Направи дарение на училище!

Руси Русев (от Русе) е докторант последна година в Институтa по минералогия и кристалография на  Българската академия на науките и изследовател в център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Съвсем скоро му предстои защитата на дисертационния му труд на тема „Синтез, структурна характеристика и антимикробна активност на кватернерни амониеви съединения“. 

В свободното си време, доколкото му остава, обича разходките в парка, музика, филми и отдаване на заслужено мързелуване.

Ползите от проекта

Благодарение на проекта за изграждане на център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии беше закупен последно поколение монокристален дифрактометър, който към момента е ситуиран в Института по минералогия и кристалография. Благодарение на този уред могат да бъдат изследвани кристалните структури на вещества, било то неорганични, органични, високомолекулни органични вещества като ДНК, белтъци. Кристалната структура на всяко съединение е основа за определяне на физикохимичните му свойства от началото на разработката до  приложението му в промишлеността. Новият апарат е оборудван с два източника на рентгеново лъчение и детектор, което  позволява бърза и прецизна обработка на данните; снабден е с нискотемпературна приставка, даваща  възможност за  изследването на кристални образци при температури по-ниски от стайната, при които те са в стабилна форма например голяма част от високомолекулните съединения, в това число ДНК, протеини, аминокиселини; налична е и специална „диамантена“ клетка, която способства за изследване на кристални образци при налягания, по-високи от атмосферното (до 100 GPa).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Настояща дейност

Сферата на дейност, с която Руси Русев работи в института, е свързана със синтез и структурна (физикохимична) характеристика на органични молекули, най-често производни на кватернерни амониеви съединения, които той изследва за потенциалното им  антибактериално действие срещу различни щамове микроорганизми.
Освен това Руси Русев взема участие в проектите на колегите си от института, които се занимават със синтез на порести материали от зеолитен неорганичен тип, както и от органичен тип – металоорганични комплекси (MOF). Заради зеолитоподобната (пореста) структура металоорганичните комплекси могат да действат като сорбенти на различни молекули. Оттам идва тяхното приложение за абсорбиране на тежки метали от води, на парникови газове като СО2, а също така те могат да бъдат използвани в химическата промишленост като за катализатори.

Интересен факт

Интересен факт, свързан с рентгеноструктурния анализ, е че той е в основата на голяма част от разработките, получили Нобелови награди по химия, физика и медицина. Близо 70% от всички Нобелови награди са свързани с използването на монокристалнен рентгеноструктурен анализ. Типичен пример за това е двойната спирала на ДНК, открита от Уотсън и Крик, която именно благодарение на рентгеноструктурния анализ е успешно  доказана.

Очаквания за бъдещето

При фундаменталните изследвания се наблюдават интересни ефекти за веществата, синтезирани от Руси Русев, но все още е трудно да се прецени какво точно може да бъде тяхното приложение в близкото бъдеще. Ако някоя фирма реши, че има интерес към тези антибактериални вещества, целият процес на разработването на едно лекарствено средство, например антибиотик , е от порядъка на 10 години. 

Приложения в обществото

Освен като лекарствени антибактериални средства, разработките на Руси Русев могат да бъдат използвани и като локални санитарни вещества, например за хигиената вкъщи. Но всички тези ползи ще бъдат по-скоро индиректни и няма да се усещат, така както придобиването на един нов телефон, който държиш в ръката си, с други думи не е нещо материално, което може да се оцени веднага от обществото.

Що се отнася до  съединенията със зеолитоподобна структура, то те  могат да помогнат в пречистването на околната среда, най-вече пречистване на водите от тежки метали и абсорбиране на парникови газове като СО2. Хората не го виждат и не го пипат, но това всъщност ги заобикаля и играе важна, макар и скрита, роля за качеството на техния живот. Тоест тези неща са от изключителна важност макар да пристигат до нас със закъснение и да не са толкова забележими във всекидневието ни.
Така че науката е важна, има бъдеще в България и би следвало тя да се подкрепя от всички.

Всички интервюта вижте в броя Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Повече вижте тук: https://nauka.bg/licata-opnoir-avgust/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!