Направи дарение на училище!

Матилде е диагностицирана с рак на гърдата на 44-годишна възраст. Докторите я лекуват с операция, химиотерапия и лъчева терапия, а лекарят на Матилде я информира, че сред многото други странични ефекти от лечението на рака, може да очаква и загуба на мускулна маса. 

За да се бори със загубата на мускули, тя започва интензивната програма за физическо обучение, препоръчвана на пациенти с рак в университетската болница Ригсхоспиталет в Копенхаген (Дания). Програмата се състои от 3.5-часови сесии на комбинирани тренировки за издръжливост и аеробика, четири пъти седмично в продължение на шест седмици. Въпреки че химиотерапията я уморява, Матилде (името на жената е сменено по нейна молба) не пропуска нито една тренировка.

“Първоначално възприех с противоречиви настроения идеята да правя интензивни, усилени тренировки, докато чувствах умора и гадене, но бях убедена, че тренировките са добри за физическото и психическото здраве и общото благополучие“, разказва Матилде, която спазва стриктно химиотерапията и лъчетерапията, според предписаната схема. 

Тя не е хоспитализирана, не е придобила инфекции и не е развила лимфедем – недостатъчност на лимфната система, която често се получава след операция от рак на гърдата и води до подуване на крайниците.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Физическите упражнения все повече се интегрират в грижите за пациенти с рак като Матилде, и то с основателна причина. Напоследък се натрупват доказателства, че упражненията подобряват състоянието на тези пациенти, като се борят с физическото и психическото влошаване, които са често срещан ефект по време на противораково лечение. Най-забележителното е, че упражненията могат пряко или косвено да се борят със самия рак.

Нарастващото количество епидемиологична литература категорично показва, че физическите упражнения могат да намалят риска от рак, да контролират прогресията на заболяването, да усилят ефектите от противораковата терапия и да подобрят физическата функция и психо-социалните резултати. 

Например, проучване от 2016 г. сред повече от 1.4 милиона души в САЩ и Европа установява, че хората могат да намалят риска от рак с умерена до енергична тренировка през свободното си време. Проучването се провежда за няколко различни видове рак, включително на гърдата, дебелото черво, ректума, хранопровода, белите дробове, черния дроб, бъбреците, пикочния мехур, главата и шията. И комбинираните резултати от приблизително 700 уникални интервенционни проучвания за упражнения, включващи общо над 50 000 пациенти с рак, не оставят съмнение, че при физическа активност пациентите показват подобрения като намалена токсичност от противораковото лечение, намалена туморна прогресия и повишена преживяемост на заболяването. 

Същите проучвания показват, че тренировъчните упражнения подобряват настроението, намаляват загубата на мускулна маса и помагат на онкоболните да се върнат на работа по-рано след успешно лечение. Някои проучвания показват, че 150 минути на седмица умерено натоварване почти удвояват шанса за оцеляване в сравнение с пациентите с рак на гърдата, които не спортуват по време на лечението.

Стотици проучвания на животни, провеждани от десетилетия, предполагат, че връзката е вероятно причинна: при мишки и плъхове упражненията водят до намаляване на честотата, растежа и метастатичния потенциал на рака в голямо разнообразие от модели на различни човешки и миши видове тумори. Но как точно упражненията помагат в борбата с рака е все още неизяснен момент. 

Упражненията могат да увеличат ефективността от противораковото лечение чрез подобряване на имунната система и по този начин да намалят токсичността на химиотерапията и имунотерапията. Пациентите с рак също могат да се възползват от общите свойства, способстващи за здравето на физическата активност, като подобрен метаболизъм и подобрено сърдечно-съдово функциониране.

Разкриването на механизмите, чрез които упражненията предизвикват противоракови ефекти е от решаващо значение за борбата с болестта. Фактори, свързани с упражненията, които имат пряк или непряк противотуморен ефект, могат да послужат като ценни биомаркери за мониторинг на количеството, интензивността и вида упражнения, необходими за най-доброто лечение на рака. Подобни изследвания биха могли също да ни насочат към нови терапевтични цели.

Всяка тренировка има значение

Независимо от естеството на тренировките, основната насока на ефекта на упражненията срещу рака е върху кръвоносната система. Дългосрочното трениране е свързано с намаляване на нивата от системни рискови фактори за кръвта, като полови хормони, инсулин и възпалителни молекули. Този ефект обаче се забелязва само ако тренировъчните упражнения са придружени от загуба на тегло и учените все още не са установили причинно-следствените връзки между редовните физически упражнения и намаляването на базовите нива на тези рискови фактори. Алтернативно, противораковият ефект от упражненията може също да бъде резултат от нещо, което се случва в рамките на отделни упражнения, по време на които е известно, че мускулите отделят различни хормони и други фактори в кръвта.

За да научат повече за ефектите на отделните турове от упражнения спрямо дългосрочните тренировъчни схеми, учените инкубират клетките от рак на гърдата със серум, получен от оцелели пациенти, преди и след шестмесечна тренировъчна интервенция, започнала след като пациентите са минали първоначалната хирургична намеса, химиотерапия и лъчетерапия. За сравнение, те инкубират други клетки със серум, получен от кръв, взета от тези пациенти, веднага след двучасова усилена тренировъчна сесия по време на седмичния им курс с химиотерапия. Тяхното проучване разкрива, че серумът, получен след тренировъчна сесия, намалява жизнеспособността на култивираните клетки на рак на гърдата, докато серумът, извлечен в покой след шест месеца тренировка, няма ефект.

Тези данни предполагат, че ефектите за борба с рака се обуславят от многократни усилени упражнения и всеки тур от тях има значение. Инкубацията със серум, получена след еднократно упражнение (състоящо се от 30 минути загряване, 60 минути тренировка за издръжливост и 30-минутна сесия интензивно трениране), намалява жизнеспособността на раковите клетки на гърдата само с 10 до 15 процента в сравнение с контролните клетки, инкубирани със серум, получен в покой. Но намаляването на жизнеспособността на туморните клетки с 10 до 15% няколко пъти седмично може да доведе до клинично значимо инхибиране на растежа на тумора. В действителност ежедневното доброволно въртене на колела при мишките инхибира прогресията на тумора в редица туморни модели и анатомични области обикновено с повече от 50%.

Макар че предстои да разберем достатъчно ясно как физическите упражнения влияят на рака, дотук доказателствата показват, че тренировъчните упражнения със сигурност са безопасни и приложими за пациенти със заболяването като допринасят за тяхното физическо и психо-социално здраве. Активността може дори да забави развитието на болестта и да подобри преживяемостта. 

Все по-голям брой пациенти, също като Матилде, преминават през сесии от упражнения и тренировки за борба с физическото влошаване по време на лечението на рака. Докато те правят това, учените работят усилено, за да разберат откъде минават пътищата, по които физическата активност води до ефективна противоракова дейност.

Източник: TheScientist

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!