Редки гробове разказват как е живяла Европа през късната бронзова епоха

 

Преди около 3000 години Централна Европа преживява период на силни промени. Това е времето на т.нар. култура на полетата с погребални урни — епоха, в която кремацията става широко разпространена погребална практика. За археолозите това е едновременно богат и труден период: има много следи от общности, селища и ритуали, но изгорените останки често унищожават голяма част от биологичната информация, която би могла да разкаже повече за произхода, здравето, храненето и мобилността на хората.

Ново изследване в Nature Communications показва как този проблем може да бъде заобиколен. Международен екип, воден от учени от Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, анализира редки некремирани погребения от Германия, Чехия и Полша, както и кремирани останки от обекти в Централна Германия, включително Кукенбург и Есперщет. Комбинацията от древна ДНК, изотопен анализ и изследване на костите позволява на учените да възстановят по-плътна картина на живота през късната бронзова епоха.

Един от важните резултати е, че промените в произхода на хората изглеждат постепенни и различни по региони. Данните не показват внезапна масова подмяна на населението. Вместо това общностите в Централна Европа вероятно са поддържали контакти със земи на юг и югоизток от Дунав, но са запазвали силна местна приемственост. Това е важен нюанс: новите идеи, културни влияния и практики може да са се разпространявали чрез контакти, обмен и социални връзки, а не непременно чрез големи преселения.

Изотопният анализ добавя още един пласт към историята. Стронциевите и кислородните изотопи в човешките останки действат като химически отпечатък на средата, в която човек е израснал. При повечето изследвани индивиди резултатите подсказват, че те са били местни за района, в който са погребани. Това не означава, че хората не са пътували или че обществата са били изолирани. По-скоро показва, че ежедневният живот е бил силно свързан с конкретни местни пейзажи, земеделски практики и общностни традиции.

Особено интересна е промяната в храненето. Изследователите откриват доказателства за употреба на метличесто просо — култура, дошла в Европа от Североизточен Китай. Просото се появява в ранните фази на късната бронзова епоха и вероятно е било привлекателно, защото може да се вписва добре в различни екологични или икономически условия. Важното е, че приемането на тази нова култура не е съпроводено от голяма генетична промяна. Тоест местните общности са експериментирали с нова храна, без това да означава масова смяна на населението.

По-късно просото изглежда губи част от значението си, а хората отново се насочват към по-традиционни култури като пшеница и ечемик. Това прави бронзовата епоха по-малко „статична“, отколкото понякога си я представяме. Общностите не просто наследяват практики; те пробват, избират, адаптират и понякога се връщат към по-познати решения.

Здравните данни също са показателни. ДНК анализът открива бактерии, свързани с проблеми в устната кухина, но не показва следи от широко разпространени епидемични инфекции. Костните останки свидетелстват за физически натоварен живот — следи от стрес в детството, износване на ставите и отделни травми. Въпреки това изследователите описват повечето индивиди като сравнително здрави за условията на времето.

Погребалните практики се оказват изключително разнообразни. Наред с кремацията се срещат традиционни погребения, депозиране само на черепи и сложни многоетапни ритуали. Това подсказва, че хората от късната бронзова епоха са имали гъвкави представи за паметта, идентичността и мястото на човека в общността.

Най-голямата стойност на изследването е в неговия комбиниран подход. Нито ДНК, нито изотопите, нито археологията сами по себе си биха дали толкова пълна картина. Заедно те показват свят, в който местните традиции и новите влияния съществуват едновременно. Европа преди 3000 години не е била нито изолирана мозайка от селища, нито пространство на постоянни масови миграции. Тя е била свързана, адаптивна и културно изобретателна.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.