Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца
Фамилията Хаджитошеви от Враца са между най-видните и заслужили български фамилии през Възраждането. Те били в родствени връзки не само на територията на Враца, но и с доста известни дейци от Видин, Оряхово, София и други селища в страната. Имали сродници в различните градове на Сърбия, Австрия и Румъния. Това превръща хилядите документи, достигнали до нас, в богат извор на проучвания в областта на българския език, на палеографията, топонимията, ономастиката, генеалогията, хронологията, метрологията, нумизматиката, сфрагистиката и на редица други, основни и помощни научни дисциплини. Дава ни нагледна представа за цялостния процес на идейното и политическо съзряване по време на Българското възраждане. Макар и непълно, силно фрагментирано с повредени, избелели и липсващи понякога текстове, така наситено със сведения, изпъстрено с имена на лица, на селища и манастири, отразява ярко духа и спецификата на епохата.
Това е непресъхващ исторически извор за проучване на нашето далечно минало от най-различен аспект. По своя характер, произход и възникване, този архив е личен, но той притежава много по-широки измерения, които надхвърлят границите на семейността, той придобива общонационални мащаби. Това се дължи на обстоятелството, че това е фамилия с ярко национално съзнание и крупни изяви в икономическия, политически и просветен живот през Възраждането. Най-ранният източник в архива датира от средата на 18. век, от 1751 г., а най-късният от 30-те години на нашия век, по-точно от 1939 г. Следователно цели две столетия са вплетени в страниците на тези документи, факт който много рядко се наблюдава у нас в архивите на българските дейци.
Най-силно наситеният период е този до Освобождението. Характеризира се с една неизменна и логическа последователност и непрекъснатост на сведенията, а това ни помага да уловим тенденциите и да ги проследим като еволюция във времето. Между 1800 и 1827 г. в архива има документи от всички последователни години с изключение само на 1807 г. Това го прави уникален. В това се крие и неговата голяма стойност, както и в неговото богато и много разнообразно съдържание. Биографичният оттенък позволява да се възстанови максимално родословното дърво и се проследят отделните взаимовръзки в рода Хаджитошеви, започвайки от Хаджи Тошо Ценов и се стигне до по-късните му издънки. Видно е, че той е положил грижи и старание още от ранните години неговите синове и дъщери да се научат на българско четмо и писмо, че всички те предпочитали да пишат на своя роден език, макар че са боравели също така и с гръцки и турски. Не по-малко ценни са сведенията за близки родственици или известни съвременници на Хаджитошеви като княз Янаки Ореховски, шурей на Х.Тошо, човек с голямо влияние в икономическия и обществен живот, прозрял голямото бъдеще пред Димитраки. Или пък за родствениците Дрохна, за Василиеви, за Парашкевови, за бележития им съвременник Софроний Врачански, както и за редица други висши духовници от българските манастири в Атон и във вътрешността на страната. Разменената кореспонденция свидетелства за постоянни приятелски и делови контакти на Хаджитошеви с много български и чужди търговци – гърци, евреи, власи, сърби и други, живеещи не само в пределите на нашите земи и на Османската империя, но и в съседните сръбски и румънски княжества, в Австроунгария, Италия, Египет, Палестина.
Изобилства от точни сведения за разнообразието на артикулите, обект на тази търговия, за паричните знаци, за начините на контактуване и средствата за комуникация, за сведенията за развитие и състоянието на земеделието и скотовъдството, за състоянието на занаятите и наченките на промишленост, за аграрните отношения и промени, за класовите и социални отношения, за данъчната система в Османската империя, за тегобите и положението на нашия народ, за нашето националноосвободително движение в неговите 3 най-изявени форми: борби за самостоятелна българска църква, за родно светско образование, за политическа независимост.
От тези сведения става ясно, че членовете на фамилията Хаджитошеви придобиват през първата четвърт на 19. век изключително значение в обществено-политическия живот на нашите земи и се ползват с несравним авторитет не само сред своите сънародници, но и сред чужденците, сред гръцкото духовенство и турските власти. Голямата икономическа мощ на фамилията им дава и голяма обществена значимост, осигурява им ведуща роля не само в живота на Врачанската община, но и на редица манастири. Но дейността на фамилията не се ограничава само в първите две форми, а прераства и в политическа дейност, както и фактът, че не я очакват пасивно, а полагат настоятелно основите за бъдещата революция, чрез изграждане на чифлика край Кунино за филтриране на руди, а с извлечения материал да се леят куршуми. Пословични са усилията им за сближаване с Русия. Особено активна е позицията на Х.Тошо Ценов и Димитраки по време на войната от 1806-1812 г., когато те търсят лични контакти с изтъкнати представители на руското командване, връчвайки им послания и сведения за разстановката на турските части в пограничните райони на р. Дунав.
Посветен на 175-та годишнина от гибелта на Димитраки Хаджитошев и 125-та годишнина от Освобождението на Враца, сборният архив е действително една уникална своеобразна и достоверна летопис на Българското Възраждане. Това е още един повод да благодаря за сътвореното на неговите съставители – проф. Крумка Шаркова, Кета Мирчева, Кирила Възвъзова, Зина Маркова, Елена Павлова, както и на моите колеги – Валерия Тарашоева, Васил Харизанов и Николай Дойнов. За добрите дела, забрава няма!
