През последните 25 години средната скорост на ветровете над океаните и моретата се е увеличила, а наред с това се е увеличила и височината на вълните, което прави морските и океанските води по-бурни.
Изследователите, ръководени от Ян Йънг от Университета по технологии Суинбърн в Австралия, докладват, че в продължение на изследвания период средната скорост на вятъра над океаните и моретата се увеличава с 0,25% на година. Ако тази тенденция се запази, океанските бури могат да станат значително по-разрушителни през следващите десетилетия. Строителните инженери вероятно ще трябва да планират по-ниски сгради по крайбрежията.
Ако ветровете продължават да увеличават скоростта и силата си в същия размер, през следващия половин век броят на разрушителните урагани от последното пето ниво на скалата на Фуджита ще се увеличи.
И тъй като по-силните ветрове предизвикат по-големи изпарения, това пък може да доведе до повече водни пари във въздуха, дори – и без влиянието на глобалното затопляне, а оттам – и до по-голяма вероятност за валежи.
Въпреки, че зад тази тенденция е възможно да стои изменението на климата (и по-конкретно – глобалното затопляне), тя може и да не е предизвикана от това, а да е просто част от природните цикли, които стимулират промяната в скоростта на ветровете.
Без значение дали промените в климата са виновни за тази тенденция или – не, по-силните ветрове ще окажат влияние върху климата.

Преди две години друг екип от учени, ръководени от Ойген Такъл от Университета на Айова, публикува изследване за скоростта на вятъра над земята, показващо нейния спад, а не – увеличаване.  „Не мисля, че резултатите от изследването на колегата Йънг са в явно противоречие с нашите констатации за спад на скоростта на вятъра над земята, тъй като са получени при измервания в различни среди.“, казва Такъл.  
Вятърът представлява движение на въздушите маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане. При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята — хоризонтално и вертикално.
За посока на вятъра се приема посоката, от която той духа, като тя може да бъде определена с помощта на ветропоказател. Северният вятър духа от север на юг. Посоката на вятъра лесно се определя по движението на леки предмети — дима, тревата, растенията.
Древните гърци са наблюдава сезонната промяна на ветровете, свидетелство за което е Кулата на ветровете в Атина. Днес измерванията на скоростта на вятъра се извършват с помощта на ветромери (анемометри).
Освен в транспорта, енергията на вятъра се използва за задвижване на различни механизми още от Древността. Например – на вятърни мелници и на пещи за добив на желязо. В наши дни вятърът се използва за производство на електричество чрез вятърни генератори.  

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.wfaa.com/
http://news.discovery.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Wind