейцария.

Той учи природни науки в Монпелие, Франция, а след това продължава медицинското си образование в Женева, Швейцария. Там става асистент на професор Леон Масол, специалист по бактериология, и именно в неговата лаборатория през 1905 г., на 27-годишна възраст, Григоров прави откритието, с което влиза в историята на науката.

Изследвайки проби от българско кисело мляко, той изолира и описва бацил, отговорен за млечнокиселата ферментация — микроорганизъм, който международната научна общност по-късно нарича Lactobacillus bulgaricus в чест на родината на откривателя. Резултатите си Григоров публикува в швейцарското медицинско списание „Revue Médicale de la Suisse Romande“.

Откритието бързо привлича вниманието на водещи учени от епохата. В Пастьоровия институт в Париж работата на Григоров стига до Иля Мечников — бъдещ нобелов лауреат, — който потвърждава данните и по-късно развива собствена теория за връзката между чревната микрофлора и стареенето, вдъхновена отчасти именно от млечнокиселите бактерии в българското кисело мляко. Така едно локално наблюдение от малка балканска страна се превръща в отправна точка за идеи, които и до днес стоят в основата на изследванията върху пробиотиците и здравето на храносмилателната система.

 

 

Въпреки предложенията към него за академична кариера в Женева, Григоров се завръща в България веднага след откритието си през 1905 г. Работи като участъков лекар, а по-късно и като директор на болница в Трънско — избор, който показва, че вижда призванието си преди всичко в практическата медицина и в служба на родния край.

Научният му интерес обаче не спира дотук. През декември 1906 г. в парижкото списание „La Presse Médicale“ излиза негово съобщение за изследвания върху антибактериалните свойства на плесента от рода Penicillium срещу туберкулозната бактерия. Работата е проведена в лабораторни условия, върху животни и върху пациенти. Важно е да се уточни, че Григоров не е създател на противотуберкулозна ваксина — тя е по-късно дело на Алберт Калмет и Камий Герен от Пастьоровия институт. Изследването му обаче е сред ранните научни опити да се използва антибактериалният потенциал на плесенните гъбички, десетилетия преди терапевтичното приложение на пеницилина да бъде утвърдено от Александър Флеминг, Хауърд Флори и Ернст Чейн.

 

Цялата статия, както и още материали от света на науката, прочетете в новия Брой 201 на сп. Българска Наука.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.