Следи в древни зъби показват употреба на бетелова ядка преди до 25 000 години

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Два човешки скелета от индонезийския остров Сулавеси пазят необичайна следа от всекидневието на древните ловци-събирачи. По зъбите им има дълбоки, заоблени бразди, а в самата зъбна тъкан изследователи откриват ареколин — основното невроактивно вещество в семената на арековата палма. Съчетанието подсказва, че хората са смучели цели бетелови ядки многократно и продължително. По-старият индивид е живял приблизително преди 25 000–16 000 години, което отнася практиката далеч преди появата на земеделието.

Екипът, воден от археолога Адам Брум от Университета „Грифит“, публикува резултатите в списание Science Advances. В работата участват и учени от Университета „Хасанудин“ в Макасар и индонезийската Национална агенция за изследвания и иновации. Вторият изследван човек е датиран между 7600 и 6300 години преди настоящето. И при двамата формата на износването е достатъчно необичайна, за да насочи учените към поведение, различно от обикновено дъвчене на храна.

Това, което разговорно наричаме бетелова ядка, всъщност е семето на палмата Areca catechu. Днес то често се раздробява и смесва с гасена вар и други съставки, след което сместа се дъвче. Варта улеснява преминаването на ареколина във форма, която организмът усвоява по-бързо. Употребата е широко разпространена в части от Южна и Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион и предизвиква лека еуфория и повишена бодрост.

Археологическият проблем е, че растителните останки рядко се запазват за толкова големи периоди от десетки хиляди години. Затова изследователите търсят косвени следи. Те сравняват особените бразди по зъбите с ефекта от продължително задържане и смучене на твърдо семе. После добавят химичен тест: в зъбната тъкан е засечен ареколин. Тази молекулна следа свързва износването конкретно с прием на арекова ядка, а не само с неизвестен твърд предмет.

Екипът проверява и дали цяла, необработена ядка изобщо може да освободи достатъчно активно вещество без гасена вар. За целта семена са накиснати в изкуствена слюнка, а полученият разтвор е изпитан върху клонирани човешки рецептори, изразени в яйцеклетки на жаба — лабораторна система за измерване на действието върху клетъчни белтъци. Резултатите показват, че простото смучене може да освободи количество ареколин с физиологичен ефект. Това прави предложеното обяснение биологично правдоподобно.

Откритието оспорва досегашната представа, че устойчивите традиции за употреба на психоактивни вещества са възникнали главно след появата на уседналия живот и земеделието. Известни ферментирали напитки от Близкия изток са на около 13 000 години, но находката от Сулавеси може да е значително по-стара. Авторите я определят като възможно най-ранното документирано свидетелство за обичайна употреба на невроактивно растително вещество.

Зъбите разкриват и цената на този навик. Продължителното смучене на твърдите, абразивни семена е могло да изтърка коронките до оголване на пулпната кухина. Това означава болка, трудности при хранене и по-висок риск от хронична инфекция. Ареколинът има и обезболяващо действие, затова учените допускат, че първоначалният мотив може да е бил облекчаване на зъбобол. Това обаче е хипотеза, а не пряко доказан мотив: поведението може да е имало и социална, ритуална или някаква друга роля.

Трябва да се внимава и с израза „най-ранна употреба на наркотик“. Изследването разглежда само два индивида от конкретен регион. То показва, че практиката е съществувала там, но не установява колко разпространена е била, нито изключва по-стари практики, от които не са останали откриваеми следи. Датировката на по-стария скелет е в доста широк интервал — някъде между 25 000 и 16 000 години назад във времето.

Най-силният извод идва от съвпадението на независими линии на доказателства: характерно механично износване, химична следа в зъбите и лабораторна проверка, че цяла ядка може да освобождава ареколин. Така малък детайл от два древни скелета отваря прозорец към поведение, което обикновено остава невидимо в археологическия запис — търсенето на вещества, променящи усещанията, много преди хората да започнат да обработват земята.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.