Характерни черти на спартанския обществен и държавен строй са несъмнено  неговата архаичност и неговото по-бавно развитие. Сравнен с обществения  и държавния строй на повечето полиси по западния бряг на Мала Азия, в  централните части на континентална Гърция и с редица полиси на о.  Сицилия и по бреговете на Южна Италия, общественият и държавният строй  на Спарта бие на очи като някакво „изключение“. Причините за това  трябва да се търсят преди всичко в неразвитата икономика на Спарта. За  нейното състояние са допринесли до известна степен и природните  условия. Лакония, областта, в която възникнала сравнително рано  спартанската – държава, била в същност отрязана откъм морето и  предразполагала населението си, от една страна, към затвореност, а, от  друга, към грабителски спрямо съседите, особено спрямо плодородната  западна долина на Месения.
Когато наблягаме на изостаналостта на спартанските порядки, ние имаме  предвид не само натурално-аграрния характер на нейната икономика, но и  значителните остатъци от родовия строй и военната демокрация, както и  немалкото остатъци от патриархалното робство, отразени бегло, но  достатъчно ясно в изворите. При характеристиката на държавния и  обществения строй на Спарта не бива да се изпуска основното, а именно,  че през време на цялото свое историческо развитие Спарта си е оставала  аграрна страна с особен режим на владеенето и обработването на земята.  Откъсите от произведенията на различни гръцки автори, илюстрират  архаичността на спартанския държавен и обществен строй. Те ярко  разкриват господстващата роля на спартанците в общината на „равните“ и  нечовешката експлоатация, на която те подлагали в продължение на векове  илотите. От не по-малко значение са и моментите на класовата борба  между илотите и спартиатите, като откъсите, където личат тези моменти,  са дадени преди текстовете, в които се описват политическите институции  в Спарта. Не са пропуснати и най-типичните места у античните автори,  които засягат важни моменти от надстроечните явления. Така тук са  поместени доста откъси от войнишките песни на Тиртей.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-знаменитият от неговите [на Ликург] предци бил Сой [Соос], през  чието царуване спартанците превърнали илотите в роби и присъединили към  своите владения значителна част от територията на аркадците. Разказва,  че веднъж, когато Сой бил обкръжен от жителите на Клитор в една твърде  трудна и безводна местност, той им предложил да се спогодят, като им  върне онези техни земи, които бил завоювал, при условие, че те позволят  на него и на цялата му войска да се напие от близкия извор. Мирът бил  сключен под клетва. Тогава Сой събрал цялата си войска и обещал да даде  престола си на оногова, който няма да пие вода. Никой обаче не могъл да  се въздържи и всички се напили с вода. Единствен само царят, като  слязъл от височината, пред очите на всички и още в присъствие на  противника само се напръскал с вода. Той се оттеглил, но не върнал  завладяната от него земя, като се позовал на това, че „не всички пили  вода“.

За да премахне окончателно всякакво неравенство и несъразмерност,  Ликург искал да раздели и движимото имущество, но тъй като виждал, че  гражданите понасят тежко обстоятелството да бъдат лишавани от своето  имущество, той тръгнал по околен път и чрез своите държавнически  мероприятия успял да преодолее користолюбието всред гражданите. Преди  всичко той извадил от обръщение златните и сребърните монети,  постановил да се използват само железни монети, но и последните със  своето голямо тегло и обем притежавали съвсем незначителна стойност,  тъй като за десет мини от тях било необходимо да се строи в домовете  голямо помещение и те да се превозват с кола.

След това той [Ликург] прогонил от Спарта излишните и безполезни  занаяти. Впрочем даже и той да не премахнал тези занаяти, те от само  себе си щели да замрат, тъй като изделията на тяхното производство при  съществуващата монета не щели да намерят пласмент. Защото железните  монети не били в обръщение у останалите гърци, били осмивани и нямали в  техните очи никаква стойност, тъй като с тях в чужбина не могло да се  купи никаква стока, нито предмети на разкоша. В спартанските пристанища  не пристигали никакви чужди кораби. В Спарта не се явявали нито  софисти, нито просяци, които се занимавали уж с гадания, а в същност с  подаяния около храмовете, нито съдържатели на домове с леки жени, нито  пък майстори-занаятчии, които изработвали златни и сребърни украшения,  тъй като не били налице и съответните за подобна търговия монети.
По този начин луксът, като бил лишен от онова, което го поддържало и  хранело, малко по малко замрял и изчезнал от само себе си. Онези хора,  които били натрупали голямо имущество, нямали никакви предимства пред  бедните, тъй като нямали никаква възможност да извадят своето богатство  на показ, а трябвало да го държат сякаш зазидано и скрито в домовете  си, без да могат да го употребят. Ето защо и обикновените съдове, и  всичко необходимо, като кревати, столове, маси, започнало да се  изработва в най-добро качество от самите спартанци, а спартанските кани  [котони] според думите на Критий (в. р.) намирали най-добро приложение  по време на походите, тъй като понякога от тях се налагало по  необходимост да се пие вода, а тези съдове прикривали мътния и цвят,  тъй като извитите им краища задържали калта и от тях могло да се пие  сравнително по-чиста вода. Автор на всички тези мероприятия бил  законодателят Ликург. Занаятчиите, които дотогава изработвали луксозни  предмети, трябвало да прилагат занапред своето майсторство при  изработването на предмети от първа необходимост.

Една друга наредба на Ликург била насочена също така против разкоша, а  именно покривите на всички къщи трябвало да бъдат изработвани само с  брадва, а вратите — само с пила. При това се забранявала употребата на  каквито и да било други сечива.

Либаний, виден и плодовит оратор. (314—393 г.), роден в Антиохия,  бил един от най-даровитите представители на т. нар. „втора софистика“ в  гръцката литература през време на преходния период от късногръцката към  византийската литература. След като завършил своето реторическо и  философско образование в Атина, той открил своя собствена школа в  Константинопол, в която се оформили и някои видни представители на  раннохристиянската реторика и апологетика.

Лакедемонците си позволяваха пълна свобода да убиват илотите и за тях  Критий казва, че в Лакедемон съществува най-пълно робство за едни и  най-пълна свобода за други.
„Та поради какво друго — казва самият Критий — освен от недоверие към  самите тези илоти спартиатът прибира при себе си дръжките на щитовете  им? Той не върши това във време на война, когато е необходимо да бъде  във висша степен съобразителен и чевръст. Той се движи, държейки винаги  копие в ръцете си, за да бъде по-силен от илота, та в случай че този  последният се разбунтува, да бъде въоръжен само с щит. Спартиатите  изнамерили и ключалки за вратите си, като искат чрез тях да възпрат  коварните замисли на илотите.“
Това би било равносилно на онова чувство, което изпитваш, когато живееш  с някого, от когото се страхуваш, и не смееш да си поемеш дъх от  опасностите, които очакваш. И как могат онези, които даже и във време  на закуска, и на сън, и когато извършват каквато и да било друга  работа, са въоръжени поради страх от робите, как подобни хора могат да  се наслаждават на истинска свобода? Също както царете на спартанците  съвсем не били свободни поради това, че ефорите били властни да вържат  и да екзекутират царя, тъй и всички спартиати се лишили от своята  свобода, понеже живеели при условията на омраза от страна на робите.

От многобройните преобразования, които Ликург въвел, най-същественото  било учредяването на съвета на геронтите(в.р.). Последният според  думите на Платон, бидейки приравнен по значение с властта на царете,  която била придобила характер на подчертан произвол, се изравнил по  влияние с нея при разрешаването на най-важните въпроси, съдействал  повече от всичко друго за запазването на държавата и внесъл мъдрост в  управлението. И действително държавното управление, което преди това  било лишено от стабилност и клоняло ту към страната на царете е  тенденция за установяване на тирания, ту към страната на народа за  възтържествуването на демокрацията, след като в средата между тези  крайности била поставена опора във формата на властта на геронтите  [старейшините], придобило равновесие и твърде стабилно устройство.  Причината за това било обстоятелството, че двадесетте и осем геронти,  присъединявайки се към царете, имали възможност да се противопоставят  на демокрацията, а от друга страна, те имали възможност да поддържат  народа да не допусне установяването на тиранията.

Отначало Ликург назначил геронтите, както казахме по-горе, от средата  на онези хора, които вземали участие в неговите планове и мероприятия.  Впоследствие обаче той установил такъв ред, че ако някой от тях умре,  на мястото на умрелия се назначава друг от онези, които били над 60  години и по признанието на всички се отличавали по своята доблест. И  това признание се смятало за най-велико и най-достойно за съревнование  благо между хората. Състезанието се водело не за това, дали някой ще  бъде обявен от съдиите за най-бърз от бързите в тичане или най-силен от  силните, но за това, дали той ще бъде признат за най-добър и  най-благоразумен между добрите, за да може след това да притежава за  цял живот, тъй да се каже, като победна награда целокупната власт в  държавата, да има властта да наказва със смърт, с лишаване от  гражданска чест, с една дума, да решава най-важните въпроси. Самото пък  подбиране на най-добрите ставало по следния начин: когато народът се  стичал на събранието, специално избрани мъже, които трябвало да  отсъждат в случая, се затваряли в едно помещение наблизо до народното  събрание, така че не виждали онова, което ставало в народното събрание,  а самите те оставали скрити за другите и само слушали виковете на  събралия се народ. Както и в други случаи, така и в този народът  решавал избирането с викове, при което кандидатите, които се  състезавали, били въвеждани в събранието не изведнъж, а по жребие един  след друг и минавали мълчаливо пред събранието. Онези мъже, които се  били затворили, имали дъсчица за писане и отбелязвали за всеки  поотделно силата на виковете, без да знаят за кого се отнася тя, а  знаели само, че това е първият, вторият, третият или който и да било от  списъка на онези, които се въвеждат. Оня, при чието появяване имало  повече викове и те звучали по-силно, отколкото при другите, него те  обявявали за избран.

16. Родителят не бил властен да разполага с възпитанието на своята  рожба, а я занасял в т. нар. лесха, място, където се намирали старшите  членове на съответната фила, които подлагали на преглед детето. Ако то  се окажело добре сложено и здраво, те възлагали на баща му да го  отгледа, като при това му отделяли един от деветте хиляди дялове земя.  Ако обаче детето било хилаво и уродливо, те го хвърляли в „Апотетите“  на планината Тайгет (така се наричала една местност, в която имало  много пропасти). Според тях животът на новороденото бил еднакво  безполезен както за самото него, така и за държавата, в случай че то  било хилаво и слабо още при самото си раждане. Ето защо жените, за да  изпитат здравето на новороденото, го окъпвали не във вода, а във вино.  Казват, че епилептичните и въобще болезнените деца се вкочанясват от  силното вино, а здравите стават още по-здрави и силни от него.  Кърмачките, които се грижели за децата, извършвали своята работа с  умение. Те не повивали децата в пелени, а давали пълна свобода на  крайниците на тяхното тяло, както и на самото тяло, като ги приучвали  да не ядат много, да не бъдат капризни в яденето, да не се боят от  тъмнина и да не се плашат, когато остават сами, както и да не  капризничат и плачат. Ето защо даже и гърците извън Спарта поръчват за  своите деца спартански дойки. Разказва се, че дойката на атинянина  Алкивиад била спартанката Амикла. По думите на Платон впоследствие  Перикъл назначил за негов възпитател роба Зопир, който по нищо не се  отличавал от другите роби, докато Ликург не възлагал възпитанието на  спартанските деца нито на купени, нито на наети срещу заплата  възпитатели. Също така той не позволявал на бащите да възпитават  синовете си така, както те намирали за необходимо. Спартанците събирали  всички деца, навършили седем години, заедно и ги разделяли на агели  [стада]. Те живеели и се хранели при еднакви условия и привиквали да  прекарват времето си заедно. За началник на агелата се назначавал онзи,  който се отличавал от другите със своята съобразителност и смелост във  военните упражнения. Останалите трябвало да го гледат и да вземат  пример от него, да се подчинят на нарежданията му и да понасят с  твърдост наказанията, които той им налагал, тъй като тази школа била  школа за безпрекословно послушание. Старците наблюдавали игрите на  децата и често пъти нарочно ги подбуждали към свади. Скарвали ги и по  този начин много добре изпитвали характера на всяко дете — дали то е  храбро и дали няма да побегне от бойното поле.
На четмо и писмо те се учели само с оглед на практическата полза от  това, а цялото им останало възпитание се свеждало до това да се  подчиняват безпрекословно, да бъдат издръжливи на усилия и да  побеждават в боя. Затова и с напредването на възрастта им тяхното  обучение ставало по-сурово. Стрижели им косата до кожа, привиквали ги  да ходят боси и да играят заедно, обикновено без дрехи. След като  навършвали дванадесет години, снемали им хитона и им давали по един  химатий всяка година. Кожата им била загоряла и груба. Те не правели  топли бани и никога не си мажели тялото и само няколко дни през  годината вземали заедно с другите участие в грижите за тялото си. Те  спели заедно по „или“ [отделения] и по агели върху постели от тръстика,  която сами те събирали по бреговете на р. Еврота, като я кършели с ръце  без помощта на ножове. През зимата подлагали под тръстиковата постеля и  пласт от вълчи трън. От това растение слагали и в самата тръстикова  постеля, защото се смятало, че държи топло.

17. На тази възраст най-изтъкнатите и знатни младежи започват да се  сдобиват с т. нар. „любимци“. Старците им оказвали голямо внимание,  като ги навестявали твърде често в техните школи за гимнастически  упражнения и наблюдавали как се биели или как се надсмивали един  другиму. Понеже всички те се смятали за бащи, учители и наставници на  младите хора, вършели това съвсем не между другото. По този начин онзи  младеж, който се е провинил в нещо, не могъл да избегне нито мъмренето,  нито пък наказанието, защото не съществувало място, където да му се  удаде това. Освен това към младежите се числял още един възпитател от  средите на най-знатните и най-издигнатите, в нравствено отношение  граждани, т. нар. педоном, а самите те избирали по агели най-умните и  най-смелите за „ирени“. Ирени се наричали онези, които вече втора  година били излезли от детската възраст, а мелирени се наричали  старшите измежду юношите. Такъв двадесетгодишен ирен командвал своите  подчинени във време на бой, а когато се намирали у дома си, ги  използвал като прислужници, когато обядвал. На по-големите той нареждал  да му носят дърва, а на по-малките — зеленчуци. Те му донасяли всички  тези неща, като крадели; едни от тях шарели из градините, а други се  промъквали в сиситиите на възрастните мъже, като се стараели да  действат ловко и предпазливо. Ако обаче някой от тях бъдел заловен в  кражба, биели го безпощадно с бич като лош и неловък крадец. При удобен  случай те крадели ястия, като се учели да нападат спящите и немарливи  пазачи. Наказанията обаче за заловения в кражба били бой и принудително  гладуване. Храната на спартанците била твърде оскъдна, за да бъдат по  този начин принудени да се борят със собствени сили с лишенията и да  бъдат смели и ловки.

2. Ликург заварил у спартанците такива порядки, каквито съществували и  у останалите гърци, когато всеки обядвал у дома си. Като си дал обаче  сметка, че това обстоятелство е причина за лекомисленост и отпуснатост,  Лйкург направил техните съвместни обеди публични, като по този начин  смятал, че ще направи невъзможно нарушаването на наредбите. На  гражданите той разрешил да употребяват в такова количество храна, че да  не се пресищат без мяра, но и да не чувстват недостиг. Впрочем на тези  обеди често се дават добавки във вид на убит дивеч; случва се понякога  така, че вместо дивеч богатите поднасят на трапезата често пшеничен  хляб. По този начин трапезата никога не остава без яденета, докато  онези, които се хранят на нея, не се разотидат, а, от друга страна, тя  не е свързана с много големи разноски.
8. Освен това Ликург бил забелязал, че храната придава на онези, които  работят, хубав цвят, здрави мускули и голяма сила, докато онези, които  безделничат, затъпяват и се обезобразяват от нея. Ликург сметнал, че  тези негови наблюдения имат голямо значение, а като размислил и това,  че даже и на онзи, който работи доброволно и усърдно, макар и той да е  в напреднала възраст, физическите му сили са в добро състояние, той  предписал всеки от най-старите, който се намирал ежедневно в гимназия,  да бди никой да не извършва работа, по-малка от храната, която му се  дава.
9. Струва ми се, че в това отношение не се е измамил, защото не бихме  могли да намерим хора нито по-здрави, нито телесно по-крепки от  спартиатите. Последните упражняват еднакво и равномерно нозете си,  ръцете си и врата си.

X, 1. Ето кои неща са от полза за всички както във време на мир, тъй и  във време на война. Ако обаче някой желае да узнае какви нововъведения  е изнамерил Ликург по отношение на военните походи, той ще научи това в  следните редове.
2. Преди всичко ефорите разгласяват посредством глашатая кои набори от  конницата и пехотата трябва да потеглят на поход; по същия начин се  постъпва и по отношение на занаятчиите, които трябва да тръгнат с  войската. Лакедемонците са снабдени също така изобилно и по време на  своите походи с всичко онова, което останалите гърци използуват в  полисите. Освен това се издава заповед да се доставят на войската  всички онези материали, от които тя би могла да се нуждае, като тези  материали се товарят отчасти на талиги, отчасти на гърба на товарните  животни, така че онова, което би могло да липсва, не би могло да остане  незабелязано.
3. Облеклото на бойците във време на война е следното. Те трябва да  носят червени дрехи и медни щитове, тъй като това облекло най-малко  приличало на женското и било особено пригодно за военни цели. Дрехи с  такъв цвят са най-лъскави и бавно се замърсяват. Освен това той  разрешил на онези, които са достигнали мъжка възраст, да си оставят  коси, като смятал, че по този начин те ще изглеждат по-едри, а освен  това ще имат по-благороден и по-внушителен вид.
4. Така снабдени, бойците били разпределени от Ликург по на шест мори  конници и пехотинци. Всяка пехотна мора има един полемарх, четири  лохаги, осем пентокостери и шестнадесет еномотарси1. В тези мори  еномотиите се строяват по дадена команда било в една, било в три, било  в шест редици.
5. Повечето хора са склонни да мислят, че тактиката на лакедемонците е  нещо твърде сложно. Това схващане обаче съвсем не отговаря на  действителността. В същност всяка отделна редица във войсковите части  има свой простат [командир] и всяка. редица носи със себе си онова,  което и е не-обходимо.
6. Тази тактика на спартанската войска може тъй лесно да се схване, че  никой, който е в състояние да различава отделните бойци, не би се  объркал. И тъй едни трябва да вървят начело на редиците, а други — да  ги следват. Разгъването на редиците се командува във всяка еномотия от  еномотарха, кой- то изпълнява функциите на вестител. По дадена команда  редиците се построяват в боен ред със съответно по-голяма или по-малка  дълбочина. Едва ли има обаче нещо по-лесно от това за заучаване.
8. Спартанците извършват с голяма леснота всички придвижвания, които се  струват толкова трудни на учителите по тактика. Когато те са построени  в походна колона, разбира се, че еномотиите се движат в тази колона  една подир друга. Ако обаче през време на марша в походната колона се  появят неприятелски сили, тогава всеки еномотарх получава заповед да  разгъне своите хора по фронта наляво и това става с цялата колора,  докато войската се построи в боен ред с фронт срещу неприятеля. Когато  обаче войската е построена по този начин и неприятелят се яви изотзад,  всяка редица извършва контра-марш, тъй че най-добрите бойци, които в  случая са останали в задните редове, да могат да се озова-т в първите  редици срещу неприятеля.
9. Не се смята за неудобство, че при тази маневра командирът се оказва  отляво на своята част; напротив, това се смята понякога за  преимущество. И наистина, ако някои биха направили опит да го обкръжат,  той би се оказал незащитен не от страната на своята част, но от онази  страна, която в същност е защитена от щита. Когато обаче понякога се  налага командирът да бъде на дясното крило, в такъв случай еномо-
. тията извършва контрамарш отляво и фалангата се обръща така, щото  командирът се оказва на дясното крило, а опашката на частта става ляво  крило.
10. В случай, че неприятелят се появява, строен в боен ред, отдясно,  когато войската се движи в маршова колона, тогава не е необходима друга  маневра освен всеки лох да се раз-вце като триера, която е насочила  носа си по посока на неприятеля, и по този начин лохът, който се намира  на опашката, се оказва надясно. Ако пък, от друга страна, неприятелят  напада отляво, на това може също да се попречи, като той бъде отблъснат  или пък като всеки лох бъде насочен срещу противника, така че лохът се  намира на опашката, бъде разположен наляво.
XII, 1. Аз бих желал да изложа също така и как според Ликург трябва да  се устройват военните лагери. Тъй като ъглите на един четириъгълник не  са особено пригодни да окажат ефикасна съпротива на противника, Ликург  построявал лагера във вид на окръжност в случаите, когато последният не  бил разположен на никаква височина, която да му обезпечи сигурност, или  пък се опирал с гръб на някакво укрепление, или пък на бреговете на  река.
2. През деня той поставял постовете при оръжието, които да наблюдават  вътрешността на лагера, тъй като те не се поставят да наблюдават онези,  които са неприятели, а за да бдят за вътрешния ред. Наблюдението на  неприятелите е работа на конниците. Те се разполагат на такива места,  от които да забележат колкото може от по-далеч всяко настъпление от  страна на противника.
3. За през нощта пък Ликург установил обичая по предните постове да се  поставят на стража скиритите2. В наши дни същата роля изпълняват  наемниците, ако има във войската такива.
4. Що се отнася пък до обичая на спартиатите да не се движат никога без  копие в ръка, има се пред вид, че причината за този обичай е същата,  която се корени и в обичая робите да бъдат държани далеч от мястото,  където се поставя оръжието. Не трябва да се удивяваме и на това, че  даже когато трябва да извършат физиологическите си нужди, войниците не  се отдалечават от другарите си и от оръжието си освен дотолкова,  доколкото се налага да сторят това, за да не си пречат един друг. И  всичко това те вършат с оглед на своята сигурност.

Песните на Тиртей, един от малцината представители на спартанската  поезия, са твърде важен извор за военния бит на спартиатите. Тиртей  живял и творил през втората половина на VI в. лр. н. е., като съответно  на атинския си произход написал своите песни не на дорийски, а на  йонийски диалект. Въпреки това неговите песни, които спадат към  гръцките елегии-двустишия, съставени в хекзаметър и пентаметър, били  твърде популярни всред ръководещата класа в Спарта, защото в тях се  възпявали и насърчавали нейните военни успехи за завладяването на  Месения и за смазването на каквато и да било съпротива от страна на  потиснатото и експлоатирано население.
За тази [плодородна земя] се сражаваха безспирно в про-дължение на  деветнадесет години бащите на нашите бащи, онези храбри бойци с  безстрашно сърце, и на дванадесетата година месенците, като изоставиха  плодородната си земя, избягаха във високата планина Итома.
И месенците подобно на осли, притиснати от тежко бреме, пъшкат под  тежкото иго, понасяйки го по необходимост, а нивите им носят само  половината от урожая. . .
Сладко е за храбреца да пожертвува своя живот в бой за родината   си,   като   загива   в  първите,  редици   на  доблестните
бойци.
Да напуснеш родния си град и плодородните ниви и да бъдеш доведен до  просяшка тояга — това, напротив, е най-тежка и горчива участ.
Страхливецът е осъден да се скита в чужбина с милата си майка, със  стария си баща, с младата си жена и с невръстните си деца. Ще живее той  омразен за онези, у които е намерил подслон, и ще бъде преследван от  нужди и страшна нищета.
Такъв човек позори своя род, покрива със срам бляскавия си изглед и бедите и безчестието следват по неговите стъпки.
И ако наистина бродещият скитник не може да очаква нито топли грижи,  нито почит, нито пък съчувствие в своята беда, то нека се сражаваме  храбро за родната си земя, нека защищаваме своята челяд и умрем, като  не жалим своя живот.
И тъй, младежи, бийте се, като останете здраво сплотени един до друг в  бойните редици, като не давате на другите пример за срамно бягство или  пък за жалка страхливост.
Запазвайте в гърдите си своя дух крепък и готов за велики подвизи,  когато потеглите на бой с врага. Не изоставяйте по-старите бойци, чиито  колене са вече отслабнали. Не бягайте назад, като оставите жертва на  неприятеля старците. Страшен позор е за вас, когато в първите редици на  бойците загине някой по-стар мъж и лежи пред редиците от млади бойци.
Тъй като вие всички сте потомци на непобедимия в битки Херакъл, бъдете смели и бодри, защото Зевс още не се е отвърнал от вас.
Не се страхувайте и не бойте се от вражеските пълчища, а всеки от вас  нека държи щита си право и неотклонно в първите редици, като смята  живота за омразен, а мрачните пратеници на смъртта са толкова скъпи,  колкото не са скъпи за сърцето му дори слънчевите лъчи.
Вие всичките сте запознати с разрушителното дело на бога Арес, който  причинява много сълзи, познавате добре и ужасите на разрушителната  война!
Младежи, вие всички сте виждали как едни мъже бягат, а други ги  преследват; на тези, и на другите зрелища вие сте се нагледали до  насита.
Истински бойци обаче са онези, които, сгъстявайки плътно своите редове,  се решават да влязат в ръкопашен бой в първите редици; те дават  по-малко жертви, а спасяват онези, които стоят зад тях; жалките  страхливци и бегълци от строя погубват обаче в миг и завинаги цялата си  чест.
Не може да се намери някой, който да може да разкаже докрай всички  мъчения, които се струпват върху страхливеца, който сам си е причинил  този позор. За честния боец е твърде трудно да прониже в гърба едного,  който бяга от полето на убийствената битка.
Срамно и позорно зрелище представя мъртвецът, прострян в праха и промушен с копие, което е забучено в гърба му.
И тъй всеки да крачи с широка крачка или да впие здраво нозе в земята и  да стои на мястото си, прехапал устните си със зъби. Прикривайки  бедрата и коленете си долу и гърдите и раменете си с изпъкнал щит,  кръгъл и от яка мед, нека всеки боец размахва в десницата си своето  мощно копие, развявайки при това страшния перчем над главата си. И нека  той да се учи на трудното военно дело всред вихъра на бойните подвизи и  да не стои с щита си вън от обсега на летящите стрели. Нека той върви в  ръкопашния бой и да поразява врага, като нанася рани с дългото си копие  или меча си. Нека всеки, поставил нога до нога, опрял щит до щит и  вдъхващ страх перчем до перчем и шлем до шлема на своя другар, и плътно  прилепил гърди до гърди, се сражава с неприятеля, сграбчил 3драво в  ръка копието си или дръжката на меча си. А вие, гимнети2, като  прибягвате и се затулвате тук или там под щитовете си, обсипвайте  ненадейно неприятеля с градушка от огромни камъни или пък хвърляйте във  вражите редове леките си копия под закрилата на онези бойци, които  крачат в боя в пълно въоръжение.