РИМСКИЯТ КАЛЕНДАР

Накратко: Статията представя еволюцията на римския календар от първоначалната 10-месечна лунна система към лунно-слънчев модел. Тя разглежда произхода на имената на месеците, начина на датиране на годините чрез консулите и религиозното значение на основните периоди – календите, ноните и идите.

І. Принципно устройство

Първоначално римският календар е бил лунен, годината е започвала на 1  март и е била 10 месеца. Два от месеците – септември и ноември – са  били двойни, тъй като през тях е имало най-много селскостопанска  работа. През ІІІв. пр. Хр., макар че според някои нови изследвания още  в 509г., Тарквиний Горди променя календара на лунно-слънчев.
Месеците са били:
 Martius – кръстен на Марс
 Aprilius – от apperio – открива се пролетта
 Maius – на местно старо забравено божество Mai
 Iunius – на Юнона
(До тук са празничните; следващите просто се номерират.)
 Quintilis
 Sextilis
 September
 October
 November
 December

ІІ. Означаване на годините

Означават се с имената на консулите в Ablativus Absolutus. Кой от  двамата ще бъде първи се решава по жребий. До 154г. са встъпвали в  длъжност на 1 март. След тази година (т.е. след въстанието в Испания)  се наложило консулите да излязат на поход януари месец и затова  встъпили в длъжност на 1 януари. От Ів. започва датиране ab urbe  condita.

ІІІ.Основни дати в календара

А) Kalendae (по-рядко – Calendae) – първият ден на месеца, денят на  новата луна. Scriba Pontificum вижда новата луна и казва на Rex  Sacrorum, после двамата принасят някаква жертва (не е ясно каква),  посветена на Ianus Ianuarius и/ли Iuno Novella (Covella), като  покровителка на календите. Pontifex Maximus свиква народа на Капитолия  около Curia Calata (< calo) и 5 пъти повтаря „Calo” („Καλέω”), като  обявява колко дни има до следващата основна дата – ноните.

В) Nonae
На ноните народът е бил събиран от Rex Sacrorum и е бил честван някакъв  празник, може би рожденият ден на Сервий Тулий. На него ден се  обявявали игри, празници, нондиги, дните за съд, календите, комициите и  т.н. Ноните са петият или седмият ден от месеца и съвпадат с първата  четвърт на новолунието. Името им идва от това, че е девет дни преди  следващата основна дата – идите.

С) Idus
Името произлиза от или етруски и означава „денят, който разделя  месеца”, или от гръцката дума εἶδος – нещо видимо, когато се вижда и  през деня, и през нощта, защото тогава е пълнолунието. Пада се 13 или  15 число на месеца. Идите са посветени на Юпитер (отговаря за всички  summa – най-големи неща, негов е и Капитолия) и на Ianus (отговаря за  всичко prima). В този ден Flamen Dialis води овца, наречена ovis idulis  по Via Sacra към Arx и там я принася в жертва.

ІV. Означаване на останалите дни

редишният ден преди основна дата се нарича pridie основната дата в  Accusativus. Например pridie Kalendas Ianuarias е 31 декември (преди  46г.) или 29 декември (след 46г.); pridie Nonas Octobres е 6 октомври.
Останалите дни се определят чрез най-близката до тях основна дата.  Първоначално е било така: денят в Ablativus Absolutus ante   основната дата в Accusativus. Например die quatro ante Kalendas  Octobres – 28 септември. Много скоро обаче ante излиза на първо място и  всичко минава в Acc: ante diem quatrum Kalendas Octobres, или записано  съкратено: a.d.IV Kal.Oct. Това става устойчива фраза и може да се  свързва с предлози, най-вече ex et in. „In ante diem bis sextum (два  пъти шестият ден) Kalendas Martias” e 29 февруари във високосната  година. Увеличаването на годината с един ден се е наричало annus  bissexum (bissextilis). От там през руски идва на български думата  ”високосна”.

VІ.Превръщане на римските дати в съвременни

 дните предхождащи календите: указаното число се изважда от дните на  предходния месец, увеличени с две: (m 2) – x, където m са дните на  месеца.
Например: a.d.VIII Kal.Ian. = (31 2) – 8 = 25 декември
 дните, предхождащи ноните и идите: указаното число се вади от цифрата  на основната дата, увеличена с едно: (d 1) – x, където d е цифрата на  основната дата.
Например: a.d.III Non.Ian. = (5 1) – 3 = 3 януари

V. Основни символи в календара

F  dies fasti – празничните, 42 в годината
N  dies nefasti – 58
C  dies coimitiales – 195
EN  dies endotercissus: докато трае жертвоприношението, денят е забранен за работа, а докато се готви животното – може.
QRCF  quando Rex comitianit fas
QSDF  quando stereum delatum fas
NP  dies nefasti publici – 49 дни изцяло почивни за всички, включително и за робите
FP  dies nefasti principio – само в началото си тези дни са fasti и е разрешено да се работи.
Обобщено казано римляните делят както пространството, така и времето на  сакрално и профанно. Според традицията Нума разпределил дните на:
 dies festi, които са nefasti, т.е. посветени на боговете,
 dies nefesti, които са fasti, т.е. посветени на хората и техните обществени и частни дела,
 dies intercisi, които са разделени между хората и боговете.

(щракнете изображението, за да го увеличите)
http://www.bgnauka.eu/pic/his/Other/Roman-calendar.png

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.